Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра ~ Августин Блажени
(354 година ~ 430 г.)
Душата е повече там, където обича, в сравнение с там, където живее.
Човек е подобен, каквито са неговите стремежи.
Навикът, в случай че не му се противопоставяме, става нужда.
Никой не може да обича безусловно незнайно нещо.
Колкото огромен е Бог в огромните неща, толкоз е огромен и в дребните.
От какво се състоим? От тяло и дух. Кое от тях е по-доброто? Разбира се, духът.
По-добре да си обичал и да си изгубил, в сравнение с в никакъв случай да не си обичал.
„ Тесен е домът на душата ми, с цел да влезеш в нея; разшири го! Порутен е: въздигни го! Има в него наща, които ще подразнят взора Ти: признавам и зная. Но кой ще го очисти? Или към кого другиго, нежели към Тебе да извикам: " От тайните ми грехове ме очисти, Господи, и от умишлените удържи раба Си. Вярвам и по тази причина и приказвам, Господи. Ти знаеш това ".
/От „ Изповеди " /
Ако обичаш индивида подобен, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш съществено да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко.
Бъди постоянно неудовлетворен от това, което си, в случай че искаш да станеш по-друг, в сравнение с си, тъй като на каквото се спреш, на това ще останеш.
В основното – единение, във второстепенното – независимост, а във всичко – обич.
Важно е да се знае, задължен ли е един човек да обича различен поради самия него или в името на нещо друго. Когато ние обичаме индивида поради самия него, ние му се наслаждаваме; когато го обичаме в името на нещо друго, ние го използваме.
Вие сте заслепени от златото, ослепително в домовете на богатите; вие, несъмнено, виждате какво имат те, само че не виждате какво не им доближава.
Времето лекува всички рани.
Времето не минава на вятъра и не изтича без каквото и да е влияние върху нашите усеща: то твори в душата удивителни каузи.
Всички желаят да бъдат блажени, само че не всички могат.
Вярвам, с цел да схвана.
Любовта към близък е лимитирана от това, до каква степен всеки човек обича самия себе си.
Обичай и прави каквото си поискаш – тъй като, както разясняват тълкувателите, когато човек обича, няма да направи нищо, с което да нарани обичания.
Убедих се, че би трябвало повече да се поверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.
Човекът е като приключена картина – може да не харесваме нещо в нея – по какъв начин там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо несъмнено. Но тя би трябвало да се възприема като цяло, сложно. Или обичаш целия човек, или не. Да, от време на време не трябва да се помиряваме с едни или други черти, само че тогава би трябвало да търсим компромиса.
О, Господи, помогни ми да стана благодетелен, само че не незабавно.
Илюстрация ~ Saint Augustine in His Study, Sandro Botticelli, 1480, en.wikipedia.org
