31 юли 1877 г. Опълчението ни получава бойното си кръщение край Стара Загора
31 юли 1877 година – Руско - турската война е в разгара си.
На тази дата край Стара Загора се състои първият огромен конфликт сред двете воюващи армии, изходът от който значително предопределя последвалото развиване на военните дейности. Нещо повече – в оня задушлив юлски ден, към 3500 българи в състава на Българското опълчение, с пълководец именития съветски военачалник Николай Столетов, за пръв път влизат в пердах за свободата на родината си. Готови, както те самите настояват, да жертват себе си до последната капка кръв, написа уеб сайтът " Българска история ".
Нека обаче стартираме с предистория. Според проекта на съветския боен министър Дмитрий Милютин, подписал заповедта за основаването на Българското опълчение и изготвил цялостната тактика за подготовката и воденето на военните дейности, след форсирането на река Дунав на 27 юни 1877г, освободителните войски се разделят на 3 отряда: Западен отряд – 35000 бойци, Източен отряд – 80000 бойци и Преден отряд – едвам 12000 бойци (командир военачалник Йосиф Гурко), в който е включен състава на Българското опълчение.
Предният отряд стартира безапелационно войната – съумява да превземе значими градове по пътя си към Балкана.
На 7 юли елементи от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 16 юли минават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 19 юли е открит надзор над Шипченския проход, имащ значение за връзките сред Северна и Южна България. По този метод, пътят за нахлуване към необятните полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от дейностите на освободителната армия, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на голямата войска на Сюлейман паша – френски ученик и професор по литература в Сорбоната, талантлив стихотворец, който по-късно ще извърши същинско военно закононарушение, подлагайки на същински геноцид българското население в Южна България.
Тук би трябвало да споменем, че „ авангардните отряди “ на войската на Сюлейман са формирани от черкези и албански башибозук, които след идването си на българска земя са придружавани и от част от локалното мюсюлманско население. Според другите източници общата бройка на османските сили, почнали настъплението към Стара Загора в навечерието на борбата, е сред 20000 и 27000 бойци от постоянната войска и сред 1200 и 2000 башибозуци. Придвижването на тази войскова част на север е съпроводено от принуждение над българското население, като това не е инцидентно. Както по-късно самият Сюлейман ще удостовери в показанията си по време на делото, водено против него от турския съд, той заповядва да бъдат заличени от лицето на земята всички български селища на юг от Стара планина.
Първите сведения за кланетата на българи в селата южно от Стара Загора
стартират да идват към средата на месец юли:
„ На 12-ти почнали да идват от селата мъже, дами и деца, голи и боси, сред които имало цялостни коли с ранени. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък самите жители от височините на града почнали да виждат дима и пламъка от горящите села.Скръбни и неприятни клюки почнали да се носят този ден из града….”.
Важно е да отбележим, че ден преди този момент – 11 юли (23 юли нов стил), командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 24 юли Петко Р. Славейков приветства освободителните войски в църквата „ Свети Димитър “ и в изискванията на изключителна церемониалност, пред събралите се хиляди жители и цялото духовенство, е отслужен молебен. Славейков произнася на „ един славяно-руски език” тирада към военачалник Гурко, която е толкоз трогателна, че изпълва с трогване всички събрали се в божия храм. Това свидетелства възрожденският старозагорски деятел и преподавател Атанас Илиев. Основана е Привременна управителна комисия с ръководител П.Р. Славейков – уредник на първата гражданска власт в Стара Загора.
Междувременно армията на Сюлейман продължава да настава към града,
като три дни преди борбата той е задръстен от безкрайните колони бежанци, търсещи леговище в Стара Загора:
“На 16-ти градът почнал да се цялостни още повече със селяни. Слухът за ужасното кръвопролитие в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град… “.
В навечерието на сражението в града са ситуирани 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо към 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4км под формата на дъга на към 1,5км южно от Стара Загора.
