Тренд: 32% от българите са притеснени от самотата
32% от българите са обезпокоени от самотата, а 69% се тормозят от това да не бъдат добре материално обезпечени. Половината от българите са обезпокоени да не забравим традициите/корените/обичаите си. Когато става дума за света – то българите в най-малка степен се тормозят от софтуерния прогрес (27%) и в най-голяма степен от замърсяването на околната среда (79%).
В изследването са тествани настройките на българина във връзка с терзания свързани с тяхното бъдеще, бъдещето на България и на света. В хода на разбора на данните се открива директна връзка сред равнището на терзание и възрастта на хората – с увеличението на възрастта се усилват равнищата на терзание.
Резултатите еднопосочно демонстрират високи равнища на терзания измежду българското общество по разнообразни тематики. Основните терзания за българина в персонален проект минават през финансовите му вероятности. В по-малка степен имаме терзания свързани със семейство, деца, сътрудник и така нататък Докато за западните общества тематиките за самотата или това да бъдеш без другари тревожи доста повече хората там, до момента в който в България тези тематики не будят такива високи равнища на тревога.
Българинът се тревожи за страната и е видно, че тематики наслоявани в обществото с години като обезлюдяване, емиграция на младежи, липса на лекари, на учители, са довели до високи равнища на публични страхове. В същото време тематики, които са по-нови за българина като „ замърсяване на околната среда “ да вземем за пример, и в подтекста на такива събития и вести, са довели до повишение на паниката измежду българското общество. Видно е че конструирането на нови проблематични точки в обществото ни и неяснотата към тях, водят до тези повишени равнища на паника. Данните демонстрират една забавна симбиоза сред постматериални и материални полезности в българското общество. Българинът се тормози за приходите си, само че в това време има терзания и по отношение на тематики като запазване на околната среда. Специфична тематика буди тревога измежду българите е чувството за изтриване на неговата еднаквост – „ да забравим традициите/корените/обичаите си “. По отношение на тази тематика, която става постоянно обект на обществени полемики, то се регистрира ясно разделяне сред младите и по-възрастните. Възрастта се явява от значително значение във връзка с тези полезности.
Притесненията на българина по тематики свързани със света демонстрират още веднъж високи равнища на терзание. Първо, тъй като българина си дава сметка, че не е капсулиран и всеки международен проблем може да даде отражение върху България и върху него персонално. Независимо от високите равнища на паника, тези данни могат да се погледнат и позитивно – излезлият от обществена и културна изолираност българин от ден на ден обръща взор към проблеми, които преди не са имали огромно значение за него. Тук е значимо да отбележим, че високите равнища на осведоменост, също са причина за повишение на равнищата на паника по-голяма част от тестваните знаци.
Притеснения на българина за персоналното му бъдеще
62% от българските жители се тормозят за своето бъдеще, а 28% не се тормозят. С увеличението на възрастта се регистрира и повишение на каузи на тези, които се тормозят за бъдещето си. Хората с по-високи приходи в по-малък дял се тревожат за бъдещето си за сметка на тези с по-ниски приходи.
На въпрос „ Кое е най-голямото ви терзание, обвързвано с вашето персонално бъдеще? “, то с най-големи стойности са „ финансова прехрана, приходи, беднотия “ - 27%, „ за здравето, да не се разболея от тежка, нелечима болест “ - 23% и „ дали ще намеря работа/реализация “ - 13%.
32% от българите са обезпокоени от самотата, до момента в който 65% показват, че не са. Сред обезпокоените от самотата в максимален дял са възрастните хора, до момента в който младите нямат такива терзания.
40% от българите се тревожат от старостта. Едва 9% от младите на възраст 18-29 година показват, че се тормозят от старостта. С увеличение на възрастта се усилва делът на тези, които се тормозят, като измежду хората над 70 години делът е 75%.
52% от българите не се тормозят „ да се разведат/ разделят с колегата си “ и едвам 7% споделят такива терзания.
77% от българите не се тормозят да останат без другари, а 20% имат такова терзание. По възрастните в по-голям дял имат такива паники за сметка на по-младите.
Когато приказваме за финансови измерения, то дяловете на тези, които се тормозят са по-големи от тези, които не се – 69% споделят паника за това „ да не бъдат добре материално обезпечени “, до момента в който едвам 25% нямат такова терзание.
Притеснения на българина за България
68% от българите се тормозят за бъдещето на България, а 21% не се. По-възрастните в по-голяма степен се тревожат за сметка на по-младите. В Столицата за сметка на останалите обитаеми места, в максимален дял (33%) не се тормозят за бъдещето на България.
Бяха заложени поредност от въпроси за терзания свързани с България. По отношение на тематиката обвързвана с „ обезлюдяването на страната “, то 79% показват, че са обезпокоени, а 17%, че не са. Тук още веднъж се вижда възрастовата разлика – младите са по-малко обезпокоени за сметка на по-възрастните. В този подтекст на тематиката за обезлюдяването на страната, то на знака „ емиграцията на младежите “ 85% от хората имат терзания, а едвам 12% не споделят това мнение.
