3 закона за пари от ЕС в енергетиката бавени фатално,

3 закона за пари от Европейски Съюз в енергетиката бавени съдбовно, в случай че не ги одобряват, кабинетът може и оставка да хвърли. Депутатите са подготвени да помирят държавното управление и протестиращите миньори и енергетици. Заради териториалните проекти за обективен преход за въглищните райони хиляди служащи от централите излязоха на митинг, който продължава към този момент четвърти ден, написа „ 24 часа “.

Съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков съобщи, че диалозите не би трябвало да се водят с партиите настрана. И прикани протестиращите миньори да седнат на една маса с премиера Николай Денков, а в случай че той прояви предпочитание – да предложения и ПП-ДБ.

Депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски, който е зам.-шеф на парламентарната енергийна комисия, съобщи, че депутатите са подготвени се срещнат в комисията с представители на протестиращите и синдикатите, с цел да прегледат техните претенции. Подкрепа за министрите пристигна и от водача на ГЕРБ Бойко Борисов, само че със забележка, че връзката им е слаба.

А в понеделник от държавното управление оповестиха, че министър председателят
Николай Денков  още веднъж кани
протестиращите  на диалог .

Рибарски изясни, че дълго чакани основни промени в енергетиката са забавени и в този момент всичко се струпва на това ръководство. Сред тях са и измененията в Закона за енергетиката, в този за възобновими източници и пътна карта за климатичните промени.

Освен това депутатите ще гласоподават и основни промени за равномерен преход. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев и Рибарски считат, че е допустимо още в сряда да обсъдят измененията в Закона за енергетиката на второ четене, както и Пътната карта за климатична индиферентност и те да влязат за гласоподаване в пленарна зала. Третият закон – този за силата от възобновимите източници, към този момент беше признат в петък.

Ако тези значими промени не бъдат признати, има огромна възможност държавното управление да подаде оставка, предизвестиха високопоставени източници от парламентарните групи.

Измененията в енергийния закон плануват либерализация на пазара на ток на едро. Така наречените крайни доставчици – сдружения на “Електрохолд ”, ЕВН и “Eнерго-Про ”,
ще вземат тока  от борсата,
а разликата сред контролираната цена и пазарната ще бъде покривана от фонда за енергийна сигурност. А от 1 януари 2026 година ще спрат субсидираните цени за семействата и те ще зависят напълно от котировките на борсата.

Промените дават и избрания за енергийна беднотия и уязвими консуматори, които да получават помощи. Тези два закона, както и пътната карта са и измежду изискванията за втория транш на проекта за възобновяване, който е за над 1,4 милиарда лева

А от окончателния вид на териториалните проекти, изпратени в Европейска комисия, излиза наяве, че не е записано ограничение на мощности. В документите е посочено, че до 2030 година се понижават с 80% въглеродните излъчвания, а 5 година по-късно с 90%. Това моделиране е направено на база на пазарните разбори, съобщи зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. С тях се потвърждава пред Брюксел нуждата от финансиране на прехода във въглищните райони

Според направения модел работещите мощности последователно ще стопират поради упованията за цените на тока, които няма да са преференциални за централите. Така
тецовете, които  използват  въглища, щели  да свиват  производството,
тъй като би трябвало да заплащат и въглеродни излъчвания, което подвига цената на тока от тях. Ако употребяват различен тип гориво, с което да понижат доста заплащането за квоти, можели да работят без ограничавания. От енергийното министерство показват, че поради относително ниските цени на тока тецовете работят с минимално натоварване.

Според Добрев обаче поемането на задължението за понижаване на излъчвания с 80 на 100 до 2030 година е еднакво на затварянето на централи. Според него ще останат като запас 1600 мегавата при 4500 в този момент.

Според изчисленията на енергийни специалисти, в случай че тецовете продължат да употребяват единствено въглища, токът от тях ще се понижи трикратно в границите на идващите 6 години, а до 2035 година количеството ще намалее шест пъти. Те дават образец, че понижаване на излъчванията с 80% значи те да са 13,65 млн. тона до 2030 година За да се извърши това, въглищните мощности би трябвало да се понижат на 1450 мегавата при 4475 мегавата в този момент. През 2035 година трябвало да останат единствено 800 мегавата.

България е внесла в Европейска комисия и измененията в проекта за възобновяване, оповестиха от Брюксел. Искането на страната ни се основава на понижението на средствата от 6,27 милиарда на 5,69 милиарда евро. От Европейска комисия прецизират, че се трансформират 17 вложения, включени в първичния проект. Средствата за някои са понижени, като да вземем за пример тези за енергийната успеваемост на публичните здания, за батериите за предпазване на ток и модернизацията на болнични уреди. Три плана са отстранени – тези в поддръжка на цифровата промяна на пощите, построяването на интермодален транспортен терминал в Русе и цифровизацията на ръководството, контрола и ефикасното потребление на водите.

Европейска комисия има два месеца, с цел да реши дали измененият проект към момента дава отговор на всички критерии за оценка. Ако оценката е позитивна, ще направи предложение за смяна. След това страните от Европейски Съюз ще разполагат с до четири седмици, с цел да одобрят оценката на комисията.

Няма информация обаче какви промени е предложила България в проекта по отношение на въглищните централи. В първичния вид на проекта бе стихотворец ангажимент за понижаване на излъчванията с 40% до края на 2025-а, като за база се взема 2019 година За това обвързване Народното събрание взе решение да бъде предоговорено и тецовете да работят до 2038 година

Опитваме се да осъществим решението на Народното събрание, само че има и отсрещна договаряща страна. Тя желае съответни на поетия ангажимент ограничения, разясниха от енергийното министерство без повече детайлности.

В началото на юли стана ясно, че едно от предложенията е свиването на квотите да се понижи до 30%. В същото време се планува последователно затваряне на въглищни мощности за 800 мегавата. Изрично се показва, че няма да се пипат централите от Маришкия басейн – двата американски теца и държавният “Марица – изток 2 ”. Това значи, че няма да работят трите други частни централи – Топлоелектрическа централа “Бобов дол ”, Топлоелектрическа централа “Брикел ” и Топлоелектрическа централа “Марица 3 ”, чиято мощ е тъкмо 800 мегавата.