Армията на Сюлейман паша — 41 табора,
с многочислена артилерия, в своя поход от Търново – Сеймен на север, към Балкана, пренощува на към седем километра южно от града. Сутринта на 31 юли продължава пътя си в три колони. Първата офанзива против позициите на опълченците стартира с топовни гърмежи и пушечни изстрели към 7 часа. Опълченците дават отговор с няколко залпа. По шосето от Сименовград идват от ден на ден и повече османски табори.
Около 10 часа военачалник Столетов изпраща известие до полковник де Прерадович, в което му декларира, че му поверява отбраната на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време към този момент всички опълченски дружини са на позиция южно от града.
Към обяд, когато ситуацията е съвсем неудържимо, всички запаси са влезнали в багра. На помощ повече не може да се разчита. При това състояние, тилът на бранителите е обезпечен от голям брой жители, които напълно скоро се трансферират на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкоз огромен, че по нищо не се разграничава от този на опълченците.
С напредването на времето, боят се разгорещява от ден на ден и повече
и до момента в който опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки това, нито един опълченец не помисля за оттегляне.
Един от най-критичните моменти настава, когато османците съумяват да се вклинят сред 3-та и 5-та тайфа. Подполковник Калитин, пълководец на 3-та тайфа, съумява да поведе бойците. Врагът не чака сходно нахлуване, като ситуацията краткотрайно е избавено. В същото време командирът на 3-а рота, щаб-капитан Попов, въпреки и ранен, повежда своята войскова част, която дава забележителен отпор. Битката е влезнала в стадий на поврат – има сведения, че няколко души съумяват да извърнат в бягство цели османски роти.
В 13 часа, след пладне, Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили против отбранителните позиции, които, виждайки опасността от обграждане и постигнали задачата си да задържат голямата войска, стартират оттегляне. Моментът е извънредно трагичен и отстъплението не трябвало да закъснява, с цел да имат време опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, неизпреварени от частите на Сюлейман паша.
Врагът вярно осъзнава, че моментът е подобаващ за по-сериозно нахлуване
и нападна – най-жестокият османски удар е стихотворец от героичната Трета опълченска тайфа с именития си пълководец подполковник Павел Калитин. Тя, дружно с 1-ва опълченска тайфа, би трябвало да прикрива отстъплението на останалите елементи от Старозагорския отряд и да дадат опция на популацията на града и десетките хиляди бежанци от Тракия за бягство на север.
С навлизането си в Стара Загора бойците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, най-вече млади момчета, девойки и дами са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция.
Градът е изгорял до основи и обезлюден. Малкото останали живи се избавят с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 година Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори доста тогавашни съвременници считат, че повече на това място няма да съществува град. В боевете за отбраната на Стара Загора, Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. След разформироването на Предния отряд, ген. Гурко издава прощална заповед, в която се споделя:
„ … Това беше първото стълкновение, в което вие влязохте в пердах с врага,
и в него незабавно се показахте такива герои, с които цялата съветска войска може да се гордее и може да каже, че тя не се бе излъгала, задето изпрати във вашите редове своите най-хубави офицери. Вие сте ядката на бъдещата българска войска. Ще минат години, и тази бъдеща българска войска ще каже: „ Ние сме потомци на славните бранители на Стара Загора.”
След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и бойците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги съперник, освободителните войски се отдръпват към връх Свети Никола в прохода Шипка, където заемат отбранителни позиции.
Тази борба е изключително епична заради обстоятелството, че единствено за един ден под Самарското знаме падат петима знаменосци и командващия трета тайфа подп. Калитин. Знамето е избавено в ръкопашен пердах от опълченеца Никола Карчев.
На тази дата край Стара Загора се състои първият огромен конфликт сред двете воюващи армии, изходът от който значително предопределя последвалото развиване на военните дейности. Нещо повече – в оня задушлив юлски ден, към 3500 българи в състава на Българското опълчение, с пълководец именития съветски военачалник Николай Столетов, за пръв път влизат в пердах за свободата на родината си. Готови, както те самите настояват, да жертват себе си до последната капка кръв, написа уеб сайтът " Българска история ".
