Почитаме свети Климент, просветител български и чудотворец
25 ноември
Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова популярност със светлината на живота си като светила в света, " имайки в себе си словото на живота ". Именно такива мъже просветиха българската страна напоследък, като просияха с обучение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на фактически съществуващото, толкова повече на Единия Съществуващ, посредством Когото получи битието си всичко несъществувало. Като одобриха Бога в себе си заради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но тъй като славянският или българският жанр не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и съображение за неутешима тъга. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи подарък са езиците, предадоха се на усърден пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои възпитаници, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
А Христовите изповедници, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в различен, се надяваха да намерят покой в България - нали свети Климент беше от български генезис както и свети Наум? Само се стараеха да се скрият от човешки очи, пък от храна и облекла търпяха лишаване както и всякакво друго страдалчество.
Затова се видяха принудени да се разделят един от различен заради боязън и един потегли насам, а различен нататък, Климент взе Наума и Ангелария и вървяха по пътя към Дунава, и като срещнаха някакво село, пожелаха да разрешат на телата си един дребен отдих, тъй като бяха отрудени с лишаване от храна и облекла.
Потърсиха в селото кой е боголюбив и странолюбив, и белязан с благоверен живот. Намериха подобен един и ги одобри. Той имаше хубав наследник и в разцвета на своята възраст. Но когато гостите влязоха в дома, синът се лиши от живот. Колко страдаше горкият татко, какъв брой доста ридаеше за своето чадо и какво единствено не сподели на гостите:
- Хубава премия за моето гостолюбие. Затова ли ви отворих вратата си, с цел да се заключи моят дом, лишен от правоприемник? Не сте ли вие някакви чародеи и врагове на Единия Бог, заради което по този начин бях наказан от Него, задето одобрих под своя покрив неприязнени Нему хора? Обаче няма да избегнете присъдата си, тъй като сте попаднали в ръцете на татко, който поради вас оплаква своя наследник! "
И изиска да му донесат вериги и мъчителски оръдия. Но и те самите страдаха не по-малко от бащата. Разсъдиха да се извърнат с дръзновена религия, за която всичко е допустимо, даже и невъзможното съгласно думата на Господа, а пламналия яд на бащата те успокояваха, жестокостта на справедливата му гняв смекчаваха и споделяха:
- Човече Божий, ние не сме чародеи, а служим на същинския Бог, Който с допиране на ръката Си побеждава гибелта. Затова, в случай че смяташ нас отговорни за гибелта на твоя наследник, бъди спокоен! Защото ние имаме вяра, че Господ ще му дарува живот поради нас!
И като се помолиха за детето, го показаха живо на скърбящия татко. Тогава бащата завика вън от себе си от наслада:
- Свети раби Божии, спасители на моя дом, простете ми, тъй като напълно не ви познавах, преподобни отци! Но ето, всичко мое е пред вас, пред вас съм и аз, вашият предстоящ раб! Използвайте всичко мое, единствено да виждам моето чадо, което вие в този момент ми родихте!
Те похвалиха вярата на индивида, само че бързаха към идния път и като одобриха единствено нещо за из път, се насочиха към Дунава, изпратени с доста почести. Когато бяха на Дунавския бряг, видяха мощното течение, свързаха три дървета с лико и защитавани от силата свише, минаха реката. И като дойдоха в Белград, който е незабравим измежду крайдунавските градове, се явиха пред Боритакан и му описаха всичко за себе си. Той разбра, че това са велики хора и доближени на Бога.
И разбра, че би трябвало да изпрати тия странници на българския княз Борис, чийто ипостратег беше самичък той, тъй като знаеше, че Борис жадува за такива мъже. След като ги отмори от далечния път, той ги изпрати на княза като доста скъп подарък, като му рапортува, че те са такива, каквито той желаеше доста мощно. Когато дойдоха при Борис, той ги одобри с почитание както прилича. Попитани за станалото с тях, описаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, доста благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и строители на вярата, и то не елементарни мъже, а изповедници и мъченици.
