"Искам да призова българските владици за следното. Не позволявайте в

"Искам да прикани българските владици за следното. Не позволявайте в Белград, Атина или в Москва да дефинират общата ни орис. 19 и 20 век завършиха. Разделението е зад тила ни". Това съобщи в особено изявление за БГНЕС историкът проф. доктор Драган Зайковски от Института за национална история в Скопие.

БГНЕС: Договорът за добросъседство и другарство сред Република Македония и България беше подписан от министър председателите на двете страни Зоран Заев и Бойко Борисов на 1 август 2017 година Вчера, 15-ти януари, беше утвърден от македонския парламент. Какво е вашето мнение?

Проф. Драган Зайковски: Смятам, че е безпредметно да се беседва за потребността от другарство и добросъседство сред нашите две страни и приятелски народа. Това е ясно за всички нас, които живеем от двете страни на границата. С контракта се отваря изключителна опция двете исторически близки народи да стартират да живеят в братска обич и взаимно почитание. От политическа позиция Договорът за добросъседство сред България и Македония е от извънредно значение за напредъка на Република Македония в процеса на нейната европейска интеграция. И никой не би трябвало да има подозрения по отношение на това. Едновременно с това, двете страни, демонстрират, че не са единствено спирачки пред европейските процеси, само че и предизвикват общите европейски полезности. Политическите елити от двете страни на процедура демонстрираха, че с благосклонност, без никакви предубеждения, могат за относително къс период да подпишат и ратифицират контракт, който трябваше да бъде реализиран още през 1991 година Случайно или отново с Божията интервенция, ратификацията на Договора в македонския парламент се случи в деня, когато преди 26 години /15 януари 1992 г./ България призна Македония за суверенна и самостоятелна страна. България беше първата страна, която призна нашата самостоятелност и изигра основна роля в осуетяването на великосръбските проекти на белградския водач Слободан Милошевич.

Но дано за момента да оставим историята на страна. Смятам, че с Договора за другарство сред Македония и България се затваря един извънредно значим балкански, в случай че щете европейски въпрос. Смятам, че Македония в лицето на България печели още един сътрудник и покровител в нейния блян за участие в Европейски Съюз и НАТО. Това не е значимо единствено за Македония и България, само че е извънредно значимо за района и цяла Европа. Вярвам, че Договорът ще донесе доста положително за двете страни във всички области.

БГНЕС: Има ли разделяне в македонското общество по отношение на Договора?

Проф. Драган Зайковски: Македонското общество е надълбоко разграничено. Като предписание първите отрицателни реакции пристигнаха от тези, които бяха свързани с режима на някогашния министър председател Никола Груевски, които се усещат застрашени и се опасяват за своя персонален комфорт. Това са хора, които през миналите 10 години, са спечелили добре от своя подправен национализъм, поставяйки го на работа на неверните политики, провеждани от предходната власт в Македония. Те са толкоз компрометирани, че за благополучие през днешния ден в Македония все по-малко хора им имат вяра. В същото време със своя позиция излязоха съществени интелектуалци и колумнисти, които показаха поддръжка за Договора за добросъседство. Преди известно време в една от македонските медии прочетох една изключително точна формулировка за тези, които са срещу Договора. В нея се споделя, че той е "земетресение" за квазипатриотите, квазиисториците, квазиполитиците, само че и земетресение за престъпните детайли, които желаят да нажежат атмосферата с нови разделения. Бих допълнил към това и призрачен сън за чиновниците на предходните полицейски служби и структури. Очевидно е, че проектите им не съумяха. Македония абсолютно се е насочила към евроатлантическата интеграция, а имам усещане, че и България абсолютно й дава поддръжка по всевъзможен метод. От тук, Договорът отваря благоприятни условия за работа в полето на културата, науката, спорта и така нататък

БГНЕС: Как ще коментирате връзките сред Македонската православна църква-Охридска архиепископия и Българската православна църква-Българска патриаршия?

