Ужасът в занданите на Асад
30-годишната Муна Мухамад си спомня всеки подробност. Помни смрадта в килиите. Помни нетърпимите болки. Помни мъчителя си. "Надяна ми една черна найлонова торба върху главата и ме остави да увисвам от тавана с краката нагоре. Каза ми, че ще увисвам по този начин, до момента в който всичките ми неприятни намерения паднат в найлоновата торбичка ", споделя дамата.
Навремето Муна е работила като учителка по музика. Но през 2012 година я арестуват - тъй като взела участие в митинги против президента Асад. Скоро я освобождават, само че малко по-късно още веднъж я арестуват. Изпращат я в Дамаск, където я затварят в прословутия отдел 215 на военните секрети служби. Затворниците го назовават "Пъклената дупка " - поради изтезанията, които там са неизменима част от делника. "Един ден пристигна при мен и ми сподели, че ми носи подарък. Показа ми електрошокова палка и ме попита къде ми е сърцето. Посочих с ръка, а той стартира да ме мъчи. Точно там, където бие сърцето ми ", спомня си Муна.
Нечовешки жестокости
Жената прекарва месеци в този затвор на ужасите. Държат я или в изолатора, или в обща килия с други дами. "Веднъж разпитваха едно 16-годишно момиче. Чувах писъците му. Крещеше толкоз мощно. Мислех си, че ще го убият ", продължава описа си Муна Мухамад. И прибавя, че доста от дамите са били подлагани на жестоки полови издевателства.
Хигиенните условия в пандиза били "катастрофални ", доста постоянно дамите нямали никакъв достъп до тоалетна или баня. Децата били държани при същите условия, споделя по-нататък Муна. "Помня една жена, която беше затворена дружно с дребната си дъщеричка. Килията им беше тясна и тъмна. Момиченцето не спираше да плаче и непрестанно се опитваше да огледа под вратата, с цел да види малко светлина ".
Благодарение на един декрет за прошка, Муна е освободена от пандиза, а през 2016 година съумява да избяга в Турция. Днес тя живее в Газиантеп, където заслон са намерили половин милион нейни сънародници.
Никой не може да каже сигурно какъв брой тъкмо са дамите в сирийските затвори. "Над 7 хиляди ", твърди Фадел Абдул Гани, който управлява неправителствена организация, документираща нарушаванията на човешки права в Сирия. В неговата статистика са включени доста случаи на принуждение над дами. Сред причинителите са показани съвсем всички въоръжени групи, само че най-често войските на сирийското държавно управление. "От самото начало дамите играеха значима роля в съпротивата против Асад. Затова режимът трансформира изтезанията и изнасилванията на дами в своя военна тактика. Ако успееш да пречупиш дамата, пречупваш цялото семейство, пречупваш цялата опозиция измежду обществото. Именно това беше задачата ", споделя правозащитникът.
В собствен отчет от 2017 година правозащитната организация "Амнести интернешънъл " твърди, че от 2011 година насам в сирийските затвори са зигинали над 17 000 души в резултат на изтезания и пагубни условия в килиите. Само в прословутия боен затвор "Саидная "северно от Дамаск са били екзекутирани минимум 13 000 души, твърди още "Амнести " и окачествява тези систематични издевателства над цивилни жители като закононарушение против човечеството. Сирийският президент Башар Асад изрично отхвърля обвиняванията и даже разгласи отчета на правозащитната организация за "фалшива вест ".
Хиляди унищожени животи
30-годишната Муна Мухамад желае едно: светът да узнае за протичащото се в сирийските затвори. Жената споделя, че постоянно мъчителите залагат освен на физическите изтезания - техен обичан способ е и унижението. "Веднъж попитаха един пандизчия какво работи. След като им сподели, че е доктор, надзирателите го накараха да подскача на един крайник и да вика: Аз съм заек! Аз съм заек! ".
Муна Мухамад е описала историята си в книга. Но и до през днешния ден продължава да събира разказите на други пандизчии. Организирала е и група за самопомощ, която поддържа сирийски дами. "Някои въобще не желаят да приказват за претърпяното в сирийските затвори. Други пък не стопират да плачат, когато описват за времето зад решетките. Опитвам се да им покажа, че са мощни. И да ги убедя, че не носят никаква виновност за това, което им е било породено. Непрестанно им дублирам, че е време да стартират нов живот ".