Прие ги с доста респект, даде им духовнически дрехи, подреди да им дадат жилища, предопределени за първите му другари, и се погрижи да имат обилие от всичко належащо, тъй като добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни потребности, отвлича прекалено много от богомислието. Самият той имаше мощно предпочитание да беседва всеки ден с тях и да се учи на антични истории и светийски жития и да прочита Писанията посредством техните уста. Но и всички, които бяха при него, по популярен жанр и огромно благосъстояние превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.
После този истински Божий подстратег Михаил който ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли по какъв начин да даде цялостна независимост на тези свещени мъже за Божието дело. Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия, като й сложи за шеф Домета и като го откъсне от региона на Курта, да съобщи на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да съобщи Домета. Като го изпращаше за преподавател на Кутмичевица, той издаде заповед до всички поданици на оная страна с ревнивост да одобряват светеца и да му дадат всяко обилие, да му сервират блага и посредством забележимото пред всички, да проявят скритото в душата богатство на любовта. И с цел да ги засрами още повече, самичък Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени несметно с всички належащо и със благосъстоятелност на комитски жанр, а и в Охрид и Главеница му подари места за отмора. И по този метод неговата чудна душа изливаше върху Христовия раб своята обич към Христа, колкото можеше, и показа на другите пръв образец на такова скъпо старание. Във всяка област той вършеше всичко благодарение на триста свои възпитаници, които нищо не плащаха на княза, а служеха на Бога и предопределени да дават на Него, по-скоро получаваха от Него.
Климент вършеше това цели седем години. Осмата година на неговото учителство бе последна в живота на Божия раб Михаил-Борис, осветения княз на България. Властта пое неговия наследник Владимир, само че четири години беше на власт и умря, а правоприемник на всичко стана брат му Симеон, който и пръв се прогласи за Император Български. Него Михаил роди по собствен облик и по свое сходство, запазил неизменими чертите на неговата доброта, към всички елементарен и добър (най-вече към ония, които поставят обет за чисти нрави и които водят християнски живот), демонстрираше гореща религия и го изяждаше ревността за Божия дом. Затова той запълни отсъствието на татко си, ускори проповедта за Бога, на всички места се зидаха църкви, православието сложи непоколебимо и даде необятен път на Божия закон.
Понеже вестите правеха Климента популярен и в действителност с висок напредък в сърцето, те напълно плениха и цар Симеон и го направиха фен на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в сказка с него и като почувства освещение дори от неговия външен облик - блаженият беше внушателен даже и за враговете със своя външен тип, - той стартира доста да възхвалява българската страна и да счита блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико богатство - Климента. След това като разсъди с най-умните си съветници, които се отнасяха към Климента с огромно внимание като към татко и имаха вяра да угодят на Бога с това, с което биха изразили своята респект към него, го предложи за свещеник на Дрембица и Белица.
Така Климент бе подложен за пръв свещеник на български език. Когато му се връчи епископското дело, той постави висотата на своя ранг за основа на своето издигане към Бога и към първите си писания прибави неведнъж повече.
Тъй като в цялата българска страна растяха диви дървета и тя се нуждаеше от облагородени плодове, той й подари и това богатство. Пренесе от страната на гърците всевъзможен тип благородни дървета и посредством присаждане облагороди дивите, та и по този метод да настави човешките души да усвоят соковете на благостта и да принасят плод на Бога - осъществяването на божествената воля, която той самият беше направил своя храна. Така напълно беше потребен за душите и се грижеше да уголемява Божията Църква, без да има грижа за своето тяло, само че имаше грижа за множеството, с цел да се спасят.
