Евгений Кънев: 24 май е и руски празник, 20 април, 6 септември или 22 септември са по-подходящи дати за национален празник
24 май НЕ е най-хубавият избор за народен празник? Това счита икономистът Евгений Кънев. По думите му този празник е фактически по-подходящ за народен спрямо 3 март. Ето цялото му мнение от страницата му във фейсбук:
" Но както 3 март в предишното в никакъв случай не е бил противоречив, само че през днешния ден в новата геополитическа конюнктура и знания на българите за него към този момент е - същото може да се случи с 24 май за бъдещите генерации.
На първо място, тъй като този празник произтича от имената на двама светци, за които няма безапелационни исторически сведения, че:
- имат български произход;
- са посещавали България;
- са свързвали делото си по някакъв метод с България;
- тяхното дело - глаголицата - се употребява през днешния ден в нашата книжовност и просвета.
На второ място, този празник не е единствено български, а е формален празник и в Русия.
Без значение дали те са го привнесли от нас - факт е, че празникът в Русия и някои славянски страни се чества като ден на славянската книжовност. А ние променихме - едвам преди година - със закон да е празник на българската писменост (която има малко общо с глаголицата на Кирил и Методий). А даже началото на празнуването на този празник - макар някои данни за 1813 г- е станало съвсем едновременно в България и Русия (около 1863 г).
На трето място, националният празник би трябвало да е ясно обвързван с образуването на българската нация. Макар несъмнено българската писменост да има голям принос, то той е в доста по-голяма степен изискуем на Климент, на седемте седмочисленици, на княз Борис I и цар Симеон, в сравнение с двамата братя - византийци. А и е въпреки всичко празник на братята, буквите, просвещението - кое тъкмо? - а не толкоз на българската нация.
Заради горните аргументи 24 май не може и не би трябвало да е националния празник на България.
Такива може и би трябвало да са една от трите дати за възникването на третата българска страна и утвърждването на българската нация:
(1) 20 април - началото на въоръжената битка за самостоятелност (както Сърбия и Гърция)
(2) 6 септември - ден на Съединието ( което остава като надпис на Парламента)
(3) 22 септември - ден на Независимостта, когато процесът почнал на 20 април намира своя край.
Вероятно следва българите с референдум да решат този въпрос, вместо да е резултат на политическа обстановка ".
" Но както 3 март в предишното в никакъв случай не е бил противоречив, само че през днешния ден в новата геополитическа конюнктура и знания на българите за него към този момент е - същото може да се случи с 24 май за бъдещите генерации.
На първо място, тъй като този празник произтича от имената на двама светци, за които няма безапелационни исторически сведения, че:
- имат български произход;
- са посещавали България;
- са свързвали делото си по някакъв метод с България;
- тяхното дело - глаголицата - се употребява през днешния ден в нашата книжовност и просвета.
На второ място, този празник не е единствено български, а е формален празник и в Русия.
Без значение дали те са го привнесли от нас - факт е, че празникът в Русия и някои славянски страни се чества като ден на славянската книжовност. А ние променихме - едвам преди година - със закон да е празник на българската писменост (която има малко общо с глаголицата на Кирил и Методий). А даже началото на празнуването на този празник - макар някои данни за 1813 г- е станало съвсем едновременно в България и Русия (около 1863 г).
На трето място, националният празник би трябвало да е ясно обвързван с образуването на българската нация. Макар несъмнено българската писменост да има голям принос, то той е в доста по-голяма степен изискуем на Климент, на седемте седмочисленици, на княз Борис I и цар Симеон, в сравнение с двамата братя - византийци. А и е въпреки всичко празник на братята, буквите, просвещението - кое тъкмо? - а не толкоз на българската нация.
Заради горните аргументи 24 май не може и не би трябвало да е националния празник на България.
Такива може и би трябвало да са една от трите дати за възникването на третата българска страна и утвърждването на българската нация:
(1) 20 април - началото на въоръжената битка за самостоятелност (както Сърбия и Гърция)
(2) 6 септември - ден на Съединието ( което остава като надпис на Парламента)
(3) 22 септември - ден на Независимостта, когато процесът почнал на 20 април намира своя край.
Вероятно следва българите с референдум да решат този въпрос, вместо да е резултат на политическа обстановка ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