30 години… Точно толкова измина от началото на същинския преход

30 години… Точно толкоз измина от началото на същинския преход към пазарна стопанска система. Откакто през февруари 1991 година тогавашният министър председател Димитър Попов прикани: „ За бога, братя, не купувайте… “ и освободи цените на стоките, страната ни извървя бодлив път към превръщането си в съвременна европейска страна. Младите не помнят, доста от по-възрастните са не запомнили, само че белезите от върволицата от рецесии към момента са пресни и забележими в градовете.

Липсата на средства през годините оголи съществено инфраструктурата в доста браншове. Училища и университети, концертни зала, културни институти, бяха оставени някъде там – на задния проект, в очакване на по-добри времена.

Една от най-тъжните области в това отношение, за злощастие, беше спортът. Мизерни условия, скъсани балатуми, разрушени съблекални, разпадащи се бани. Жега, мраз, течове и безчовечен условия за трениращите. Като в страна от Третия свят, родните спортисти – и професионални, и дилетанти, и децата, се бореха с атмосферните условия, неналичието на база и уместно съоръжение. Това, без да се изненадва никой, беше изгонило гениите от залите, а триумфите на противоречивото поле понижиха сензитивно.

В началото на новото десетилетие може да установяваме, че в огромната си част тази съсипия е останала в предишното . Спортната инфраструктура в София с уверени крачки придобива съвременен образ, а най-малките ни спортисти нямат даже бегла визия в какви условия се е спортувало единствено допреди 5-10 години. По-възрастните въпреки това цялостен живот ще пазят загатна за суровите условия, които на инат на всичко – също родиха първенци. За да напомним подвига им, ще се опитаме да отправим взор към недалечното минало и да съпоставим: Какво беше тогава и какво е в този момент.

Зимният замък в Студентски град

Никаква метафора. В това спортно оборудване си беше ЗИМА, а спортуващите се сблъскваха с извънредно сурови атмосферни условия. След като е пуснат в употреба при започване на 80-те години, на Зимния замък не е юридически нито един същински главен ремонт.

Съблекални може да се каже, че нямаше. Нито пък зали за загрявка. За отопление не можеше да става и дума – по някаква неназована причина радиаторите и отоплителите на седалките били унищожени през 90-те. И за похлупак: от покрива се изливаше сериозен теч, който заплашваше да съсипе и дребното, което към момента беше непокътнато.


И в тази бедност упражняваха шампиони… Участниците в три „ ледени “ олимпийски дисциплини – фигурно пързаляне, шорттрек и хокей, се бореха всекидневно с неналичието на база и отново се гонеха медали.

Голямото усъвършенстване започва през 2015 година, когато екипът на Министерството на младежта и спорта, управителен от Красен Кралев, насочи напъните си към възстановяване на спортната инфраструктура. Стартираха и по-сериозните вложения. „ Пълната смяна “ на Зимния замък се реализира пред 2017 и струваше 6,2 млн. лева

В момента оборудването е неузнаваемо – и извън, и вътре. Има нови съблекални, бани и санитарни възли, предверие, лекарски кабинет. Основната зала е с ново осветяване и климатична апаратура, настилки и трибуни. Покривът е напълно ремонтиран и топло- и хидроизолиран.


„ Разговарях с част от състезателите, които ще упражняват тук и те споделиха, че изискванията са отлични. След всяко реконструирано оборудване се вижда нараснал интерес на децата към спортовете, които се практикуват в него. Зимните спортове не вършат изключение”, съобщи при откриването отрасловият министър Красен Кралев.

„ Асикс Арена” (преди – Зала „ Фестивална “)

Зала „ Фестивална “ на границата на кварталите Гео Милев и Слатина е пусната през 1968 година и – самоуверено може да се каже – не беше пипана от този момент. През 90-те тя към този момент „ плачеше за ремонт “, а настилката стана на 30 години. През 2011 година „ домът “ на българската лека атлетика се оказва негоден – старомоден, разкъртен и напълно несъответствуващ за спорт.


Реновирането на тогавашната „ Фестивална “ струваше няколко милиона лв., обезпечени по разнообразни канали. Голямото разкриване се състоя през 2017 и от този момент залата е с новo име – „ Асикс Арена “ (по името на новия спонсор – световноизвестната компания „ Асикс “).

Съоръжението е оборудвано с нова лекоатлетическа писта марка „ Мондо” с 4 коридора. Подходяща е за тренировки и надпревари по лека атлетика, футзал, танци, аеробика, бойни спортове, гимнастика, фитнес и други От откриването си през ноември 2017 година досега залата е била хазаин на десетки надпревари, само че е подобаваща и за концертни и културни събития.


„ Представете си какъв брой време чакахме и в последна сметка доживяхме този момент. … Благодаря му (на министъра Красен Кралев) по тази причина, че си извърши думата. Това е нещо, което ние в нашия спорт ценим доста “, съобщи след ремонта президентът на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов.

