В България 26 март е Ден на Тракия
26 март е Денят на Тракия - по този начин датата е вписана в формалния български календар през 2006 година, само че се празнува десетилетия обратно във времето. На тази дата през 1913 година българската войска покорява считаната тогава за " непревземаема " Одринска цитадела. Поражението принуждава Османската империя да подпише мирния контракт от Лондон, с който предава своите балкански владения на страните победителки от Балканския съюз.
През юни стартира Междусъюзническата война. Българската войска се бори с Гърция и Сърбия за противоречивите територии в Македония и с Румъния за Южна Добруджа. Възползвайки се от това, османската войска нарушава границата по линията Мидия-Енос, окупира Одринска Тракия и принудително с жестокости прогонва българското население.
За тракийци датата 26 март е знак на битката за независимост и готовността за всеотдайност, ден за възхвала на починалите герои, само че и незабравим ден за поклонение пред жертвите, починали за реализирането на националния блян, споделят от Съюза на тракийските сдружения в България - организация, която сплотява в своите редици потомци на тракийските българи.
Варна е един от градовете, където пред Паметник-портала на Осми крайморски полк тържествено се отбелязва Денят на Тракия и 111 години от завладяването на Одринската цитадела от Българската войска по време на Балканската война от 1912-1913 година.
Основните бежански талази са след Руско-турската освободителна война (1878 г.), след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и най-много след Балканската война (1912-1913 г.) след разорението на тракийските българи, тогава се случва и обезбългаряването на Източна и Западна Тракия. Над 350 хиляди българи са принудени да изоставен родните си огнища и потеглят към Майка България - напомня Румяна Вълчева, ръководител на варненското тракийско сдружение " Кап. Петко Войвода``. - Една част от тях се заселват във Варна и региона. Трудно е да се каже какъв брой са сега, само че в случай че се върнем обратно в годините може би над 20 хиляди са в другите потоци, които са пристигнали към Варна, а неимоверно повече са потомците в настоящо време. Затова ние с особена горделивост означаваме, че българският образ на Варна се дефинира и от идването на тракийските бежанци, на първо място от Източна Тракия, само че има и от Беломорска Тракия. Да не приказваме и за приноса на потомците на тракийските бежанци в израстването и градежа на морската ни столица. "
Когато по силата на Ньойския контракт през 1919 година Великите сили откъсват от картата на страната ни Беломорска и Източна Тракия и Западните околности, обитаеми най-вече с българско население, в България идват стотици хиляди бежанци. Договорът е пагубен, тъй като освен раздира българската територия, само че и обезкървява стопански страната ни. Като глух очевидец на събитията в тракийските земи остават десетки християнски храмове, които не престават да съхраняват историята и вярата на предците ни.
През юни стартира Междусъюзническата война. Българската войска се бори с Гърция и Сърбия за противоречивите територии в Македония и с Румъния за Южна Добруджа. Възползвайки се от това, османската войска нарушава границата по линията Мидия-Енос, окупира Одринска Тракия и принудително с жестокости прогонва българското население.
За тракийци датата 26 март е знак на битката за независимост и готовността за всеотдайност, ден за възхвала на починалите герои, само че и незабравим ден за поклонение пред жертвите, починали за реализирането на националния блян, споделят от Съюза на тракийските сдружения в България - организация, която сплотява в своите редици потомци на тракийските българи.
Варна е един от градовете, където пред Паметник-портала на Осми крайморски полк тържествено се отбелязва Денят на Тракия и 111 години от завладяването на Одринската цитадела от Българската войска по време на Балканската война от 1912-1913 година.
Основните бежански талази са след Руско-турската освободителна война (1878 г.), след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и най-много след Балканската война (1912-1913 г.) след разорението на тракийските българи, тогава се случва и обезбългаряването на Източна и Западна Тракия. Над 350 хиляди българи са принудени да изоставен родните си огнища и потеглят към Майка България - напомня Румяна Вълчева, ръководител на варненското тракийско сдружение " Кап. Петко Войвода``. - Една част от тях се заселват във Варна и региона. Трудно е да се каже какъв брой са сега, само че в случай че се върнем обратно в годините може би над 20 хиляди са в другите потоци, които са пристигнали към Варна, а неимоверно повече са потомците в настоящо време. Затова ние с особена горделивост означаваме, че българският образ на Варна се дефинира и от идването на тракийските бежанци, на първо място от Източна Тракия, само че има и от Беломорска Тракия. Да не приказваме и за приноса на потомците на тракийските бежанци в израстването и градежа на морската ни столица. "
Когато по силата на Ньойския контракт през 1919 година Великите сили откъсват от картата на страната ни Беломорска и Източна Тракия и Западните околности, обитаеми най-вече с българско население, в България идват стотици хиляди бежанци. Договорът е пагубен, тъй като освен раздира българската територия, само че и обезкървява стопански страната ни. Като глух очевидец на събитията в тракийските земи остават десетки християнски храмове, които не престават да съхраняват историята и вярата на предците ни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