36-тата среща на върха на НАТО, насрочена на 7-8 юли

36-тата среща на върха на НАТО, планувана на 7-8 юли в Анкара, може да се окаже „ последната огромна среща на върха “ поради огромните разтърсвания в световните силови сфери.

Защото светът е изправен пред действителности, които са разнообразни в картата на силите на утрешния ден. Расте несигурността коя страна с кого ще си партнира в бъдеще и това са стъпки, които наливат масло в огъня на заключения, че „ срещата на върха в Анкара ще бъде последната среща на върха на НАТО “. Казва го намерено Скот Ритър, някогашен офицер от разузнаването на морската пехота на Съединени американски щати, на конференцията за „ Световната сигурност и НАТО “ в Истанбул, извършена в навечерието на срещата на върха в Анкара на 7-8 юли. Там колективът на НАТО ще се събере да разиска пътя напред за организация, която е „ изгубила легитимността си с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и може да оправдае съществуването си единствено посредством възкръсване на съветската опасност посредством опосредствената война с Украйна, провокирайки Москва “, споделя Скот Ритър.

Според него Европа се държи като „ лудо куче “ и на Путин не му остава друго „ с изключение на да простреля европейското куче “. Трудно се приема истината, че победа на Русия над Украйна е „ неизбежна “ и всеки опит да се ескалира този спор ще докара до директна борба с Москва. А и не е несъмнено дали НАТО ще завоюва. При нуклеарен удар, несъмнено. Макар и тактически, каквото и да значи това. По-вероятно е да се стигне точно до нуклеарен спор. Това в прав текст е „ рискова игра на съветска рулетка “. Означава, че „ оръжието е заредено, а резултатът е предупреден “. Зловещо, нали? Но това се приказва на конференция в Истанбул.Където са приели декларация, в която се твърди, че изказването на Макрон за „ НАТО е в мозъчна гибел “ и на Тръмп за „ НАТО е книжен тигър “ удостоверяват констатации за „ дълбока рецесия и разтърсвания в Атлантическата система “. Светът е по-несигурен, тъй като в „ новия многополюсен международен ред опитът на Съединени американски щати да управляват страните членки посредством НАТО към този момент не е резистентен “.

Затова участничките от Съединени американски щати, Германия, Азербайджан, България, Китай, Иран, Италия, Русия, Сърбия и Турция са стигнали до извод, че не би било изненада срещата на върха в Анкара да бъде последната среща на върха на НАТО.Подчертали са, че съдействието на Иран с Русия и Китай е изиграло забележителна роля за постигането на „ победа в съпротивата му против американо-израелската офанзива “. После се подчертава, че оста, формирана от Турция, Русия, Иран и Китай ще служи като „ основа за образуването на други районни съдействия “. А разпадът в границите на Атлантическата система е съпроводено с процеси на честен крах, до момента в който човечеството копнее за нова цивилизация. Тя да не е повтаряне на Атлантическата система. Определено са обсъждали не какъв брой мощно е НАТО, а какъв брой дълго ще продължи. Защото и антинатовските маршове из Анкара дават съображение за такива заключения.

И въпреки всичко какви са значимите точки,които ще се преглеждат в Анкара на 7-8 юли?Казват, че били 4 на брой. Първо да се покаже, на другари и врагове, че Алиансът не се е разпаднал и че връзките Съединени американски щати – Европа не са се влошили до степен, че да се одобри,че е наранена сигурността.

Второ – да се подчертае, че уговорките на Европа за реализиране на задачата за разноски за защита, контрактувани в Хага през 2025г, ще остане същата.

Трето – ще бъде оказвана помощ на Укрйна и в бъдеще и че ще се укрепи източния фланг на Алианса. Четвърто – южният фланг не е оставен самичък.

Съединени американски щати показват великодушна политическа позиция в поддръжка на Украйна, само че съществува и разлика в метода сред Америка и европейските страни като Германия, Франция и Полша по повод поддръжката за Киев. Съединени американски щати още на срещата на Г-7 в Евиан потвърдиха, че поддръжката им заУкрайна не предстои на подозрение, само че не е ясно дали скритата цел не е да дистанцират Москва от Пекин и по тази причина ще се върнат към съгласие с Русия.

А поддръжката за Турция като стожер на НАТО по южния фланг дали няма да се пропука, в случай че някои съдружници не се изкушат още веднъж да подкрепят ПККили други групировки в сходство със личните им ползи и упования. Означава постоянно да се има едно на разум.
Прави усещане, че нарастват анализите в западната преса за положение на суматоха и изключителна подвижност на страните в Европа / и освен!/, което поражда страхове за огромна стихия и нахлуване в нови търсения, които ще „ отхвърлят всичките им свещени полезности “.

В Анкара дори пишат, че „ географската карта на Турция и географската карта на НАТО към този момент не се припокриват “. Дебатира се за самата причина за битие на НАТО. Но на срещата на върха на НАТО се отдава огромно значение и в Анкара е оповестено съвсем изключително състояние. Очаква се срещата да стане повратна точка в историята. Става въпрос за среща,на която Тръмп одобри да участва „ единствено поради Ердоган “. Всъщност какъв брой НАТО ще има в отбранителните желания на Турция? Особено като се твърди, че от Южна Азия до Източна Африка Турция е най-голямата военна мощ и снабдител на отбранителни запаси в района. Ще има ли ехтене на „ завръщането на Турция на сцената като главен състезател? “ С кого ще прави бизнес Турция – със Съединени американски щати, с НАТО или с Европа?

