И влизат партийните лидери в едно телевизионно студио
24 март 2009 година В предаването " Референдум " на националната телевизия се организира първият ефирен спор сред водачите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия Бойко Борисов и Сергей Станишев. Участват и техните екипи, които пазят стопански стратегии за излаз от рецесията. Дебатът не е част от предизборната акция, само че в идващите месеци предстоят два вота - за европейски и локален парламент. На 5 юли 2009 година ГЕРБ печели парламентарните избори с 39.72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на " Коалиция за България " (17.70%). За министър председател е определен Борисов.В идващите 14 години той става вторият най-дълго управлявал министър председател на България, само че не влиза в пряк спор с съперниците си.
Поредната (пета за две години) е към финала си, само че и този път водачите на главните политически партии няма да застанат в директен конфликт на обещания и тактики, сподели инспекция на " Дневник ". И още веднъж неналичието на подобен спор е обвързвана с нежеланието на самите водачи или щабовете им (макар те публично да не разясняват темата). На второ равнище е тематиката, в случай че подобен дебат се организира дали публичните медии или пул от медии да са общ хазаин и излъчването да е с оптимално покритие. Те са подготвени да намерят формула и даже вземане предвид със комплицираните условия на Изборния кодекс, с цел да създадат спор вероятен.
Провеждането на лидерски диалог е препоръчвано от европейски организации, икономическата и геополитическата обстановка изискват непосредствено и ясно изтъкване на решения и проекти, само че разискването в ефир се свежда до доста разнообразни диспути (в някои медии са даже обозначени като безплатни) с присъединяване на представители от управленията на партиите. Само в " Панорама " (на 24 март) по Българска национална телевизия участваха един от съпредседателите в " Продължаваме промяната - Демократична България " (новата коалиция се показва с шестима лидери) Асен Василев и ръководителя на " Възраждане " Костадин Костадинов.
Част от водачите се включват единствено за самостоятелни изявленията, само че за поредна акция други от тях не одобряват и поканите да застанат пред въпросите на " Дневник " и " Капитал ". (Специалният формат " Бъдещата власт " с прогнози ще има ли ръководство след изборите - гледайте на 28 и 29 март в двете медии).
Какъв е казусът
Скептични за провеждането на спор и по време на тази акция са от Българска национална телевизия . Генералният шеф на националната телевизия Емил Кошлуков съобщи пред " Дневник ", че се прави опит за организирането му, само че не е оптимист. За последно малкия екран бе хазаин на дебата сред Румен Радев и Анастас Герджиков преди балотажа на президентските избори през 2021 година, като този формат е категорично организиран в Изборния кодекс (чл. 195). " При парламентарни избори е по-трудно поради многото водачи и искания ", изясни Кошлуков.
Той уточни и още един вероятен проблем. Според корекция в, призната от 45-ото Народно заседание, партиите и обединенията, които са записали претенденти за депутати във всички изборни региони, имат право на равно присъединяване в Българска национална телевизия и БНР. " Би могло ЦИК да ни глоби, в случай че в спор вземат участие единствено водачите на парламентарните партии. От друга страна този формат е ексклузивен, не е част от съглашението, което се подписва с представителите на партиите за техните участия. Ако успеем да убедим водачите, то с юристите ще търсим вид ", съобщи Кошлуков.
Според него е добре да има подобен спор и той показва рекомендация за потребността му от интернационалните наблюдаващи, измежду които ОССЕ.
Подобно мнение изрече пред " Дневник " генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, преди този момент дълготраен водещ в " Дарик радио ". Той счита, че е доста мъчно да се състои пълностоен спор при повече от трима-четирима участници. Според него е значимо с изключение на политиците, единогласие за подобен формат да бъде реализирано и от огромните медии, които да дефинират общ водещ. След това да бъде потърсена допустима формула на избор кои ще са дебатиращите, а медиите да устоят дебатът да е в действителност лидерски. Подчертавайки, че спецификата на Българска телеграфна агенция е по-различна, той въпреки всичко позволява тя да е допустима платформа за осъществяване на спор заради равната си раздалеченост, само че единствено при авансово реализирано единодушие.
От БНР разясниха за " Дневник ", че ГЕРБ, " Българска социалистическа партия за България " и Движение за права и свободи от години не вземат участие в никакви диспути в народен ефир.