Имайки такава обич към Бога, синът влюбен в небесния си Баща имаше огромни свидетелства, че е възлюбени от Него... Веднъж се връщаше от Белица в Охрид, било с цел да види народа в тоя край, дали са крепки духом, било свободното си време да посвети на богосъзерцание в манастира, чиято хубост обичаше и тежко му беше да се развлича някъде другаде. Но двама разслабени паднаха пред него на пътя му, един от които също така беше лишен и от светлина на очите, и развълнуваха неговата състрадателна душа към жал. Но колкото беше подготвен да съжали, толкоз беше насочен към смиреномъдрие, и по-голяма беше неговата грижа да скрие чудесата си, в сравнение с желанието на парализираните да получат излекуване. Затова се огледа в близост и като не видя никого, подвигна очи към небето и простря преподобни ръце за молитва и низведе божествената помощ: докосна се до разслабените тела със същите ръце, с които извърши молитвата си, и това допиране стана за тях стягане и свързване на членовете. И както споделя Исаия, всеки от тях скачаше като елен, въпреки преди този момент да беше освен хром, само че и целият беше имобилен и не се различаваше от земята, върху която лежеше. И за слепия скоро изгря светлината, и величаеше Господа с висок глас. Но не можа напълно да се скрие това чудотворение от човешките очи: видя един от прислужниците му. И тъй като светият знаеше, че той е бил скришен фен на станалото - беше се скрил до килията му и гледаше оттова, му заповяда никому да не споделя за видяното, до момента в който е жив.
Вече подчинен от напреднала възраст и отпаднал от писания, той реши да се откаже от епископията, не че бяга или се отхвърля от сана си, в който го сложи Дух Свети да пасе Божията Църква, а заради блажено и божествено страхопочитание: боеше се да не би заради неговата отпадналост да се унищожи делото Божие.
Затова пристигна при царя и рече:
- Царю благочестиви, до момента в който тялото ми беше годно за църковните писания и грижи, които са по-тежки от гражданските, в случай че бих оставил Божията Църква, употребявайки своята властна ръка, всички биха осъдили това като наемническа постъпка: тъй като наемникът има навика да бяга и да оставя овцете, когато вълкът идва. А за мене какво опрощение би имало, без да виждам някакъв вълк да оставям стадото? Затова и не го оставих дори до този миг. Но тъй като виждаш, че ме е налегнала напреднала възраст и премногото писания ми лишиха всичката мощ, погрижи се за Църквата и дай на Божия дом някой по-млад човек, който ще има душевната и телесна мощ да поеме църковните грижи! Изпълни ми тази последна тъжба: дай ми опция тези последни дни да разговарям със себе си и с Бога! За такова нещо комфортно жилище ще ми бъде манастирът, дай ми да умра в него! Какво общо сред мене и грижите, които изискват по-крепки членове? Ако ли съм към този момент безсилен за църковните грижи, за какво да си отнемам още това достолепие? Павел назова епископството " дело ", по тази причина би трябвало да стои надалеч от него неспособният за делото. Нали няма да искаш да видиш Църквата, процъфтяла под моето име повече от доста други, под същото това име да завехне?! А както рекох, резервира хубостта й посредством други по-силни! Защото огромна е заплахата нейните каузи да се разстроят заради моята отпадналост!
Царят ужасяващ от изслушаната нова тирада, сподели:
- Защо приказваш това, отче? Как бих изтърпял да виждам да седи на твоя престол различен, до момента в който ти си жив? Как бих лишил царството си от твоите архиерейски благословии? Твоята оставка от епископския престол ми наподобява като злокобно предсказване за моето събаряне от царския трон! Ако нещо съм ти съгрешил в неведението си - аз не си припомням нещо такова, - в случай че с нещо съм оскърбил твое Преосвещенство, и в случай че ни щадиш като татко и не искаш да откриеш моето нехайство към тебе, а скриваш същинската виновност под претекста на твоята отпадналост - кажи, апелирам ти се! Готов съм да давам отговор и чедото да изцери страданието на татко си! Ако ли нямаш какво да ни порицаеш, за какво искаш да оскърбиш ония. които с нищо не са те оскърбили? Но дори и клира нямаш съображение да обвиниш като противоположен и неотстъпчив, тъй като всичките ти си ги родил посредством Евангелието и си ги покорил на себе си и Бога. Затова за какво оставяш своите рожби, ридаещи за твоето неблагословно отказване? Дали ще ме послушаш, отче, или не, само че аз дръзновено ще кажа: каквото и да кажеш, няма да те послушам; каквото и да направиш, няма да склоня! Считам отричането обичайно единствено за недостойните, а ти си над всяко достолепие!
Старецът склони и нищо повече не прибави към своите думи пред царя за отричането си и се завърна в своя манастир.
