330 г. от избухването на Чипровското въстание и 50 г.

330 година от експлоадирането на Чипровското въстание и 50 година от оповестяването на Чипровци за град
На 8 септември честваме 330 годишнината от въстанието и 50 години от оповестяването на Чипровци за град, съобщи кореспондент на БГНЕС.

През далечната 1688 година чипровци се подвигат за избавление на „ великото царство България “. В по-голямата си част те са католици, а техните директни потомци повече от три епохи живеят в региона Банат – тогава в Хабсбургската империя, през днешния ден на територията на Румъния и Сърбия. Паметта за въстанието е значима както за банатските българи, по този начин и за цялата ни нация.

Чипровци поражда като рударско населено място по време на Второто българско царство. Получените от българските царе привилегии са непокътнати от османската власт, която има съществени доходи от града и неговото стопанство. В града съществува локален хайлайф: семействата Парчевичи, Княжевичи, Пеячевичи, Соимировичи и други Въпреки сигурните доходи от „ бизнеса “ на българите, управляващите брутално нарушават дадените им права, събират българчета като „ кръвен налог “, шири се огромна корупция. Това става и причина за експлоадирането на въстанието. Идеята за него е

жива, с помощта на духовните и интелектуални водачи, измежду които се открояват Петър Богдан (1601-1674) и неговият по-млад другар Петър Парчевич (1612-1674). Високо образовани, патриоти приготвят духовете за бъдещото избавление.

Въстанието обгръща както католическите селища, по този начин и православните в просторен регион от Берковско, Пиротско, Ломско, Видинско. Водеща сили са четите на Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Лука Андренин, братята Иван и Михаил Станиславови. Братята са от Никопол и са роднини на свещеник Филип Станиславов, издателят на фамозната книга „ Абагар “ (1651 г.). Според някои оценки в дейностите вземат участие към 20 хиляди въоръжени българи. Създаден е укрепен лагер в местността Жеравица, а Георги Пеячявич залага на настъпателните дейности. Превзета е Кутловица (днешна Монтана), дружно с австрийците българите разрушават войските на унгарския протестантски граф Имре Тьокьоли, съдружник на турците. За злощастие, скоро въстаналите българи остават сами. Причина за това са съмненията на австрийските генерали, както и политиката на Франция – точно през 1688 година „ кралят слънце “ Луи XIV атакува След изтеглянето на австрийците въстаническата армия е разрушена. Пада лагерът при Жеравица, а след към месец е високомерен и Чипровци.

Китният град е трансфорат в пепелище. Репресиите засягат и тези жители, които във времето на въстанието са отвън Чипровци - търговци, майстори и други Великият везир Мустафа Кюпрюлю издава заповед, в която подрежда на войската си да убива или отвлича в иго всеки жител, който срещнат. Немалка част от популацията намира избавление на север от Дунав. С шестстотин бойци Георги Пеячевич охранява група от към две хиляди бежанци, други три хиляди, водени от Стефан Кнежевич, са под отбраната на чета от Копиловци. Някои чипровски фамилии, потомци на българи от Македония, се озовават в земите на днешна Албания. Жители на Чипровци и въстаналия регион се преселват в близкото село Белимел, във Враца и Видин, в Ковачица, Дългошевци и Медковец (Ломско), Топли дол (Пиротско), Мало Малово (Софийско), Малка Желязна (Тетевенско), при българите католици в Пловдивско, чак до Златарица, Елена и Котел.

Чипровското въстание е най-мащабната демонстрация на революционните битки през ранното Българското възобновление. То е най-висш израз на българския дух, предпочитание и воля за независимост и самостоятелност. Защото, както е завещал не някой различен, а Петър Богдан: „ отбраната на достойнството, още повече тази на Родината, надминава всичко, тъй като животът и достойнството са равнопоставени “. /БГНЕС