Димитров ден е
26 Октомври - Димитровден
На този ден имен ден честват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
* Ако в навечерието на празника луната е цялостна, то поличбата предвещава доста сняг, плодородна година, цялостни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
* В нощта на Димитровден небето се отваря и заровеното имане проблясва със синкав пламък.
В някои краища на България към момента се съблюдава традицията за Димитровденските събори, пише imen-den.net. Дори и да няма събор, празникът се чества от целия жанр, защото е невероятно да няма най-малко един именник в него. На трапезата участват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.
Информация за Димитровден
Православната черква празнува паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди още да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го умъртвили с копие по време на молитва. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Традиции и обреди
Според националните представи от Димитровден стартира зимата; народната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът ” - споделят българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден стартира подготовката за т.нар. “миши празници ” на идващия ден. През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Те би трябвало да замажат с тиня хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че по този начин замазват очите на мишките.
Обредна софра: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква
Поверия за Димитровден
В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На този ден имен ден честват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита
* Ако в навечерието на празника луната е цялостна, то поличбата предвещава доста сняг, плодородна година, цялостни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
* В нощта на Димитровден небето се отваря и заровеното имане проблясва със синкав пламък.
В някои краища на България към момента се съблюдава традицията за Димитровденските събори, пише imen-den.net. Дори и да няма събор, празникът се чества от целия жанр, защото е невероятно да няма най-малко един именник в него. На трапезата участват курбан от овче месо, пиле яхния, гювеч, пита с ябълки, печени ябълки, варена царевица и тиква.
Информация за Димитровден
Православната черква празнува паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди още да го осъдят, бойци влезнали в килията му и го умъртвили с копие по време на молитва. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Традиции и обреди
Според националните представи от Димитровден стартира зимата; народната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът ” - споделят българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
От Димитровден стартира подготовката за т.нар. “миши празници ” на идващия ден. През това време дамите не би трябвало да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, с цел да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят даже едно зърно от събраната царевица. Те би трябвало да замажат с тиня хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че по този начин замазват очите на мишките.
Обредна софра: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква
Поверия за Димитровден
В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