Но Всевишният Цар се оказа благоразположен към неговото желание: още с връщането си легна болен. Предузнал гибелта си, подари на българските църкви прощален подарък: преведе останалото от Триода, тъй като едвам тогава приключи песните от Томина неделя до Петдесетница. И от този случай остроумните могат да съдят какъв е бил, когато е бил як телом, веднага като и в болест уморяваше себе си с такива писания. Но вътрешният му човек в действителност се обновяваше в такава степен, в каквато външният тлееше и можеше да каже с Павел: " Кога съм безсилен, тогава съм мощен " (2 Кор. 12:10). И направи наследство - и това съгласно каноните - за книгите, които написа, и за всичко останало. Всичко раздели на две и остави едната половина на епископията, а другата на светата си обител, като и с това сподели по какъв начин би трябвало да се печели и използва - и двете съгласно Божието предписание. Възможно ли е по-похвално отказване от парцела си от това на великия Климент?
След като по този начин живя и украси дадения му от Бога престол, той постави край. порядъчен на началото, и отиде при Господа. Над божественото му тяло, равностойно по чест с душата, се извърши преподобно опело и бе заровено в света обител, където самичък със лични ръце си беше приготвил гроб от дясната страна на притвора, на 27 юли 916 година, в дните на българския цар Симеон.
Но и това е огромно доказателство за единодушието на светците, което аз не знаех: пред неговата кончина някои от неговите възпитаници видели насън, че пристигнали Кирил и Методий при блажения и предсказали края на живота му.
Църквата уважава още св. Климент, папа Римски и св. Петър, свещеник Александрийски.
Бог във всички времена си има мъже, които просияват за Негова популярност със светлината на живота си като светила в света, " имайки в себе си словото на живота ". Именно такива мъже просветиха българската страна напоследък, като просияха с обучение и чудеса пред Бога и народа: Методий, който красеше Панонската епархия като архиепископ Моравски, и Кирил, който подчини на Христовата мъдрост елинската философия, както се подчинява робиня на господарката си, и който познаваше естеството на фактически съществуващото, толкова повече на Единия Съществуващ, посредством Когото получи битието си всичко несъществувало. Като одобриха Бога в себе си заради чистотата на живота си, те получиха словото на учителството по гръцки език. Но тъй като славянският или българският жанр не разбираше по гръцки съчинените Писания, те считаха това за най-голяма загуба и съображение за неутешима тъга. И обърнаха очи към Утешителя, Чийто първи подарък са езиците, предадоха се на усърден пост и непрестанна молитва и откриха славянските букви, преведоха боговдъхновените Писания от гръцки на български и се постараха да преподадат божествените учения на най-умните свои възпитаници, от които най-избрани и първи са Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
А Христовите изповедници, научени от Господа, когато ги гонят от този град, да бягат в различен, се надяваха да намерят покой в България - нали свети Климент беше от български генезис както и свети Наум? Само се стараеха да се скрият от човешки очи, пък от храна и облекла търпяха лишаване както и всякакво друго страдалчество.
Затова се видяха принудени да се разделят един от различен заради боязън и един потегли насам, а различен нататък, Климент взе Наума и Ангелария и вървяха по пътя към Дунава, и като срещнаха някакво село, пожелаха да разрешат на телата си един дребен отдих, тъй като бяха отрудени с лишаване от храна и облекла.
Потърсиха в селото кой е боголюбив и странолюбив, и белязан с благоверен живот. Намериха подобен един и ги одобри. Той имаше хубав наследник и в разцвета на своята възраст. Но когато гостите влязоха в дома, синът се лиши от живот. Колко страдаше горкият татко, какъв брой доста ридаеше за своето чадо и какво единствено не сподели на гостите:
- Хубава премия за моето гостолюбие. Затова ли ви отворих вратата си, с цел да се заключи моят дом, лишен от правоприемник? Не сте ли вие някакви чародеи и врагове на Единия Бог, заради което по този начин бях наказан от Него, задето одобрих под своя покрив неприязнени Нему хора? Обаче няма да избегнете присъдата си, тъй като сте попаднали в ръцете на татко, който поради вас оплаква своя наследник! "
И изиска да му донесат вериги и мъчителски оръдия. Но и те самите страдаха не по-малко от бащата. Разсъдиха да се извърнат с дръзновена религия, за която всичко е допустимо, даже и невъзможното съгласно думата на Господа, а пламналия яд на бащата те успокояваха, жестокостта на справедливата му гняв смекчаваха и споделяха:
- Човече Божий, ние не сме чародеи, а служим на същинския Бог, Който с допиране на ръката Си побеждава гибелта. Затова, в случай че смяташ нас отговорни за гибелта на твоя наследник, бъди спокоен! Защото ние имаме вяра, че Господ ще му дарува живот поради нас!
