Истината за съдържанието на жълтия плик - компромата, който набеди Филип Димитров за връзки с ДС
29 години митът за един жълт плик броди по политически централи и медии и основава подправени внушения, уличаващи върховен политик и общественик в съпричастност с Държавна сигурност.
Жертвата на това интензивно мероприятие е някогашният водач на Съюз на демократичните сили - първият демократично определен министър председател на България, посланик и парламентарен арбитър Филип Димитров.
В началото на май тази година някогашният началник на работа „ Информация и архиви “ на Министерство на вътрешните работи Серафим Стойков, потърси Faktor.bg, с цел да опровергае изрично измислените клюки за връзките на политика с репресивната комунистическа работа. Историкът Стойков е знакова фигура за структурите на Държавна сигурност, познава архивите, а думите и свидетелствата му се одобряват с почит.
„ Наближавам 80 години, само че не желая да си потегли от този свят с премълчани истини, още повече когато те касаят почтен човек, върху който години наред е хвърлено безпричинно позорно клеймо “, споделя Серафим Стойков.
Преди няколко месеца обява с внушения, че Филип Димитров е подвластен от прокуратурата, тъй като там се пазел за него компромат предизвикала Серафим Стойков да приказва. Размахан още веднъж бил мистериозният жълт плик. Поводът е, че конституционният арбитър беше докладчик по проблема - дали е възможно правосъдният министър Йорданова да желае оставката на основния прокурор посредством Висш съдебен съвет. Манипулацията очевидно цели да покаже, че Филип Димитров ще даде тълкуване в полза на основния прокурор Иван Гешев, тъй като е подвластен от същата институция с документи, които се съхраняват за него. Сценарият не сработи, само че намеците за зависимости на Филип Димитров още веднъж се експлоатират.
Сагата с мистериозния жълт плик стартира през средата на месец март 1993 година. Правителството на Филип Димитров е свалено след пожелан избор на доверие, само че някогашният министър председател продължава да е ръководител на Конституционен съд на Съюз на демократичните сили. На власт е кабинетът на Любен Беров, охарактеризиран по-късно като държавно управление на „ Мултигруп “ и мафията. Предстои провеждането на петата национална конференция на синята коалиция. Съюз на демократичните сили е разтърсвано от интриги и битка за власт и превъзходство. Вътрешната съпротива е задействана, желаят свалянето от лидерския пост на Филип Димитров.
В офанзива се пуска жълтият плик
„ Един ден вътрешният министър (Виктор Михайлов, б.р.) ме извика в кабинета си, беше се върнал от Народното събрание. На срещата участва и основният секретар (Коста Богацевски, б.р.). Министърът извади жълт плик и описа, че в Народното събрание към него се доближил тогавашният ръководител на Народното събрание Александър Йорданов. Изглеждал обезпокоен и превъзбуден, нервозен и безусловно му набутал в ръцете запечатания плик. Министърът не даде повече информация, дали Йорданов му е споделил нещо в допълнение, само че изясни, че тримата в кабинета му би трябвало да установим наличието. Разпечатахме плика, а вътре се оказаха няколко документа, които създаваха първичното усещане, че са истински. Бяха завършени по всички условия на инструкциите на Министерство на вътрешните работи. Ставаше дума за агентурни сведения. Те уличаваха водача на Съюз на демократичните сили Филип Димитров в съдействие с Държавна сигурност. Но и при най-перфектните имитации постоянно остава диря. Впечатли ни, че единият от документите беше датиран 1993 година. Явно това е годината, когато са ги фабрикували, бързали са, недогледали са какво вършат, а тогава към този момент нямаше нито Държавна сигурност, само че тази диря беше доста показателна за истинността на документите. Прегледахме наличието по чисто следователски обичай, описахме, какво тъкмо има в плика и бяхме единомислещи, че става дума за добре направен компромат и тотално фалшифицирани документи. Съставен бе протокол, под който се подписахме тримата. Прибрахме всичко в жълтия плик и аз го оставих на предпазване в моята каса “, спомня си Серафим Стойков.
Старият архивар взема решение въпреки всичко да извърши щателни инспекции и в масивите с информация на Държавна сигурност.
„ Няколко седмици продължих да дълбая в архивите, дишах праха на остарели дневници, само че на никое място не открих, че през интервала, когато Димитров е бил юрист, адвокатската фирма му е била употребена за явочна квартира или друго жилище, обвързвано с него. Ролята на явочника е да даде терен и място за оперативни срещи на служителя на Държавна сигурност с сътрудника. Лично съм изследвал този интервал. Никъде няма явка с името „ Витоша “. Няма такава квартира и не е имало. Тогава към този момент бях на 100% сигурен, че става дума за имитации за компромат. Трябва да е ясно на обществото, че няма вид да не е записана такава квартира, а да е употребена в действителност за оперативни цели. Тогава се работеше по различен метод, всичко се случваше по указания и строго избран ред и правила, регистрации и така нататък Няма по какъв начин да е имало „ Витоша “ и в Държавна сигурност да не знаят “, безапелационен е Серафим Стойков.