72% от българите имат страхове от икономическа рецесия, а 17% нямат. Относно политическата рецесия, то 50% споделят такива страхове, а 38% нямат такива терзания.
По отношение на замърсяването на околната среда, то 79% от българите са обезпокоени, а едвам 15% не споделят това мнение. Впечатление прави, че терзание има измежду всички възрастови групи. Високи равнища на терзание се регистрира и при живеещите в огромните градове, по този начин и измежду тези в дребните градове и селата.
Друг знак, който беше тестван е „ срив в пенсионната промяна “, като 67% споделят терзания, до момента в който 20% не споделят това мнение. По-младите са по-малко обезпокоени за сметка на по-възрастните. Това е натурален резултат от обстоятелството, че младите на по-късен стадий стартират да мислят за пенсии.
Друга тематика, която постоянно се разисква, е обвързвана с неналичието на учители и неналичието на лекари. Данните демонстрират, че 62% от българите са обезпокоени от неналичието на учители, а 28% не са. При знака „ неналичието на лекари “ терзанието на българите се усилва и стига до равнища от 81%, а едвам 15% не са обезпокоени. Отново при възрастните хора дяловете на паника са по-високи в съпоставяне при младежите.
50% от българите са обезпокоени по отношение на опцията „ да забравим традициите/корените/обичаите си “, а 44% не споделят това мнение. И тук още веднъж се регистрира разлика в мнението на българите съгласно тяхната възраст - възрастните са обезпокоени от такава вероятност, а младите не са.
Притеснения на българина за света
56% от българите са обезпокоени за бъдещето на света, до момента в който 25% не са. В изследването бяха тествани няколко известни тематики и страхове свързани със света. 64% от българите са обезпокоени от световен боен спор, а 25% не са. 66% са обезпокоени от тематиката обвързвана с световното стопляне, а 23% нямат такива терзания. По отношение на тематиката обвързвана със замърсяването на околната среда, то 79% от българите са обезпокоени, а 15% не са.
По отношение на тематиката за международна икономическа рецесия, българското общество още веднъж има високи равнища на паника – 63% споделят такова терзание, а 22% са на противоположното мнение.
75% са терзанията свързани и с „ естествени бедствия “, а 18% нямат такива терзания.
Темата за световни епидемии също води до терзания измежду българското общество. 59% имат такива терзания, а 28% са на противоположната позиция.
От тестваните знаци единственото, което в по-малки дялове тормози българите е софтуерният прогрес – 27% споделят, че имат такива терзания. Основно по-възрастните хора. 56% от българското общество не споделят терзания във връзка с тази тематика.
В изследването са тествани настройките на българина във връзка с терзания свързани с тяхното бъдеще, бъдещето на България и на света. В хода на разбора на данните се открива директна връзка сред равнището на терзание и възрастта на хората – с увеличението на възрастта се усилват равнищата на терзание.
Резултатите еднопосочно демонстрират високи равнища на терзания измежду българското общество по разнообразни тематики. Основните терзания за българина в персонален проект минават през финансовите му вероятности. В по-малка степен имаме терзания свързани със семейство, деца, сътрудник и така нататък Докато за западните общества тематиките за самотата или това да бъдеш без другари тревожи доста повече хората там, до момента в който в България тези тематики не будят такива високи равнища на тревога.
Българинът се тревожи за страната и е видно, че тематики наслоявани в обществото с години като обезлюдяване, емиграция на младежи, липса на лекари, на учители, са довели до високи равнища на публични страхове. В същото време тематики, които са по-нови за българина като „ замърсяване на околната среда “ да вземем за пример, и в подтекста на такива събития и вести, са довели до повишение на паниката измежду българското общество. Видно е че конструирането на нови проблематични точки в обществото ни и неяснотата към тях, водят до тези повишени равнища на паника. Данните демонстрират една забавна симбиоза сред постматериални и материални полезности в българското общество. Българинът се тормози за приходите си, само че в това време има терзания и по отношение на тематики като запазване на околната среда. Специфична тематика буди тревога измежду българите е чувството за изтриване на неговата еднаквост – „ да забравим традициите/корените/обичаите си “. По отношение на тази тематика, която става постоянно обект на обществени полемики, то се регистрира ясно разделяне сред младите и по-възрастните. Възрастта се явява от значително значение във връзка с тези полезности.
Притесненията на българина по тематики свързани със света демонстрират още веднъж високи равнища на терзание. Първо, тъй като българина си дава сметка, че не е капсулиран и всеки международен проблем може да даде отражение върху България и върху него персонално. Независимо от високите равнища на паника, тези данни могат да се погледнат и позитивно – излезлият от обществена и културна изолираност българин от ден на ден обръща взор към проблеми, които преди не са имали огромно значение за него. Тук е значимо да отбележим, че високите равнища на осведоменост, също са причина за повишение на равнищата на паника по-голяма част от тестваните знаци.