„ Арена Армеец”

Наред с всичко остаряло, което наподобява по-съвсем нов метод с помощта на вложенията, от 10 години насам столицата ни има и едно напълно ново оборудване. София постоянно е страдала от неналичието на многофункционална спортна зала. През 2011 година този проблем беше решен с откриването на „ Арена Армеец”, която струваше 108 млн. лева

През годините досега тя е хазаин на редица огромни спортни събития като международните шампионати по волейбол и художествена гимнастика, тенис шампионата „ София Оупън” и доста други.


Залата одобри и над 70 концерта на едни от най-големите звезди на международната музикална сцена.

Зала „ София”

Допреди 5 години многофункционалната зала „ София “ бе образец за това по какъв начин наподобяват спортни обекти, които не се поддържат и стопанисват както би трябвало. След цялостна реорганизация на обща стойност 1,8 млн. лева обаче там обстановката е радикално друга.

Обновената зала мина повсеместен вътрешен ремонт и замяна на спортните уреди. Подменена бе спортната настилка с най-модерната такава с hard core покритие, която дава отговор на стандарта на ATP шампионатите. Подменени бяха и седалките.

Там упражняват федерациите по тенис и по бадминтон. Състезанията си на мястото организират състезателите ни по бокс, художествена гимнастика и фехтовка. Съоръжението е уместно и за всички типове бойни спортове.

„ Всеки, който знае по какъв начин изглеждаше зала „ София “ преди, в този момент може да направи разликата “, съобщи при откриването след ремонта през 2016 година министър председателят Борисов.

Комплекс „ Академика 4-ти км”

Функциониращ от далечната 1961 година, Комплекс „ Академика 4-ти км” има нов образ от 2017. Съоръжението се състои от две съществени зали – огромна и дребна, и плувен басейн. Преди вложенията в него, то бе много овехтяло – подовете, стените и таваните бяха остарели и захабени. Ремонтът излезе към 1 млн. лева и след него залите към този момент са с напълно сменена подова настилка и дават отлични условия за спорт.

На място се упражняват баскетбол, волейбол, бадминтон, футзал, бойни изкуства и други спортове.


Плувният басейн е с дължина 25 метра и разполага с пет коридора. Вече напълно са сменени инсталациите на басейна, комплициран е нов фаянс, конфигурирани са предпазни парапети и е изработен главен ремонт.

Нови са още отвесната планировка към постройката, баните, съблекалните и тоалетните.

Плувният басейн „ Спартак “

Пример за обект в трагично положение, на който спортното министерство се оказа добър собственик, е плувният басейн „ Спартак “. Столична община не се оправи с поддръжката му и през 2015 с грижата за него се зае отрасловото министерство.

След ремонт за близо 400 000 лв. и намирането на наемател – един от най-хубавите ни плувци Петър Стойчев, басейнът към този момент е чудесно място за тренировки и съвременно оборудване, почтено за европейска столица.

Стадион „ Юнак “

В самото сърце на София, в края на Борисовата градина до Перловската река, се намира историческият Стадион „ Юнак “. Построен за първи път през 1904, това е първият стадион на София, където националният тим играе мачовете си до 50-те. След разрушаването и разчистването на терена, тъкмо до него е издигнат сегашният народен – „ Васил Левски “, а „ Юнак “ става ледената пързалка „ Дружба “ – емблематична за софиянци през 80-те.

Преди 30 години пързалката, преименувана назад на „ Юнак “, е изоставена и стартира да тъне в съсипия.

Преди 3 години обаче руините бяха разчистени и там още веднъж беше направена пързалка. С инвестиция от 340 000 евро, оборудването отвори порти с част от потенциала си през 2018 година След като се удостовери, че ще е цялостен шлагер измежду софиянци, година по-късно проработи на 100%.

Тази зима пързалката отвори за трета поредна година. Този път обаче провокациите пред нея са свързани с пандемията. До 150 души могат да карат по едно и също време при прецизно съблюдаване на противоепидемичните ограничения, като за задачата е основана специфична организация. Леденото оборудване е с потенциал общо 1200 кв. м. След всяка сесия се прави стерилизация на кънките и пейките.

За трета поредна година се резервира безплатният вход за деца до 13-годишна възраст.

През лятото зимни спортове на мястото не се практикуват, само че се употребява като фензона по всички европейски стандарти. Често там се организират и концерти и други събития.

Националният стадион „ Васил Левски “

Точно до Стадион „ Юнак “ е и Националният стадион „ Васил Левски “ – открит през 50-те години и ремонтиран на няколко пъти от този момент. Макар и не най-модерният пример за стадион (в по-дългосрочен проект се мисли за градежа на нов на ново място), 70-годишното оборудване е в чудесно положение все още и се употребява интензивно за футбол и атлетика. В него има и зали за доста други спортове.

В края на 90-те на стадиона беше изработен легендарен ремонт, придружен с дефицит на пари и кавги, траял цели 5 години. В последна сметка той беше сертифициран по условията на УЕФА през 2002 година Но десетилетие по-късно още веднъж бе в окаяно положение.