Въпрос има и дали ще бъде построена нова зона на сигурност за европейска защита отвън НАТО и ще има ли Израел роля там? На двустранни връзки ли ще се изградят връзките с Европа? Ще показва ли в Анкара Алианса мощ, „ която проектира международната сигурност “? Защото Алиансът е единствената такава конструкция по света.Единствената наднационална институция на западния ред след Втората международна война и още съществува. Докато Турция живее с мисълта, че в Алианса постоянно са я възприемали като „ наемник “. Никога НАТО не е помагал на Анкара в борбите ѝ с терористични организации, в никакъв случай не е стоял до нея, споделят в Анкара. Дори и на този стадий, когато Израел намерено споделя, че „ ще нападна Турция “, че „ Анкара е идната “ няма реакция на Алианса.

Но се знае, че там разчитат на турските бойци, „ които ще се борят за ползите на Съединени американски щати и НАТО “. Някои в Турция се оплакват, че членките в НАТО въобще не били помагали за отбранителните технологии на страната или за архитектурата на сигурността като цяло, само че това някак наподобява на недоволствата на Тръмп, че Европа не му помогнала за войната против Иран. Което не се оказа, по думи на Рюте във Вашингтон, че е правилно. Даде за образец Румъния, която освен разрешила настаняването на военни американски самолети на цивилното си летище при Букурещ, само че даже затворила летището за дни, когато имало офанзиви на Съединени американски щати над Иран и взели участие самолетите от летището.

Задават се и въпроси в случай че Съединени американски щати се дистанцират от НАТО, ще стане ли Турция „ боен началник “? Няма такава заплаха, тъй като Вашингтон надали в миналото ще се реши да се „ дистанцира “ от Алианса.Той е потвърдено смачкан механизъм за въздействие, напън и опция да налагане на „ политика посредством мощ “. Такива са времената. Плащаш и водиш хорото. Европа обаче търси Анкара най-много поради поддръжката против „ съветската опасност “.

Не я одобряват за член на Европейски Съюз, само че се търси ролята ѝ като военна мощ за сигурността на Европа. Онази Европа, която е разединена сред германско-френска континентална политика, англосаксонска Европа и южноевропейска, водена от Италия и Испания. Да не приказваме за концепциите на Мадяр за възобновление на Вишеградската четворка, само че разширена с Австрия, Хърватска и Словения. Може и с Германия, с цел да няма проблеми по линия на западноевропейските членки на Европейски Съюз. За Турция е значимо дали ще има поддръжка на НАТО, в случай че, не дай Боже, възникне спор в Егейско море. Иска НАТО да бъде банансирания стабилизиращ фактор и несъмнено ще гледа под око реакциите. Днес на мода е „ религия никому “.

Затова споделят, че бъдещето на Алианса е изпълнено с огромни тествания. Ако избухне спор в Източното Средиземноморие по какъв начин ще се държи НАТО? Как ще реагира НАТО за лансираните хрумвания за районно партньорство сред Турция, Саудитска Арабия, Египет и Пакистан? Или ще поддържа Гърция и Кипър? А в случай че Англия се опита да въвлече Анкара във война с Русия? Просто разновидности с догатки, само че това е знак, че различията са видни. Турция има позиция, че не може да бъде страна лимитирана от Европейски Съюз или НАТО.

Дали? Но това приказва, че световните и районни сметки на Турция и участието ѝ в НАТО към този момент не съответстват изцяло. Алиансът ограничавал Анкара. Но това не е вест. Там просто постоянно са възприемали Турция като „ страна на фронтовата линия “. А Анкара споделя, че ще поддържа Европа, само че „ няма да бъде наемник “. Означава ли това, че НАТО ще стане жертва на фрагментацията в Европа? Ще търсят ли членките на Европейски Съюз разнообразни съглашения за сигурност отвън чадъра на Алианса? Или ще си гледат националните политики? А в случай че някои предпочетат да възстановяват връзките с Русия? Както се споделя – всеки с ползите си и личните си търсения. Със свои визии за щит за сигурност. Недоверието пораства. Без да се мисли за овакантяване на НАТО. Отнася се и за Турция. Въпреки че тя отхвърля да влиза в рецесии със сигурността на Русия.

Всъщност в този момент ще се вършат съответните калкулации. За да се обясни дали обичайният боен съюз НАТО подхожда ли на новата световна математика на силите. Съединени американски щати го регистрират и по тази причина подхващат разнообразни стъпки. Възможно е Анкара да продължи предпочитани военни връзки със Съединени американски щати, а не с НАТО, само че това е след прецизни калкулации. Казват, че това било модел на „ държава-патрон “. Можело да промени и историята. Защото живеем в ера, в която всеки, който приказва със остарели истини, губи. Изводът е да се „ продължи напред с нови фрази “. Предстои.

Зорница Илиева-Международен анализатор