Притеснения на българина за персоналното му бъдеще
62% от българските жители се тормозят за своето бъдеще, а 28% не се тормозят. С увеличението на възрастта се регистрира и повишение на каузи на тези, които се тормозят за бъдещето си. Хората с по-високи приходи в по-малък дял се тревожат за бъдещето си за сметка на тези с по-ниски приходи.
На въпрос „ Кое е най-голямото ви терзание, обвързвано с вашето персонално бъдеще? “, то с най-големи стойности са „ финансова прехрана, приходи, беднотия “ - 27%, „ за здравето, да не се разболея от тежка, нелечима болест “ - 23% и „ дали ще намеря работа/реализация “ - 13%.
32% от българите са обезпокоени от самотата, до момента в който 65% показват, че не са. Сред обезпокоените от самотата в максимален дял са възрастните хора, до момента в който младите нямат такива терзания.
40% от българите се тревожат от старостта. Едва 9% от младите на възраст 18-29 година показват, че се тормозят от старостта. С увеличение на възрастта се усилва делът на тези, които се тормозят, като измежду хората над 70 години делът е 75%.
52% от българите не се тормозят „ да се разведат/ разделят с колегата си “ и едвам 7% споделят такива терзания.
77% от българите не се тормозят да останат без другари, а 20% имат такова терзание. По възрастните в по-голям дял имат такива паники за сметка на по-младите.
Когато приказваме за финансови измерения, то дяловете на тези, които се тормозят са по-големи от тези, които не се – 69% споделят паника за това „ да не бъдат добре материално обезпечени “, до момента в който едвам 25% нямат такова терзание.
Притеснения на българина за България
68% от българите се тормозят за бъдещето на България, а 21% не се. По-възрастните в по-голяма степен се тревожат за сметка на по-младите. В Столицата за сметка на останалите обитаеми места, в максимален дял (33%) не се тормозят за бъдещето на България.
Бяха заложени поредност от въпроси за терзания свързани с България. По отношение на тематиката обвързвана с „ обезлюдяването на страната “, то 79% показват, че са обезпокоени, а 17%, че не са. Тук още веднъж се вижда възрастовата разлика – младите са по-малко обезпокоени за сметка на по-възрастните. В този подтекст на тематиката за обезлюдяването на страната, то на знака „ емиграцията на младежите “ 85% от хората имат терзания, а едвам 12% не споделят това мнение.
72% от българите имат страхове от икономическа рецесия, а 17% нямат. Относно политическата рецесия, то 50% споделят такива страхове, а 38% нямат такива терзания.
По отношение на замърсяването на околната среда, то 79% от българите са обезпокоени, а едвам 15% не споделят това мнение. Впечатление прави, че терзание има измежду всички възрастови групи. Високи равнища на терзание се регистрира и при живеещите в огромните градове, по този начин и измежду тези в дребните градове и селата.
Друг знак, който беше тестван е „ срив в пенсионната промяна “, като 67% споделят терзания, до момента в който 20% не споделят това мнение. По-младите са по-малко обезпокоени за сметка на по-възрастните. Това е натурален резултат от обстоятелството, че младите на по-късен стадий стартират да мислят за пенсии.
Друга тематика, която постоянно се разисква, е обвързвана с неналичието на учители и неналичието на лекари. Данните демонстрират, че 62% от българите са обезпокоени от неналичието на учители, а 28% не са. При знака „ неналичието на лекари “ терзанието на българите се усилва и стига до равнища от 81%, а едвам 15% не са обезпокоени. Отново при възрастните хора дяловете на паника са по-високи в съпоставяне при младежите.
50% от българите са обезпокоени по отношение на опцията „ да забравим традициите/корените/обичаите си “, а 44% не споделят това мнение. И тук още веднъж се регистрира разлика в мнението на българите съгласно тяхната възраст - възрастните са обезпокоени от такава вероятност, а младите не са.
Притеснения на българина за света
56% от българите са обезпокоени за бъдещето на света, до момента в който 25% не са. В изследването бяха тествани няколко известни тематики и страхове свързани със света. 64% от българите са обезпокоени от световен боен спор, а 25% не са. 66% са обезпокоени от тематиката обвързвана с световното стопляне, а 23% нямат такива терзания. По отношение на тематиката обвързвана със замърсяването на околната среда, то 79% от българите са обезпокоени, а 15% не са.
По отношение на тематиката за международна икономическа рецесия, българското общество още веднъж има високи равнища на паника – 63% споделят такова терзание, а 22% са на противоположното мнение.
75% са терзанията свързани и с „ естествени бедствия “, а 18% нямат такива терзания.
Темата за световни епидемии също води до терзания измежду българското общество. 59% имат такива терзания, а 28% са на противоположната позиция.
От тестваните знаци единственото, което в по-малки дялове тормози българите е софтуерният прогрес – 27% споделят, че имат такива терзания. Основно по-възрастните хора. 56% от българското общество не споделят терзания във връзка с тази тематика.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