През 2015 година бяха заделени средства за оправянето на „ Васил Левски “. Целият ремонт излезе към 1 млн. с Данък добавена стойност, само че разликата, която бе реализирана, в действителност бе впечатляваща. Тревното покритие беше заменено напълно, а също така бе инсталирано нова електронно табло за 400 хиляди лв. с доста високо качество.

Същите табла се употребяват на Олимпийския стадион в Шанхай, на Бродуей, на разнообразни игрища в Съединени американски щати.

Още пари за стадиона бяха вложени по време на изключителното състояние напролет на предходната година. Въведена беше една от най-модерните системи за видеонаблюдение, бяха инсталирани над 100 спомагателни камери с висока разграничителна дарба към съществуващите досега. Те могат да обезпечат нужната видимост, без значение от метеорологичната конюнктура и дистанцията.

Теренът към този момент има доста добра млада трева от нов тревен тип, неповторим за България. Стадионът има и нова озвучителна система „ Камюнити “, която усъвършенства неведнъж качеството на звука.

През 2016 беше уголемен и Музеят на спорта в стадиона. За задачата доста велики спортисти подариха свои движимости. Към момента там са изложени над 1200 експоната, разказващи историята на българския спорт.

Спортните учебни заведения

Държавата, която единствено за 6 години е вложила 35 млн. лева в реновиране на спортни обекти в столицата, не обърна тил и на инфраструктурата в учебните заведения и висшите образователни заведения, за които никой не се бе сещал дълги години. Разрухата лека-полека отстъпва в борбата с модернизацията.

Спортното учебно заведение „ Генерал Владимир Стойчев “ е изцяло преобразено след ремонт за 910 200 лева

Инвестира се и в усъвършенстване въз основата на Националната спортна академия.

Въпреки дългият път и безспорните триумфи обаче, провокации към момента има.

„ Червено знаме “

Тъжен образец за обект с голям капацитет, само че зарязан от прекомерно от дълго време, е комплекс „ Червено знаме “. Той чака своя нов живот и е избран за един от целите за ръководещите в идващия им мандат.


Славното минало на комплекса сега тъне в парчета, а Министерството на младежта и спорта чака с готово предпроектно изследване подобаващ миг да се намеси. Построен през 1985 година за европейската олимпиада по плуване, комплексът се намира наоколо до 4-ия километър на Цариградско шосе.

Преди пандемията отрасловото министерство водеше диалози с евентуални вложители, само че всичко това бе сложено на пауза поради COVID-кризата. Спортният министър Красен Кралев към този момент се ангажира „ Червено знаме “ да бъде измежду целите през идващия му мандат.


Предвижда се построяването на плувен комплекс с 5 басейна (3 закрити и 2 открити), многофункционална зала с потенциал сред 3000 и 5000 души, три подготвителни зали за разнообразни типове спорт, център за художествена гимнастика, зала за зимни спортове на закрито и огромен паркинг за 700 автомобила. Идеята е планът да бъде финансиран от частен вложител.

Стадион „ Академик “



Сред целите за идващите 4 години ще бъде и реконструкцията на стадион „ Академик “. Неговото възобновяване трябваше да започва през предходната година, само че пандемията осуети проектите на държавното комерсиално сдружение „ Академика 2011 “.

Намалените доходи от наеми не разрешиха да бъдат набавени нужните 5 млн. лева, с цел да може той и „ Асикс Арена “ да бъдат част от един съвременен лекоатлетически комплекс. Идеята е да бъде осъществен повсеместен ремонт на оборудването със лични средства на „ Академика 2011 “.

Стадион „ Септември “



Усилено се работи и за по-доброто бъдеще на стадион „ Септември “ в „ Красна поляна “, който от 20 години е оставен на произвола на ориста. Там обаче проблемите са и от политически темперамент, тъй като опозицията в Столичния общински съвет (БСП, Демократична България и Борис Бонев) блокира прехвърлянето на нужните 8,5 дка общинска повърхност, а те са нужни, с цел да бъде построен състезателен комплекс, който да дава отговор на условията за съвременна инфраструктура.

Върху имота, с който сега спортното министерство разполага, оптималната разгъната застроена повърхност, която може да бъде осъществена е 12 000 кв. м., което като застрояване би представлявало терена на стадиона и един от огромните браншове. За реализирането на приключено оборудване с терен без писта и четири бранша е нужна минимална РЗП от към 20 000 кв. м. Към това би трябвало да се прибавят плануваните многофункционални спортни зали, плувен басейн, тенис корт, подготвителни площадки и други уреди. Така общата повърхност ще набъбне до 45-50 000 кв. м.

„ Червено знаме “, „ Академик “ и „ Септември “ – три доста значими спортни обекта, чакат своя ред, с цел да заемат полагащото им се място измежду „ бижутата в короната “ на новата и съвременна спортна София. С 35 млн. лева, вложени за последните 6 години за връщането на остарялата популярност на обичани спортни обекти от близкото минало, и 108 млн. лева за построяването на чисто новата „ Арена Армеец “, българската столица към този момент умерено претендира за хубав европейски град с качествена спортна инфраструктура.

СНИМКИ: LAP.bg, НСБ, НСА, ММС, CEV