Муна живее своя нов живот в прилежаща Турция. Но се надява, че скоро ще пристигна денят, в който мъчителите ѝ ще понесат отговорност за нечовешките си действия.
Навремето Муна е работила като учителка по музика. Но през 2012 година я арестуват - тъй като взела участие в митинги против президента Асад. Скоро я освобождават, само че малко по-късно още веднъж я арестуват. Изпращат я в Дамаск, където я затварят в прословутия отдел 215 на военните секрети служби. Затворниците го назовават "Пъклената дупка " - поради изтезанията, които там са неизменима част от делника. "Един ден пристигна при мен и ми сподели, че ми носи подарък. Показа ми електрошокова палка и ме попита къде ми е сърцето. Посочих с ръка, а той стартира да ме мъчи. Точно там, където бие сърцето ми ", спомня си Муна.
Нечовешки жестокости
Жената прекарва месеци в този затвор на ужасите. Държат я или в изолатора, или в обща килия с други дами. "Веднъж разпитваха едно 16-годишно момиче. Чувах писъците му. Крещеше толкоз мощно. Мислех си, че ще го убият ", продължава описа си Муна Мухамад. И прибавя, че доста от дамите са били подлагани на жестоки полови издевателства.
Хигиенните условия в пандиза били "катастрофални ", доста постоянно дамите нямали никакъв достъп до тоалетна или баня. Децата били държани при същите условия, споделя по-нататък Муна. "Помня една жена, която беше затворена дружно с дребната си дъщеричка. Килията им беше тясна и тъмна. Момиченцето не спираше да плаче и непрестанно се опитваше да огледа под вратата, с цел да види малко светлина ".
Благодарение на един декрет за прошка, Муна е освободена от пандиза, а през 2016 година съумява да избяга в Турция. Днес тя живее в Газиантеп, където заслон са намерили половин милион нейни сънародници.
Никой не може да каже сигурно какъв брой тъкмо са дамите в сирийските затвори. "Над 7 хиляди ", твърди Фадел Абдул Гани, който управлява неправителствена организация, документираща нарушаванията на човешки права в Сирия. В неговата статистика са включени доста случаи на принуждение над дами. Сред причинителите са показани съвсем всички въоръжени групи, само че най-често войските на сирийското държавно управление. "От самото начало дамите играеха значима роля в съпротивата против Асад. Затова режимът трансформира изтезанията и изнасилванията на дами в своя военна тактика. Ако успееш да пречупиш дамата, пречупваш цялото семейство, пречупваш цялата опозиция измежду обществото. Именно това беше задачата ", споделя правозащитникът.
В собствен отчет от 2017 година правозащитната организация "Амнести интернешънъл " твърди, че от 2011 година насам в сирийските затвори са зигинали над 17 000 души в резултат на изтезания и пагубни условия в килиите. Само в прословутия боен затвор "Саидная "северно от Дамаск са били екзекутирани минимум 13 000 души, твърди още "Амнести " и окачествява тези систематични издевателства над цивилни жители като закононарушение против човечеството. Сирийският президент Башар Асад изрично отхвърля обвиняванията и даже разгласи отчета на правозащитната организация за "фалшива вест ".
Хиляди унищожени животи
30-годишната Муна Мухамад желае едно: светът да узнае за протичащото се в сирийските затвори. Жената споделя, че постоянно мъчителите залагат освен на физическите изтезания - техен обичан способ е и унижението. "Веднъж попитаха един пандизчия какво работи. След като им сподели, че е доктор, надзирателите го накараха да подскача на един крайник и да вика: Аз съм заек! Аз съм заек! ".
Муна Мухамад е описала историята си в книга. Но и до през днешния ден продължава да събира разказите на други пандизчии. Организирала е и група за самопомощ, която поддържа сирийски дами. "Някои въобще не желаят да приказват за претърпяното в сирийските затвори. Други пък не стопират да плачат, когато описват за времето зад решетките. Опитвам се да им покажа, че са мощни. И да ги убедя, че не носят никаква виновност за това, което им е било породено. Непрестанно им дублирам, че е време да стартират нов живот ".
Муна живее своя нов живот в прилежаща Турция. Но се надява, че скоро ще пристигна денят, в който мъчителите ѝ ще понесат отговорност за нечовешките си действия.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