Българинът вече купува само най-необходимото
2524 лева са нужните средства за прехрана на едно тричленно семейство от двама работещи възрастни и едно дете.
Това демонстрират данни на КНСБ.
" С тези пари покриваме съществени разноски, става въпрос за една базова потребителска кошница, без да включваме в нея първокласни артикули и услуги. Разходи за храна и нехранителни артикули, обучение, жилище и жилищни потребности, спорт - кошница, която подсигурява естествен живот. Макар и нашето проучване от години да върви редом с това на Национален статистически институт, би трябвало да кажем, че ние използваме разнообразни потребителски кошници, нашата е много по-стеснена от тази на Национален статистически институт, тяхната преглежда цялата стопанска система ", каза Росица Макелова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ в студиото на " България заран ".
Тя разясни, че са наблюдавали по какъв начин 20 жизненоважни артикули и услуги нарастват.
" Най-често те участват в семейството, участват на всяка една софра. Става въпрос за млечните артикули, брашно, самун... При тази дребна потребителска кошница виждаме, че инфлацията е много огромна. Тя към този момент доближава 110 лева на месец, което е с към 20% растеж на годишна база. Малката потребителска кошница взехме решение да я съпоставим с Германия, Франция, Испания, само че и 2 страни, които са близо стопански до България - това са Румъния и Хърватия. В България дребната потребителска кошница може да бъде купена 7 пъти посредством минималната работна заплата, а в Румъния минималната работна заплата стига за същата кошница 14 пъти ", обясни Макелова в ефира на Bulgaria ON AIR.
А в Германия става въпрос даже за 30 пъти.
" По време на пандемията видяхме, че частният бранш добре реагира и съумя да увеличи приходите, само че е притеснително, че в държавния има задържане на заплатите и в избрани министерства, структури не е имало никакво нарастване, или то е било сред 5 и 10% ", разяснява още специалистът.
От КНСБ настояват за нарастване от 10% на всички заплати от 2024 година.
" 10%, да, само че КНСБ от години натъртва на минималната работна заплата и в случай че приказваме за политика по приходи - тя стартира точно от това. Няма по какъв начин да не настояваме за растеж на заплатите, тъй като поглеждайки, имаме близо 30% инфлация за интервал от година и половина, а работните заплати също са нарастнали с толкоз. Нашето пресмятане за минималната работна заплата е на база поправката в Трудовия кодекс, която планува минималната работна заплата в страната да бъде най-малко 50% от междинната работна заплата ", акцентира Росица Макелова.
По думите ѝ при плодовете се вижда растеж от 10%, при захарните произведения - 20%, при месата - над 10%.
Попитана от какво най-често се отхвърляме, с цел да пестим пари, тя отговори: " Хората ще се лишават от неща, които не са от първа нужда - ще се ограничи потреблението в заведенията за публично хранене, ще се ограничи културния живот. Кредите са камшик за българското общество - нещо, което доста рефлектира върху това да се развива феноменът на сивата стопанска система. Семействата, които се отопляват на газ, мъчно реагират на големия скок на цените. Енергийните потребности съставляват доста огромна част от издръжката, на което и да е семейство. "
Това демонстрират данни на КНСБ.
" С тези пари покриваме съществени разноски, става въпрос за една базова потребителска кошница, без да включваме в нея първокласни артикули и услуги. Разходи за храна и нехранителни артикули, обучение, жилище и жилищни потребности, спорт - кошница, която подсигурява естествен живот. Макар и нашето проучване от години да върви редом с това на Национален статистически институт, би трябвало да кажем, че ние използваме разнообразни потребителски кошници, нашата е много по-стеснена от тази на Национален статистически институт, тяхната преглежда цялата стопанска система ", каза Росица Макелова от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ в студиото на " България заран ".
Тя разясни, че са наблюдавали по какъв начин 20 жизненоважни артикули и услуги нарастват.
" Най-често те участват в семейството, участват на всяка една софра. Става въпрос за млечните артикули, брашно, самун... При тази дребна потребителска кошница виждаме, че инфлацията е много огромна. Тя към този момент доближава 110 лева на месец, което е с към 20% растеж на годишна база. Малката потребителска кошница взехме решение да я съпоставим с Германия, Франция, Испания, само че и 2 страни, които са близо стопански до България - това са Румъния и Хърватия. В България дребната потребителска кошница може да бъде купена 7 пъти посредством минималната работна заплата, а в Румъния минималната работна заплата стига за същата кошница 14 пъти ", обясни Макелова в ефира на Bulgaria ON AIR.
А в Германия става въпрос даже за 30 пъти.
" По време на пандемията видяхме, че частният бранш добре реагира и съумя да увеличи приходите, само че е притеснително, че в държавния има задържане на заплатите и в избрани министерства, структури не е имало никакво нарастване, или то е било сред 5 и 10% ", разяснява още специалистът.
От КНСБ настояват за нарастване от 10% на всички заплати от 2024 година.
" 10%, да, само че КНСБ от години натъртва на минималната работна заплата и в случай че приказваме за политика по приходи - тя стартира точно от това. Няма по какъв начин да не настояваме за растеж на заплатите, тъй като поглеждайки, имаме близо 30% инфлация за интервал от година и половина, а работните заплати също са нарастнали с толкоз. Нашето пресмятане за минималната работна заплата е на база поправката в Трудовия кодекс, която планува минималната работна заплата в страната да бъде най-малко 50% от междинната работна заплата ", акцентира Росица Макелова.
По думите ѝ при плодовете се вижда растеж от 10%, при захарните произведения - 20%, при месата - над 10%.
Попитана от какво най-често се отхвърляме, с цел да пестим пари, тя отговори: " Хората ще се лишават от неща, които не са от първа нужда - ще се ограничи потреблението в заведенията за публично хранене, ще се ограничи културния живот. Кредите са камшик за българското общество - нещо, което доста рефлектира върху това да се развива феноменът на сивата стопанска система. Семействата, които се отопляват на газ, мъчно реагират на големия скок на цените. Енергийните потребности съставляват доста огромна част от издръжката, на което и да е семейство. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