" Малките партии и обединения вземат участие във всички безвъзмездни форми. Отказите от присъединяване главно са от огромните участници, които не желаят да дебатират нито между тях, нито с извънпарламентарно показани ", съобщи Пламен Дичков, търговски шеф и началник на работната група на БНР за предизборната акция. Радиото провежда безвъзмездни дебати по разнообразни тематики, а в лидерски спор се включват главно представителите на извънпарламентарни партии.
За разлика от публичните, частните медии нямат регламентирани правила за осъществяване на дебатите. За " Дневник " от " Нова телевизия " разясниха, че организирането на лидерски спор постоянно е във фокуса на напъните им във всяка предизборна акция. " През последните години обаче виждаме, че водачите по-често одобряват поканите за самостоятелни изявленията, в сравнение с за лидерски спор ", показват от " Нова тв ".
От Би Ти Ви показаха, че обичайно провеждат диспути, без да отговорят съответно дали работят за реализирането на лидерски в тази акция. В последната събота вечер (25 март) преди изборния уикенд малкия екран излъчи спор с петте политически обединения, които съгласно прогнозите са сигурни участници в идващия парламент, който показаха като с участници като " на лидерско равнище ". В него се появиха Десислава Атанасова (ГЕРБ), Даниел Лорер ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ), Георги Свиленски (БСП), Петър Чобанов (ДПС) и Цончо Ганев ( " Възраждане " ).
Темата за директния диалог сред водачите беше фокус и в края на акцията преди изборите на 2 октомври 2022 година, когато вместо различен участник от партията. Така във формата той беше единственият партиен водач и това сътвори проблем и реакции и от останалите участници и още веднъж провокира тематиката за какво няма директен диалог.
Защо партиите не желаят
" Дневник " изпрати въпроси до ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и " Българска социалистическа партия за България " дали считат, че е значимо провеждането на лидерски спор в тази предизборна акция и биха ли взели участие в подобен. Но отговори не бяха получени.
Преди изборите на 2 октомври 2022 година покана за лидерски спор сред " Продължаваме промяната " и ГЕРБ, само че Борисов отхвърли с аргумента, че би дебатирал с всеки жител, спазващ законите и конституцията на страната, а те не отговаряли на това условие.
След това, по време на среща с ресторантьори в централата на ГЕРБ, която беше излъчена във " Facebook " от партията, а публицисти не участваха, той разяснява непредвидената поява на Кирил Петков в Би Ти Ви. " Заради хората, които гледат, желая да кажа, че простакът би трябвало да се убива с безмълвие. Иначе и ти ставаш простак. Радичков го е споделил, не аз ", съобщи Борисов.
" На политиците доста повече им се занимава един с различен, в сравнение с да водят диалог, адресиран към гласоподавателя. Реториката е отмъстителна, всеки гледа да натрие носа на другия, сякаш от това животът на общността става по-добър. Това е генерално сбъркана тактика, която влезе в българското политическо говорене и мислене, вследствие на което ние не можем да произведем политически артикул от доста време. Политическата система не работи, тя дава брак ", разяснява пред " Дневник " доцент Георги Лозанов, дълготраен член на Съвета за електронни медии и доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет.
Прякото другарство с гласоподавателите е значително демократична засегнатост към тях, защото ги оставя в безмълвна позиция. Те единствено изслушват монолога. Не проговарят, защото могат да го създадат единствено през устата на журналиста. В учебникарския смисъл журналистът е медиатор, който приказва от името на обществото
доцент Георги Лозанов
Акцентира, че предизборните акции в България са направени по този начин, че политиците диктуват изискванията. И добави, че още от мълчанието на Симеон Сакскобургготски, още от загубата на Петър Стоянов на президентските избори през ноември 2001 година, когато на спор не се явява Георги Първанов, който печели от това, се основава усещане, че водачите е по-добре да беседват непосредствено с гласоподавателите си вместо между тях. " Сега към този момент това става и през обществените мрежи ", уточни Лозанов. Според проф. Нели Огнянова същинските водачи търсят благоприятни условия да показват концепциите си.
" Ако не работят за привличане на съидейници " на пазара на хрумвания ", на изборите следва да бъдат глобени. За страдание, несъвършената ни народна власт не работи по този начин...Деструктивната роля на Сакскобурготски в политическия развой включва, помним, и формулата за господарите на мълчанието - само че това не може повече да бъде насърчавано от гласоподавателите ", съобщи пред " Дневник " Огнянова, която е специалист по медийно право и учител в Софийския университет.
