"Договорът от Преспа" - най-значимата политическа крачка на Балканите след края на войната в Босна
"Договорът от Преспа" - най-значимата политическа крачка на Балканите след края на войната в Босна
В най-значимата дипломатическа крачка на Балканите след края на войната в Босна и Херцеговина, в петък в Европа беше подложен края на един яростен спор, траял десетилетия. След 27 години взаимно съмнение, сред Атина и Скопие бе подписано съглашение за смяна на името, написа в собствен разбор американската телевизия CNN.
Съгласно съглашението, съседът на Гърция ще спре да употребява името "Република Македония", с което разгласи независимостта си от Югославия през 1991 година Вместо това страната ще се назовава "Република Северна Македония". След месеци на улични митинги и разгорещени диспути и в двете страни, договорът за името преодоля и последната от многото спънки - в петък в Атина, 300-местният гръцки парламент поддържа Договора от Преспа със 153 гласа, разяснява CNN.
Промяната е значима, защото Гърция, член на НАТО и на Европейския съюз, блокираше участието на Скопие в Северноатлантическия алианс и началото на договарянията за присъединение с Европейски Съюз, до момента в който разногласието за името не бъде решен. По силата на съглашението, Гърция ще анулира възраженията си, отваряйки пътя на интеграцията на съседа си.
И двете страни бяха подложени на напън за разрешаване на разногласието, защото Западните страни считат, че по-нататъшната интеграция на Балканските страни в Европейски Съюз и НАТО, е метод за възстановяване на стабилността на района. Този ход може би ще послужи като образец, който може да бъде следван за решение и на други районни разногласия. Но Москва, която от дълго време е главен състезател в района, намерено се опълчва на стремежите на Македония, разяснява CNN.
Споразумението, утвърдено първо в Скопие, е вследствие на разгрома на консерваторите-националисти в Македония от социалдемократите. Договорът доста усъвършенства климата сред двете прилежащи страни след десетилетия на мощна националистическа изразителност и от двете страни на границата.
От началото на 90-те години на предишния век в Гърция се популяризират карти с границите на страната, които се простират до пристанищния град Солун, което провокира териториални страхове. Гигантска скулптура на античния македонски крал Александър Велики, издигната на централния площад на Скопие, подхранваше още изказвания за разграбване на културата.
През лятото на 2018 година нормализирането на на връзките докара до взаимна декларация сред гръцкия министър председател Алексис Ципрас и македонския му сътрудник Зоран Заев, в която беше очебийно, че разногласието за името е завършил. Край Преспанското езеро, където се срещат границите на Гърция, Албания и Македония, двамата министър-председатели подписаха знаково съглашение, а церемонията беше натоварена с огромна символика, написа CNN.
„ Договорът от Преспа “ беше подложен на рецензии и в двете страни още по време на стадиите, водещи до утвърждението му. Референдумът в Скопие сподели ниска изборна интензивност, а гръцкото държавно управление оцеля при два вота на съмнение за седем месеца, а по-късно мина и през загубата на по-малкия съдружен сътрудник.
Притесненията се основаваха на идентичността и по какъв начин тя може да повлияе на бъдещата сигурност. Противниците на Договора споделят, че прибавянето на думата "северна" може да помогне да се дефинират географските термини, само че не прави нищо за делене на националността и езика, което би могло да сътвори основа за проблеми с малцинствата и териториални искания.
Последните изследвания демонстрираха, че 6 на всеки 10 гръцки жители се опълчват на съглашението, а в деня на гласуването в гръцкия парламент демонстрации имаше в цялата страна.
Гръцкият министър-председател употребява политическия си капитал, с цел да прокара съглашението, описвайки го като "патриотичен дълг". Той също по този начин призна, че договорката има "политическа цена". Неговата партия изостава с 10% зад главната опозиционна партия, която е главен съперник на договорката. Лидерът на „ Нова народна власт “ Кириакос Мицотакис, който приказва в Народното събрание преди гласуването в петък, дефинира утвърждението на съглашението като "национална неточност, която е огорчение за истината и историята".
Малко след утвърждението на договорката министър председателят Ципрас написа в Туитър: "Днес пишем нова страница на Балканите. Националистическата ненавист, разногласията и споровете предават мястото си на другарството, мира и сътрудничеството".
Неговият македонски сътрудник също изрази своята позитивна оценка и поздрави Ципрас в Туитър, отбелязва CNN.
“Поздравления на моя другар @tsipras_eu, дружно с нашите нации постигнахме историческа победа. Да живее Договорът от Преспа! За безконечния мир и напредък на Балканите и в Европа! “
Европейските водачи също използваха обществените медии, с цел да отпразнуват съглашението. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск похвали Ципрас и Заев за тяхната храброст в намирането на компромис, до момента в който генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства приемането на Договора от Преспа като "важен принос за стабилността и просперитета на целия регион".