И като се помолиха за детето, го показаха живо на скърбящия татко. Тогава бащата завика вън от себе си от наслада:
- Свети раби Божии, спасители на моя дом, простете ми, тъй като напълно не ви познавах, преподобни отци! Но ето, всичко мое е пред вас, пред вас съм и аз, вашият предстоящ раб! Използвайте всичко мое, единствено да виждам моето чадо, което вие в този момент ми родихте!
Те похвалиха вярата на индивида, само че бързаха към идния път и като одобриха единствено нещо за из път, се насочиха към Дунава, изпратени с доста почести. Когато бяха на Дунавския бряг, видяха мощното течение, свързаха три дървета с лико и защитавани от силата свише, минаха реката. И като дойдоха в Белград, който е незабравим измежду крайдунавските градове, се явиха пред Боритакан и му описаха всичко за себе си. Той разбра, че това са велики хора и доближени на Бога.
И разбра, че би трябвало да изпрати тия странници на българския княз Борис, чийто ипостратег беше самичък той, тъй като знаеше, че Борис жадува за такива мъже. След като ги отмори от далечния път, той ги изпрати на княза като доста скъп подарък, като му рапортува, че те са такива, каквито той желаеше доста мощно. Когато дойдоха при Борис, той ги одобри с почитание както прилича. Попитани за станалото с тях, описаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, доста благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и строители на вярата, и то не елементарни мъже, а изповедници и мъченици.
Прие ги с доста респект, даде им духовнически дрехи, подреди да им дадат жилища, предопределени за първите му другари, и се погрижи да имат обилие от всичко належащо, тъй като добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни потребности, отвлича прекалено много от богомислието. Самият той имаше мощно предпочитание да беседва всеки ден с тях и да се учи на антични истории и светийски жития и да прочита Писанията посредством техните уста. Но и всички, които бяха при него, по популярен жанр и огромно благосъстояние превъзхождащи другите, и те идваха при светците като деца при учители и разпитваха за всичко, което се отнася до спасението, и черпейки от тия вечнотечащи извори, сами пиеха и на домовете си даваха.
После този истински Божий подстратег Михаил който ние в нашето слово нарекохме и Борис, не преставаше да мисли по какъв начин да даде цялостна независимост на тези свещени мъже за Божието дело. Бог му внуши тази мисъл: да отдели Кутмичевица от Котокия, като й сложи за шеф Домета и като го откъсне от региона на Курта, да съобщи на Домета блажения Климент или по-скоро на Климента да съобщи Домета. Като го изпращаше за преподавател на Кутмичевица, той издаде заповед до всички поданици на оная страна с ревнивост да одобряват светеца и да му дадат всяко обилие, да му сервират блага и посредством забележимото пред всички, да проявят скритото в душата богатство на любовта. И с цел да ги засрами още повече, самичък Борис подари на триблажения Климент три дома в Девол, снабдени несметно с всички належащо и със благосъстоятелност на комитски жанр, а и в Охрид и Главеница му подари места за отмора. И по този метод неговата чудна душа изливаше върху Христовия раб своята обич към Христа, колкото можеше, и показа на другите пръв образец на такова скъпо старание. Във всяка област той вършеше всичко благодарение на триста свои възпитаници, които нищо не плащаха на княза, а служеха на Бога и предопределени да дават на Него, по-скоро получаваха от Него.