Тук към момента хора с монолози от джип и от диван, или даже без монолози получават заем на доверие от гласоподавателите.
Проф. Нели Огнянова
Според Иво Инджов, доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " и специалист по политически връзки, в България се е наложило мнението измежду политиците, че която партия е водеща, по-добре да не изпраща почитан представител на спор, с цел да не се принизява от нейна позиция до съперниците. " Така от време на време партиите получават подправено самочувствие и повтарят като развалена грамофонна плоча едни и същи неща без да влязат в полемика с съперниците. Има едни политически балони в общественото пространство. Говорят си сами на себе си със личния си електорат, когато няма лидерски конфликти ", сподели Инджов.
И разяснява, че " лидерските диспути в областта на политическия маркетинг след Втората международна война са изиграли огромна роля по време на предизборни акции за установяване на насоки на развиване, конфликт на идеологии, за открояване на ярки характерности, само че това е в развити страни, развити медии, демокрации. За страдание, в България сякаш единствено в самото начало на прехода имаше нещо сходно. След това беше приспано, като за това са отговорни най-много политиците, не толкоз медиите, които поставят старания да се провеждат диспути ".
Трябва да бъде възродено изкуството на политическата изразителност. Тя е от извънредно значение и не спада в днешното медийно устройство на обществените мрежи. Един убеден водач би следвало дори да държи на спор, с цел да комуникира комплицирани тематики по понятен метод, с цел да се види, че е добър оратор.
Иво Инджов,
специалист по политически връзки
" Когато главните претенденти се сблъскат в общественото пространство със своите цели и страсти е доста по-почтено по отношение на електората, в сравнение с този, който се смята за по-силен да бяга от спор. Днес политиците или не са готови, или се държат високомерно, само че несъмнено не схващат смисъла на дебатите и техните принадлежности ", сподели Инджов.
Много диспути не подсигурява качествени диспути
" По време на предизборни акции в България има доста диспути - и в частни малките екрани, и в публичните медии. Количеството никога не е индикация за качество. От една страна тъй като има строга регулация на дебатите при публичните медии, а от друга поради изчезналите лидерски диспути ", сподели Инджов.
Според Георги Лозанов има голяма потребност от диспути в малкия екран: " Нашите акции, както са по Изборния кодекс в обичайните медии, припомнят на обществените мрежи, там журналистът съвсем няма роля. Политиците иззимат напълно в свои ръце регламентите и си приказват между тях, освен това в границите ти кой си, ти кой си, което няма отзивчива експертна стойност, тъй че проблеми и решения да стигат до гласоподавателя и той да може въз основата на тях да вземе решение ".
Според него още по-големият проблем е, че това става в миг, в който се клати историческата ориентировка на България. Проф. Огнянова счита, че рестриктивните мерки за публичните медии са несъразмерни. " Новото " предписание за равни благоприятни условия " единствено на пръв взор работи за осведомен избор. Реално то работи в интерес на шума и дезориентацията, за предумишлено търсено размиване на картината. Според мен е нездравословно скриването на действителните играчи зад гора от говорещи глави с нулеви шансове. Не познавам хора, които да образуват избора си от тази безсмислена въртележка ", сподели тя пред " Дневник ".
Правилата на предизборните формати и диспути, когато те се организират в публичните радио и телевизия, са категорично регламентирани от Изборния кодекс и част от тях задават такива условия за " обективност при отразяването на деянията на всички претенденти в другите форми: дебати, клипове и други форми " и " заслужено отразяване на предизборните прояви " и " равнопоставеност на всички претенденти при отразяване на техните прояви, посредством разнообразие от гледни точки и обезпечаване на опция за свободно изложение на отзиви ", че в ефир се появяват отброяване на тъкмо време, водещите влизат единствено в ролята на модератори, а не на публицисти, най-активни са участниците от дребните партии - част от които се появяват с тайни теории и крайни тези, които звучат без глоба.
" Трябва да бъде изменен Изборният кодекс, който ощетява в настоящия си тип жителите, които желаят да се осведомят за кого да гласоподават. Ние като аудитория сме ощетени от метода, по който се регламентират предизборните диспути сега...Защото сега излъчвания като " Панорама " и " Референдум " са превръщани в предизборни механи, в които всеки може да влезе и да плямпа, а публицистите би трябвало да се борят с примката на надянатата им одежда на модератори ", мнения доцент Жана Попова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет в диалог за предизборната камнания (цялото изявление - ).