"Те имаха въображение, рискуваха, бяха подготвени да пожертват личните си ползи за по-голямото добро", написа Туск в формалния си профил в Туитър, цитира CNN думите на ръководителя на Европейския съвет. / БГНЕС
В най-значимата дипломатическа крачка на Балканите след края на войната в Босна и Херцеговина, в петък в Европа беше подложен края на един яростен спор, траял десетилетия. След 27 години взаимно съмнение, сред Атина и Скопие бе подписано съглашение за смяна на името, написа в собствен разбор американската телевизия CNN.
Съгласно съглашението, съседът на Гърция ще спре да употребява името "Република Македония", с което разгласи независимостта си от Югославия през 1991 година Вместо това страната ще се назовава "Република Северна Македония". След месеци на улични митинги и разгорещени диспути и в двете страни, договорът за името преодоля и последната от многото спънки - в петък в Атина, 300-местният гръцки парламент поддържа Договора от Преспа със 153 гласа, разяснява CNN.
Промяната е значима, защото Гърция, член на НАТО и на Европейския съюз, блокираше участието на Скопие в Северноатлантическия алианс и началото на договарянията за присъединение с Европейски Съюз, до момента в който разногласието за името не бъде решен. По силата на съглашението, Гърция ще анулира възраженията си, отваряйки пътя на интеграцията на съседа си.
И двете страни бяха подложени на напън за разрешаване на разногласието, защото Западните страни считат, че по-нататъшната интеграция на Балканските страни в Европейски Съюз и НАТО, е метод за възстановяване на стабилността на района. Този ход може би ще послужи като образец, който може да бъде следван за решение и на други районни разногласия. Но Москва, която от дълго време е главен състезател в района, намерено се опълчва на стремежите на Македония, разяснява CNN.
Споразумението, утвърдено първо в Скопие, е вследствие на разгрома на консерваторите-националисти в Македония от социалдемократите. Договорът доста усъвършенства климата сред двете прилежащи страни след десетилетия на мощна националистическа изразителност и от двете страни на границата.
От началото на 90-те години на предишния век в Гърция се популяризират карти с границите на страната, които се простират до пристанищния град Солун, което провокира териториални страхове. Гигантска скулптура на античния македонски крал Александър Велики, издигната на централния площад на Скопие, подхранваше още изказвания за разграбване на културата.
През лятото на 2018 година нормализирането на на връзките докара до взаимна декларация сред гръцкия министър председател Алексис Ципрас и македонския му сътрудник Зоран Заев, в която беше очебийно, че разногласието за името е завършил. Край Преспанското езеро, където се срещат границите на Гърция, Албания и Македония, двамата министър-председатели подписаха знаково съглашение, а церемонията беше натоварена с огромна символика, написа CNN.
„ Договорът от Преспа “ беше подложен на рецензии и в двете страни още по време на стадиите, водещи до утвърждението му. Референдумът в Скопие сподели ниска изборна интензивност, а гръцкото държавно управление оцеля при два вота на съмнение за седем месеца, а по-късно мина и през загубата на по-малкия съдружен сътрудник.
Притесненията се основаваха на идентичността и по какъв начин тя може да повлияе на бъдещата сигурност. Противниците на Договора споделят, че прибавянето на думата "северна" може да помогне да се дефинират географските термини, само че не прави нищо за делене на националността и езика, което би могло да сътвори основа за проблеми с малцинствата и териториални искания.
Последните изследвания демонстрираха, че 6 на всеки 10 гръцки жители се опълчват на съглашението, а в деня на гласуването в гръцкия парламент демонстрации имаше в цялата страна.
Гръцкият министър-председател употребява политическия си капитал, с цел да прокара съглашението, описвайки го като "патриотичен дълг". Той също по този начин призна, че договорката има "политическа цена". Неговата партия изостава с 10% зад главната опозиционна партия, която е главен съперник на договорката. Лидерът на „ Нова народна власт “ Кириакос Мицотакис, който приказва в Народното събрание преди гласуването в петък, дефинира утвърждението на съглашението като "национална неточност, която е огорчение за истината и историята".
Малко след утвърждението на договорката министър председателят Ципрас написа в Туитър: "Днес пишем нова страница на Балканите. Националистическата ненавист, разногласията и споровете предават мястото си на другарството, мира и сътрудничеството".
Неговият македонски сътрудник също изрази своята позитивна оценка и поздрави Ципрас в Туитър, отбелязва CNN.
“Поздравления на моя другар @tsipras_eu, дружно с нашите нации постигнахме историческа победа. Да живее Договорът от Преспа! За безконечния мир и напредък на Балканите и в Европа! “
Европейските водачи също използваха обществените медии, с цел да отпразнуват съглашението. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск похвали Ципрас и Заев за тяхната храброст в намирането на компромис, до момента в който генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства приемането на Договора от Преспа като "важен принос за стабилността и просперитета на целия регион".
"Те имаха въображение, рискуваха, бяха подготвени да пожертват личните си ползи за по-голямото добро", написа Туск в формалния си профил в Туитър, цитира CNN думите на ръководителя на Европейския съвет. / БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