Целта на дейното мероприятие
„ Предаденият от Александър Йорданов плик съдържаше очевидно закононарушение - става дума за формирани документи с погрешно наличие, за да се компрометира избран политик. Кой е имал интерес от това? Няма подозрение, че основната цел е била документите да бъдат публикувани преди конференцията на Съюз на демократичните сили, да се възпроизведе скандал и водачът да бъде отхвърлен и опетнен. Очаквали са резултата като при Петър Берон, само че разликата е в това, че за Берон всички разкрития бяха истина. Обикновено Държавна сигурност скроява такива номера на неуместни хора и съперници, само че в съответния случай следите на фалшификата сочат към партийни функционери, политици, които са употребявали маниера на Държавна сигурност и съвещания от оперативни служащи. Категорично основател на този компромат за Филип Димитров не е Държавна сигурност “, споделя Серафим Стойков.
Въпреки, че Министерство на вътрешните работи не дава публичност на компромата, в партийните среди и някои медии плъзва слухът за съществуването му и той бодро продължава да броди към този момент 29 години. Следите през 1993 година сочат към един доста деен академични учител, обвързван с Министерство на вътрешните работи и с школата й в Симеоново (покойният Стоян Ганев, б.р.). През този интервал той е и политически водач, а и някогашен министър в държавното управление на Филип Димитров. Имал е връзки и контакти с оперативни служащи от Държавна сигурност, елементарно е намерил измамник и съветник за мръсната поръчка.
Жълтият плик остава в продължение на няколко месеца в служебната каса на Серафим Стойков, до момента в който един ден получава разпореждане от министъра да го съобщи в канцеларията на тогавашния основен прокурор Иван Татарчев.
„ Предадох документите съгласно нареждането. Реално този плик нито сме го получили публично в Министерство на вътрешните работи с някакъв документ, само че и аз не съм го предал с някакво съпроводително писмо, с цел да се документира съществуването му. За правния мир той действително не съществува. Компроматът на институционално равнище не изигра никаква роля, тъй като беше тестван и обяснен като случай. Но въпреки всичко няма изясненост,
за какво Александър Йорданов го е предал на шефа на Министерство на вътрешните работи,
това негова самодейност ли е или някой му е дал такава поръчка. Остава мистерия и кой е предал на ръководителя на Народното събрание жълтия плик. Спекулации и догатки могат да се вършат през днешния ден всевъзможни, само че при всички случаи Александър Йорданов може със задна дата да внесе задоволително светлина за абсурда “, добавя Стойков. Той е безапелационен, че подправените документи в плика са закононарушение, само че няма отговор, за какво през 1993 година не е почнало следствие, което да стигне до създателя на фалшификатите и поръчителя, до санкции.
„ Само по този начин можеше да се спре фабриката за компромати и ментета, свързани с Държавна сигурност. Вместо това хората изгубиха показа за истината и имат вяра на клюки и операции “, разяснява Серафим Стойков.
За чистото минало на Филип Димитров той привежда и още един доста индикативен образец. Днес обществото е не запомнило, само че имено министър председателят Димитров вкарва първите лустрационни механизми. Още в първите месеци на мандата си издава заповед, всеки жител да може да подава искане за информация до архива на Министерство на вътрешните работи и да получава отговор, дали е бил сътрудник или обект на разработки. Услугата е била против такса от 100 тогавашни лв., а Министерство на вътрешните работи е съумяло да събере много доходи по тази линия. Тогава доста българи вършат инспекции, само че процесът стопира при държавното управление на Любен Беров. И всичко се случва без специфични закони за досиетата, без гласоподаване на Народното събрание, без основаване на нарочни комисии “, акцентира Стойков.
„ Тази заповед на първия либерален министър председател е доказателство, че Димитров напълно не се е чувствал подвластен от Държавна сигурност и оперативните й служащи. Ако за него е имало и една дума в архивите на Държавна сигурност, за 32 години преход все щеше да излезе нещо, само че нямаше и по тази причина го нападнаха с имитации “, споделя още някогашният началник на архивите.
Стойков напомня, че през годините и други водачи на Съюз на демократичните сили са били обект на сходни компромати – Стефан Софиянски, с подправеното участие в БКП; Йордан Соколов, легендиран като сътрудник „ Момата “ и така нататък, а компроматите са идвали все от БКП/БСП и обслужващите я чекисти от Държавна сигурност.