Нека обаче стартираме с предистория. Според проекта на съветския боен министър Дмитрий Милютин, подписал заповедта за основаването на Българското опълчение и изготвил цялостната тактика за подготовката и воденето на военните дейности, след форсирането на река Дунав на 27 юни 1877г, освободителните войски се разделят на 3 отряда: Западен отряд – 35000 бойци, Източен отряд – 80000 бойци и Преден отряд – едвам 12000 бойци (командир военачалник Йосиф Гурко), в който е включен състава на Българското опълчение.
Предният отряд стартира безапелационно войната – съумява да превземе значими градове по пътя си към Балкана.
На 7 юли елементи от Предния отряд влизат във Велико Търново, а на 16 юли минават Стара планина през Хаинбоазкия проход. На 19 юли е открит надзор над Шипченския проход, имащ значение за връзките сред Северна и Южна България. По този метод, пътят за нахлуване към необятните полета на Тракия е открит. Османското командване, шокирано от дейностите на освободителната армия, заповядва прехвърлянето от Албания в Южна България на голямата войска на Сюлейман паша – френски ученик и професор по литература в Сорбоната, талантлив стихотворец, който по-късно ще извърши същинско военно закононарушение, подлагайки на същински геноцид българското население в Южна България.
Тук би трябвало да споменем, че „ авангардните отряди “ на войската на Сюлейман са формирани от черкези и албански башибозук, които след идването си на българска земя са придружавани и от част от локалното мюсюлманско население. Според другите източници общата бройка на османските сили, почнали настъплението към Стара Загора в навечерието на борбата, е сред 20000 и 27000 бойци от постоянната войска и сред 1200 и 2000 башибозуци. Придвижването на тази войскова част на север е съпроводено от принуждение над българското население, като това не е инцидентно. Както по-късно самият Сюлейман ще удостовери в показанията си по време на делото, водено против него от турския съд, той заповядва да бъдат заличени от лицето на земята всички български селища на юг от Стара планина.
Първите сведения за кланетата на българи в селата южно от Стара Загора
стартират да идват към средата на месец юли:
„ На 12-ти почнали да идват от селата мъже, дами и деца, голи и боси, сред които имало цялостни коли с ранени. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък самите жители от височините на града почнали да виждат дима и пламъка от горящите села.Скръбни и неприятни клюки почнали да се носят този ден из града….”.
Важно е да отбележим, че ден преди този момент – 11 юли (23 юли нов стил), командирите на Предния отряд и Българското опълчение (1-ва, 2-ра, 3-та и 5-та дружини) – ген. Гурко и ген. Столетов са посрещнати в освободената Стара Загора. На 24 юли Петко Р. Славейков приветства освободителните войски в църквата „ Свети Димитър “ и в изискванията на изключителна церемониалност, пред събралите се хиляди жители и цялото духовенство, е отслужен молебен. Славейков произнася на „ един славяно-руски език” тирада към военачалник Гурко, която е толкоз трогателна, че изпълва с трогване всички събрали се в божия храм. Това свидетелства възрожденският старозагорски деятел и преподавател Атанас Илиев. Основана е Привременна управителна комисия с ръководител П.Р. Славейков – уредник на първата гражданска власт в Стара Загора.
Междувременно армията на Сюлейман продължава да настава към града,
като три дни преди борбата той е задръстен от безкрайните колони бежанци, търсещи леговище в Стара Загора:
“На 16-ти градът почнал да се цялостни още повече със селяни. Слухът за ужасното кръвопролитие в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град… “.
В навечерието на сражението в града са ситуирани 4 опълченски дружини, 4 планински оръдия, 3 кавалерийски полка, 2 казашки стотни и 8 конни оръдия – общо към 4500 души, които заемат отбранителна линия с дължина 4км под формата на дъга на към 1,5км южно от Стара Загора.