Проф. Драган Зайковски: МПЦ-ОА в духа на всички позитивни неща, които се случват и които ще се случват сред нашите два приятелски народа подаде ръка на вашите владици. Тя призна това, което може би трябваше доста по-рано да признае, а това са нашите общи екзархийски корени и историческо минало, което споделяме дружно. Ние подадохме ръка, разпознавайки историческия момент. Последва позитивен отговор от Светия Синод на БПЦ и съставянето на комисии, които ще доближат до единственото разумно решение, а това е общо свещенодействие и представянето на МПЦ-ОА като автокефална черква пред останалите поместни църкви. Още един път бе потвърдено, че първите стъпки са най-трудните и съвсем без изключение ги вършат най-смелите, които са почтени пред Бога. Следващото нещо, което чакам, е, че комисиите бързо ще приключат работата и за наслада на всички ще има първото общо свещенодействие и литургийно служение.

БГНЕС: Очаквахте ли реакции по отношение на признаването на МПЦ от страна на БПЦ?

Проф. Драган Зайковски: Най-силните реакции към този момент започнаха да идват от Сръбската и Гръцката църкви, които са считани за доста близки съдружници. Според хронологията на събитията първи реагира сръбският свещеник Григорий, който съобщи, че МПЦ-ОА може незабавно да изпрати дата за започване на договаряния със сръбската черква, като повтори, че сръбският архиепископ в Македония Йован Вранишковски би трябвало да бъде включен в договарянията. Изглежда, че "червената лампичка" в Сръбския синод незабавно се е запалила. Последва реакция на Синода на Църквата на Гърция, а преди Коледа сръбският свещеник Ириней (Булович) и сръбският патриарх Ириней (Гаврилович) дадоха обособени изявленията. Двамата архиереи потвърдиха позицията си по отношение на непризнаването на автокефалния статут на МПЦ-ОА, като се изключи това, че намерено влязоха в политически "води", разяснявайки срещата сред македонския и българския министър-председатели в Струмица. При това насочиха закани, че общото служение сред МПЦ-ОА и БПЦ ще бъде причина за схизма от страна на СПЦ и гръцкия блок от църкви. И до момента в който изнасяше лекции и цитираше каноните, СПЦ на своята интернет страница заяви, че в Канада сръбският митрополит Митрофан е имал общо свещенодействие с архиепископа на Православната черква на Америка и епископа на Украинската православна черква в Съединени американски щати под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Ще напомним, че Американската черква не е приета нито от Сръбската, нито от Цариградската патриаршия. Излиза, че СПЦ може да служи с непризнати църкви, а БПЦ няма никакво право да го прави с МПЦ. От тук идва алтернативата, в случай че СПЦ се грижи единствено за своите ползи, за какво тогава БПЦ и МПЦ-ОА да не следват своите лични. Очевидно става въпрос за обичайна двуличност на сръбските епископи и изключително страха им от македонско-българското другарство.

БГНЕС: Какво бихте предложили на българските владици по отношение на връзките им с МПЦ-ОА?

Проф. Драган Зайковски: Искам да прикани българските владици за следното. Не позволявайте в Белград, Атина или в Москва да дефинират общата ни орис. 19 и 20 век завършиха. Разделението е зад тила ни. Вземете решение и незабавно започнете с общото свещенодействие с МПЦ-ОА. Това е най-малкото, което изискуем на нашите общи предшественици почитаните Свети Равноапостоли Кирил и Методий и техните възпитаници Свети Климент и Свети Наум. Няма нищо по-възвишено от това братята да служат дружно и да се пречистяват по еднакъв метод. Всяко отсрочване е в интерес на непознати на нашите приятелски нации ползи. Ние почтено, ясно, мощно и недвусмислено признахме БПЦ за Църква-майка. Следващата стъпка е час по-скоро, за наслада на всички ни, да има огромна взаимна литургия в Охрид, Скопие или Струмица. /БГНЕС