27 на сто от българите имат просрочени сметки за парно,

27 на 100 от българите имат просрочени сметки за парно, ток и вода, демонстрират данни от петия кръг от електронното изследване " Живот, работа и COVID-19: Живот в нова епоха на неустановеност “ на Eurofound. Това слага страната ни на второ място по дял на хората, които мъчно заплащат сметките си.

На първо място е Гърция, където всеки втори признава, че има просрочени сметки за комунални услуги. Такива отговорности са натрупали и 26,9 на 100 от хърватите, 24 на 100 от италианците, 22,6 на 100 от румънците и даже 21% от финландците.

 

Нарастващите цени на силата слагат повече хора под по-голям финансов напън и по-голям риск от енергийна беднотия, сочи още отчетът.

Все повече хора се борят да свързват двата края, като разноските за живот в Европейски Съюз се повишават на невиждано равнище, като междинен % на инфлация в 27-те държави-членки на Европейски Съюз е близо 8% през март 2022 година, породено най-много от скока на цените на силата.

Доказателство, че възходящите разноски за живот оказват въздействие върху финансовото положение на хората е, че към 53% от респондентите на електронното изследване оповестяват, че семейството им е имало компликации да свързва двата края напролет на 2022 година – доста нарастване по отношение на 45%, регистрирани през 2021 година и 47% при започване на пандемията от COVID-19. Поради покачващите се цени на силата респондентите във всички възрастови категории в този момент са под по-голям финансов напън, в сравнение с когато и да било по време на пандемията, написа в отчета.

Последният кръг от електронното изследване (пролет на 2022 г.) демонстрира, че по-често хората имат проблеми с заплащането на сметки. С 16% от хората, които оповестяват, че са закъснели със сметките си за комунални услуги, енергийната беднотия е възходящ риск. Степента, до която енергийната беднотия визира хората, варира доста според от страната им на престояване.

Делът на тези, които оповестяват, че изостават със сметките си за комунални услуги е най-нисък в Дания и Швеция - 7%. Този проблем е изключително изразен за 53% от хората, които оповестяват, че имат компликации да свързват двата края: приблизително над една четвърт (28%) от тези семейства имат просрочени сметки за комунални услуги.

Много хора показват угриженост за способността си да заплащат сметки през идващите три месеца. 28% от всички респонденти чакат проблеми с заплащането, до момента в който 31% от семействата с кола чакат да имат компликации да заплащат разноските, с цел да я поддържат и работят. За финансово уязвимите семейства енергийната беднотия е още по-висок риск: 45% от хората, които оповестяват, че имат компликации да свързват двата края, се тормозят, че няма да могат да заплащат сметките си за комунални услуги през идващите три месеца.

Това безпокойствие се усилва доста измежду семействата, които към този момент имат просрочия: приблизително 74% от тях показват угриженост, че няма да могат да платят сметките си за комунални услуги през идващите три месеца. В резултат на това забележителен брой финансово уязвими семейства са изложени на риск от енергийна беднотия. Докато държавните управления, които се стремят да облекчат негативните въздействия от повишението на цените върху семействата, вкараха енергийни дотации и понижения на Данък добавена стойност за електричество, газ и гориво, субсидирането на потреблението на сила е единствено краткосрочно решение, е изводът в отчета.