Армията на Сюлейман паша — 41 табора,
с многочислена артилерия, в своя поход от Търново – Сеймен на север, към Балкана, пренощува на към седем километра южно от града. Сутринта на 31 юли продължава пътя си в три колони. Първата офанзива против позициите на опълченците стартира с топовни гърмежи и пушечни изстрели към 7 часа. Опълченците дават отговор с няколко залпа. По шосето от Сименовград идват от ден на ден и повече османски табори.
Около 10 часа военачалник Столетов изпраща известие до полковник де Прерадович, в което му декларира, че му поверява отбраната на града, изпращайки му подкрепление от 2 оръдия и Казанският драгунски полк. Към това време към този момент всички опълченски дружини са на позиция южно от града.
Към обяд, когато ситуацията е съвсем неудържимо, всички запаси са влезнали в багра. На помощ повече не може да се разчита. При това състояние, тилът на бранителите е обезпечен от голям брой жители, които напълно скоро се трансферират на самата бойна линия, докопвайки се до пушките на убитите и ранените. Героизмът на тези хора е толкоз огромен, че по нищо не се разграничава от този на опълченците.
С напредването на времето, боят се разгорещява от ден на ден и повече
и до момента в който опълченските дружини се топят като пролетен сняг, от юг прииждат нови и нови турски сили. Въпреки това, нито един опълченец не помисля за оттегляне.
Един от най-критичните моменти настава, когато османците съумяват да се вклинят сред 3-та и 5-та тайфа. Подполковник Калитин, пълководец на 3-та тайфа, съумява да поведе бойците. Врагът не чака сходно нахлуване, като ситуацията краткотрайно е избавено. В същото време командирът на 3-а рота, щаб-капитан Попов, въпреки и ранен, повежда своята войскова част, която дава забележителен отпор. Битката е влезнала в стадий на поврат – има сведения, че няколко души съумяват да извърнат в бягство цели османски роти.
В 13 часа, след пладне, Сюлейман паша хвърля всичките си налични сили против отбранителните позиции, които, виждайки опасността от обграждане и постигнали задачата си да задържат голямата войска, стартират оттегляне. Моментът е извънредно трагичен и отстъплението не трябвало да закъснява, с цел да имат време опълченците да се прегрупират и да заемат позиции на Шипченския проход, неизпреварени от частите на Сюлейман паша.
Врагът вярно осъзнава, че моментът е подобаващ за по-сериозно нахлуване
и нападна – най-жестокият османски удар е стихотворец от героичната Трета опълченска тайфа с именития си пълководец подполковник Павел Калитин. Тя, дружно с 1-ва опълченска тайфа, би трябвало да прикрива отстъплението на останалите елементи от Старозагорския отряд и да дадат опция на популацията на града и десетките хиляди бежанци от Тракия за бягство на север.
С навлизането си в Стара Загора бойците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, най-вече млади момчета, девойки и дами са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция.
Градът е изгорял до основи и обезлюден. Малкото останали живи се избавят с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 година Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори доста тогавашни съвременници считат, че повече на това място няма да съществува град. В боевете за отбраната на Стара Загора, Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. След разформироването на Предния отряд, ген. Гурко издава прощална заповед, в която се споделя:
„ … Това беше първото стълкновение, в което вие влязохте в пердах с врага,
и в него незабавно се показахте такива герои, с които цялата съветска войска може да се гордее и може да каже, че тя не се бе излъгала, задето изпрати във вашите редове своите най-хубави офицери. Вие сте ядката на бъдещата българска войска. Ще минат години, и тази бъдеща българска войска ще каже: „ Ние сме потомци на славните бранители на Стара Загора.”
След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и бойците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги съперник, освободителните войски се отдръпват към връх Свети Никола в прохода Шипка, където заемат отбранителни позиции.
Тази борба е изключително епична заради обстоятелството, че единствено за един ден под Самарското знаме падат петима знаменосци и командващия трета тайфа подп. Калитин. Знамето е избавено в ръкопашен пердах от опълченеца Никола Карчев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