Жертвата на това интензивно мероприятие е някогашният водач на Съюз на демократичните сили - първият демократично определен министър председател на България, посланик и парламентарен арбитър Филип Димитров.
В началото на май тази година някогашният началник на работа „ Информация и архиви “ на Министерство на вътрешните работи Серафим Стойков, потърси Faktor.bg, с цел да опровергае изрично измислените клюки за връзките на политика с репресивната комунистическа работа. Историкът Стойков е знакова фигура за структурите на Държавна сигурност, познава архивите, а думите и свидетелствата му се одобряват с почит.
„ Наближавам 80 години, само че не желая да си потегли от този свят с премълчани истини, още повече когато те касаят почтен човек, върху който години наред е хвърлено безпричинно позорно клеймо “, споделя Серафим Стойков.
Преди няколко месеца обява с внушения, че Филип Димитров е подвластен от прокуратурата, тъй като там се пазел за него компромат предизвикала Серафим Стойков да приказва. Размахан още веднъж бил мистериозният жълт плик. Поводът е, че конституционният арбитър беше докладчик по проблема - дали е възможно правосъдният министър Йорданова да желае оставката на основния прокурор посредством Висш съдебен съвет. Манипулацията очевидно цели да покаже, че Филип Димитров ще даде тълкуване в полза на основния прокурор Иван Гешев, тъй като е подвластен от същата институция с документи, които се съхраняват за него. Сценарият не сработи, само че намеците за зависимости на Филип Димитров още веднъж се експлоатират.
Сагата с мистериозния жълт плик стартира през средата на месец март 1993 година. Правителството на Филип Димитров е свалено след пожелан избор на доверие, само че някогашният министър председател продължава да е ръководител на Конституционен съд на Съюз на демократичните сили. На власт е кабинетът на Любен Беров, охарактеризиран по-късно като държавно управление на „ Мултигруп “ и мафията. Предстои провеждането на петата национална конференция на синята коалиция. Съюз на демократичните сили е разтърсвано от интриги и битка за власт и превъзходство. Вътрешната съпротива е задействана, желаят свалянето от лидерския пост на Филип Димитров.
В офанзива се пуска жълтият плик
„ Един ден вътрешният министър (Виктор Михайлов, б.р.) ме извика в кабинета си, беше се върнал от Народното събрание. На срещата участва и основният секретар (Коста Богацевски, б.р.). Министърът извади жълт плик и описа, че в Народното събрание към него се доближил тогавашният ръководител на Народното събрание Александър Йорданов. Изглеждал обезпокоен и превъзбуден, нервозен и безусловно му набутал в ръцете запечатания плик. Министърът не даде повече информация, дали Йорданов му е споделил нещо в допълнение, само че изясни, че тримата в кабинета му би трябвало да установим наличието. Разпечатахме плика, а вътре се оказаха няколко документа, които създаваха първичното усещане, че са истински. Бяха завършени по всички условия на инструкциите на Министерство на вътрешните работи. Ставаше дума за агентурни сведения. Те уличаваха водача на Съюз на демократичните сили Филип Димитров в съдействие с Държавна сигурност. Но и при най-перфектните имитации постоянно остава диря. Впечатли ни, че единият от документите беше датиран 1993 година. Явно това е годината, когато са ги фабрикували, бързали са, недогледали са какво вършат, а тогава към този момент нямаше нито Държавна сигурност, само че тази диря беше доста показателна за истинността на документите. Прегледахме наличието по чисто следователски обичай, описахме, какво тъкмо има в плика и бяхме единомислещи, че става дума за добре направен компромат и тотално фалшифицирани документи. Съставен бе протокол, под който се подписахме тримата. Прибрахме всичко в жълтия плик и аз го оставих на предпазване в моята каса “, спомня си Серафим Стойков.
Старият архивар взема решение въпреки всичко да извърши щателни инспекции и в масивите с информация на Държавна сигурност.
„ Няколко седмици продължих да дълбая в архивите, дишах праха на остарели дневници, само че на никое място не открих, че през интервала, когато Димитров е бил юрист, адвокатската фирма му е била употребена за явочна квартира или друго жилище, обвързвано с него. Ролята на явочника е да даде терен и място за оперативни срещи на служителя на Държавна сигурност с сътрудника. Лично съм изследвал този интервал. Никъде няма явка с името „ Витоша “. Няма такава квартира и не е имало. Тогава към този момент бях на 100% сигурен, че става дума за имитации за компромат. Трябва да е ясно на обществото, че няма вид да не е записана такава квартира, а да е употребена в действителност за оперативни цели. Тогава се работеше по различен метод, всичко се случваше по указания и строго избран ред и правила, регистрации и така нататък Няма по какъв начин да е имало „ Витоша “ и в Държавна сигурност да не знаят “, безапелационен е Серафим Стойков.