Климент вършеше това цели седем години. Осмата година на неговото учителство бе последна в живота на Божия раб Михаил-Борис, осветения княз на България. Властта пое неговия наследник Владимир, само че четири години беше на власт и умря, а правоприемник на всичко стана брат му Симеон, който и пръв се прогласи за Император Български. Него Михаил роди по собствен облик и по свое сходство, запазил неизменими чертите на неговата доброта, към всички елементарен и добър (най-вече към ония, които поставят обет за чисти нрави и които водят християнски живот), демонстрираше гореща религия и го изяждаше ревността за Божия дом. Затова той запълни отсъствието на татко си, ускори проповедта за Бога, на всички места се зидаха църкви, православието сложи непоколебимо и даде необятен път на Божия закон.
Понеже вестите правеха Климента популярен и в действителност с висок напредък в сърцето, те напълно плениха и цар Симеон и го направиха фен на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в сказка с него и като почувства освещение дори от неговия външен облик - блаженият беше внушателен даже и за враговете със своя външен тип, - той стартира доста да възхвалява българската страна и да счита блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико богатство - Климента. След това като разсъди с най-умните си съветници, които се отнасяха към Климента с огромно внимание като към татко и имаха вяра да угодят на Бога с това, с което биха изразили своята респект към него, го предложи за свещеник на Дрембица и Белица.
Така Климент бе подложен за пръв свещеник на български език. Когато му се връчи епископското дело, той постави висотата на своя ранг за основа на своето издигане към Бога и към първите си писания прибави неведнъж повече.
Тъй като в цялата българска страна растяха диви дървета и тя се нуждаеше от облагородени плодове, той й подари и това богатство. Пренесе от страната на гърците всевъзможен тип благородни дървета и посредством присаждане облагороди дивите, та и по този метод да настави човешките души да усвоят соковете на благостта и да принасят плод на Бога - осъществяването на божествената воля, която той самият беше направил своя храна. Така напълно беше потребен за душите и се грижеше да уголемява Божията Църква, без да има грижа за своето тяло, само че имаше грижа за множеството, с цел да се спасят.
Имайки такава обич към Бога, синът влюбен в небесния си Баща имаше огромни свидетелства, че е възлюбени от Него... Веднъж се връщаше от Белица в Охрид, било с цел да види народа в тоя край, дали са крепки духом, било свободното си време да посвети на богосъзерцание в манастира, чиято хубост обичаше и тежко му беше да се развлича някъде другаде. Но двама разслабени паднаха пред него на пътя му, един от които също така беше лишен и от светлина на очите, и развълнуваха неговата състрадателна душа към жал. Но колкото беше подготвен да съжали, толкоз беше насочен към смиреномъдрие, и по-голяма беше неговата грижа да скрие чудесата си, в сравнение с желанието на парализираните да получат излекуване. Затова се огледа в близост и като не видя никого, подвигна очи към небето и простря преподобни ръце за молитва и низведе божествената помощ: докосна се до разслабените тела със същите ръце, с които извърши молитвата си, и това допиране стана за тях стягане и свързване на членовете. И както споделя Исаия, всеки от тях скачаше като елен, въпреки преди този момент да беше освен хром, само че и целият беше имобилен и не се различаваше от земята, върху която лежеше. И за слепия скоро изгря светлината, и величаеше Господа с висок глас. Но не можа напълно да се скрие това чудотворение от човешките очи: видя един от прислужниците му. И тъй като светият знаеше, че той е бил скришен фен на станалото - беше се скрил до килията му и гледаше оттова, му заповяда никому да не споделя за видяното, до момента в който е жив.
Вече подчинен от напреднала възраст и отпаднал от писания, той реши да се откаже от епископията, не че бяга или се отхвърля от сана си, в който го сложи Дух Свети да пасе Божията Църква, а заради блажено и божествено страхопочитание: боеше се да не би заради неговата отпадналост да се унищожи делото Божие.
Затова пристигна при царя и рече:
- Царю благочестиви, до момента в който тялото ми беше годно за църковните писания и грижи, които са по-тежки от гражданските, в случай че бих оставил Божията Църква, употребявайки своята властна ръка, всички биха осъдили това като наемническа постъпка: тъй като наемникът има навика да бяга и да оставя овцете, когато вълкът идва. А за мене какво опрощение би имало, без да виждам някакъв вълк да оставям стадото? Затова и не го оставих дори до този миг. Но тъй като виждаш, че ме е налегнала напреднала възраст и премногото писания ми лишиха всичката мощ, погрижи се за Църквата и дай на Божия дом някой по-млад човек, който ще има душевната и телесна мощ да поеме църковните грижи! Изпълни ми тази последна тъжба: дай ми опция тези последни дни да разговарям със себе си и с Бога! За такова нещо комфортно жилище ще ми бъде манастирът, дай ми да умра в него! Какво общо сред мене и грижите, които изискват по-крепки членове? Ако ли съм към този момент безсилен за църковните грижи, за какво да си отнемам още това достолепие? Павел назова епископството " дело ", по тази причина би трябвало да стои надалеч от него неспособният за делото. Нали няма да искаш да видиш Църквата, процъфтяла под моето име повече от доста други, под същото това име да завехне?! А както рекох, резервира хубостта й посредством други по-силни! Защото огромна е заплахата нейните каузи да се разстроят заради моята отпадналост!
Царят ужасяващ от изслушаната нова тирада, сподели:
- Защо приказваш това, отче? Как бих изтърпял да виждам да седи на твоя престол различен, до момента в който ти си жив? Как бих лишил царството си от твоите архиерейски благословии? Твоята оставка от епископския престол ми наподобява като злокобно предсказване за моето събаряне от царския трон! Ако нещо съм ти съгрешил в неведението си - аз не си припомням нещо такова, - в случай че с нещо съм оскърбил твое Преосвещенство, и в случай че ни щадиш като татко и не искаш да откриеш моето нехайство към тебе, а скриваш същинската виновност под претекста на твоята отпадналост - кажи, апелирам ти се! Готов съм да давам отговор и чедото да изцери страданието на татко си! Ако ли нямаш какво да ни порицаеш, за какво искаш да оскърбиш ония. които с нищо не са те оскърбили? Но дори и клира нямаш съображение да обвиниш като противоположен и неотстъпчив, тъй като всичките ти си ги родил посредством Евангелието и си ги покорил на себе си и Бога. Затова за какво оставяш своите рожби, ридаещи за твоето неблагословно отказване? Дали ще ме послушаш, отче, или не, само че аз дръзновено ще кажа: каквото и да кажеш, няма да те послушам; каквото и да направиш, няма да склоня! Считам отричането обичайно единствено за недостойните, а ти си над всяко достолепие!
Старецът склони и нищо повече не прибави към своите думи пред царя за отричането си и се завърна в своя манастир.
Но Всевишният Цар се оказа благоразположен към неговото желание: още с връщането си легна болен. Предузнал гибелта си, подари на българските църкви прощален подарък: преведе останалото от Триода, тъй като едвам тогава приключи песните от Томина неделя до Петдесетница. И от този случай остроумните могат да съдят какъв е бил, когато е бил як телом, веднага като и в болест уморяваше себе си с такива писания. Но вътрешният му човек в действителност се обновяваше в такава степен, в каквато външният тлееше и можеше да каже с Павел: " Кога съм безсилен, тогава съм мощен " (2 Кор. 12:10). И направи наследство - и това съгласно каноните - за книгите, които написа, и за всичко останало. Всичко раздели на две и остави едната половина на епископията, а другата на светата си обител, като и с това сподели по какъв начин би трябвало да се печели и използва - и двете съгласно Божието предписание. Възможно ли е по-похвално отказване от парцела си от това на великия Климент?
След като по този начин живя и украси дадения му от Бога престол, той постави край. порядъчен на началото, и отиде при Господа. Над божественото му тяло, равностойно по чест с душата, се извърши преподобно опело и бе заровено в света обител, където самичък със лични ръце си беше приготвил гроб от дясната страна на притвора, на 27 юли 916 година, в дните на българския цар Симеон.
Но и това е огромно доказателство за единодушието на светците, което аз не знаех: пред неговата кончина някои от неговите възпитаници видели насън, че пристигнали Кирил и Методий при блажения и предсказали края на живота му.
Църквата уважава още св. Климент, папа Римски и св. Петър, свещеник Александрийски.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