Целта на дейното мероприятие
„ Предаденият от Александър Йорданов плик съдържаше очевидно закононарушение - става дума за формирани документи с погрешно наличие, за да се компрометира избран политик. Кой е имал интерес от това? Няма подозрение, че основната цел е била документите да бъдат публикувани преди конференцията на Съюз на демократичните сили, да се възпроизведе скандал и водачът да бъде отхвърлен и опетнен. Очаквали са резултата като при Петър Берон, само че разликата е в това, че за Берон всички разкрития бяха истина. Обикновено Държавна сигурност скроява такива номера на неуместни хора и съперници, само че в съответния случай следите на фалшификата сочат към партийни функционери, политици, които са употребявали маниера на Държавна сигурност и съвещания от оперативни служащи. Категорично основател на този компромат за Филип Димитров не е Държавна сигурност “, споделя Серафим Стойков.
Въпреки, че Министерство на вътрешните работи не дава публичност на компромата, в партийните среди и някои медии плъзва слухът за съществуването му и той бодро продължава да броди към този момент 29 години. Следите през 1993 година сочат към един доста деен академични учител, обвързван с Министерство на вътрешните работи и с школата й в Симеоново (покойният Стоян Ганев, б.р.). През този интервал той е и политически водач, а и някогашен министър в държавното управление на Филип Димитров. Имал е връзки и контакти с оперативни служащи от Държавна сигурност, елементарно е намерил измамник и съветник за мръсната поръчка.
Жълтият плик остава в продължение на няколко месеца в служебната каса на Серафим Стойков, до момента в който един ден получава разпореждане от министъра да го съобщи в канцеларията на тогавашния основен прокурор Иван Татарчев.
„ Предадох документите съгласно нареждането. Реално този плик нито сме го получили публично в Министерство на вътрешните работи с някакъв документ, само че и аз не съм го предал с някакво съпроводително писмо, с цел да се документира съществуването му. За правния мир той действително не съществува. Компроматът на институционално равнище не изигра никаква роля, тъй като беше тестван и обяснен като случай. Но въпреки всичко няма изясненост,
за какво Александър Йорданов го е предал на шефа на Министерство на вътрешните работи,
това негова самодейност ли е или някой му е дал такава поръчка. Остава мистерия и кой е предал на ръководителя на Народното събрание жълтия плик. Спекулации и догатки могат да се вършат през днешния ден всевъзможни, само че при всички случаи Александър Йорданов може със задна дата да внесе задоволително светлина за абсурда “, добавя Стойков. Той е безапелационен, че подправените документи в плика са закононарушение, само че няма отговор, за какво през 1993 година не е почнало следствие, което да стигне до създателя на фалшификатите и поръчителя, до санкции.
„ Само по този начин можеше да се спре фабриката за компромати и ментета, свързани с Държавна сигурност. Вместо това хората изгубиха показа за истината и имат вяра на клюки и операции “, разяснява Серафим Стойков.
За чистото минало на Филип Димитров той привежда и още един доста индикативен образец. Днес обществото е не запомнило, само че имено министър председателят Димитров вкарва първите лустрационни механизми. Още в първите месеци на мандата си издава заповед, всеки жител да може да подава искане за информация до архива на Министерство на вътрешните работи и да получава отговор, дали е бил сътрудник или обект на разработки. Услугата е била против такса от 100 тогавашни лв., а Министерство на вътрешните работи е съумяло да събере много доходи по тази линия. Тогава доста българи вършат инспекции, само че процесът стопира при държавното управление на Любен Беров. И всичко се случва без специфични закони за досиетата, без гласоподаване на Народното събрание, без основаване на нарочни комисии “, акцентира Стойков.
„ Тази заповед на първия либерален министър председател е доказателство, че Димитров напълно не се е чувствал подвластен от Държавна сигурност и оперативните й служащи. Ако за него е имало и една дума в архивите на Държавна сигурност, за 32 години преход все щеше да излезе нещо, само че нямаше и по тази причина го нападнаха с имитации “, споделя още някогашният началник на архивите.
Стойков напомня, че през годините и други водачи на Съюз на демократичните сили са били обект на сходни компромати – Стефан Софиянски, с подправеното участие в БКП; Йордан Соколов, легендиран като сътрудник „ Момата “ и така нататък, а компроматите са идвали все от БКП/БСП и обслужващите я чекисти от Държавна сигурност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