" Смела ", " почтена ", " просветителска ", " без оправдания ": търси се предизборна акция
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Поредната (пета за две години) е към финала си, само че и този път водачите на главните политически партии няма да застанат в директен конфликт на обещания и тактики, сподели инспекция на " Дневник ". И още веднъж неналичието на подобен спор е обвързвана с нежеланието на самите водачи или щабовете им (макар те публично да не разясняват темата). На второ равнище е тематиката, в случай че подобен дебат се организира дали публичните медии или пул от медии да са общ хазаин и излъчването да е с оптимално покритие. Те са подготвени да намерят формула и даже вземане предвид със комплицираните условия на Изборния кодекс, с цел да създадат спор вероятен.
Провеждането на лидерски диалог е препоръчвано от европейски организации, икономическата и геополитическата обстановка изискват непосредствено и ясно изтъкване на решения и проекти, само че разискването в ефир се свежда до доста разнообразни диспути (в някои медии са даже обозначени като безплатни) с присъединяване на представители от управленията на партиите. Само в " Панорама " (на 24 март) по Българска национална телевизия участваха един от съпредседателите в " Продължаваме промяната - Демократична България " (новата коалиция се показва с шестима лидери) Асен Василев и ръководителя на " Възраждане " Костадин Костадинов.
Част от водачите се включват единствено за самостоятелни изявленията, само че за поредна акция други от тях не одобряват и поканите да застанат пред въпросите на " Дневник " и " Капитал ". (Специалният формат " Бъдещата власт " с прогнози ще има ли ръководство след изборите - гледайте на 28 и 29 март в двете медии).
Какъв е казусът
Скептични за провеждането на спор и по време на тази акция са от Българска национална телевизия . Генералният шеф на националната телевизия Емил Кошлуков съобщи пред " Дневник ", че се прави опит за организирането му, само че не е оптимист. За последно малкия екран бе хазаин на дебата сред Румен Радев и Анастас Герджиков преди балотажа на президентските избори през 2021 година, като този формат е категорично организиран в Изборния кодекс (чл. 195). " При парламентарни избори е по-трудно поради многото водачи и искания ", изясни Кошлуков.
Той уточни и още един вероятен проблем. Според корекция в, призната от 45-ото Народно заседание, партиите и обединенията, които са записали претенденти за депутати във всички изборни региони, имат право на равно присъединяване в Българска национална телевизия и БНР. " Би могло ЦИК да ни глоби, в случай че в спор вземат участие единствено водачите на парламентарните партии. От друга страна този формат е ексклузивен, не е част от съглашението, което се подписва с представителите на партиите за техните участия. Ако успеем да убедим водачите, то с юристите ще търсим вид ", съобщи Кошлуков.
Според него е добре да има подобен спор и той показва рекомендация за потребността му от интернационалните наблюдаващи, измежду които ОССЕ.
Подобно мнение изрече пред " Дневник " генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев, преди този момент дълготраен водещ в " Дарик радио ". Той счита, че е доста мъчно да се състои пълностоен спор при повече от трима-четирима участници. Според него е значимо с изключение на политиците, единогласие за подобен формат да бъде реализирано и от огромните медии, които да дефинират общ водещ. След това да бъде потърсена допустима формула на избор кои ще са дебатиращите, а медиите да устоят дебатът да е в действителност лидерски. Подчертавайки, че спецификата на Българска телеграфна агенция е по-различна, той въпреки всичко позволява тя да е допустима платформа за осъществяване на спор заради равната си раздалеченост, само че единствено при авансово реализирано единодушие.
От БНР разясниха за " Дневник ", че ГЕРБ, " Българска социалистическа партия за България " и Движение за права и свободи от години не вземат участие в никакви диспути в народен ефир.
" Малките партии и обединения вземат участие във всички безвъзмездни форми. Отказите от присъединяване главно са от огромните участници, които не желаят да дебатират нито между тях, нито с извънпарламентарно показани ", съобщи Пламен Дичков, търговски шеф и началник на работната група на БНР за предизборната акция. Радиото провежда безвъзмездни дебати по разнообразни тематики, а в лидерски спор се включват главно представителите на извънпарламентарни партии.
За разлика от публичните, частните медии нямат регламентирани правила за осъществяване на дебатите. За " Дневник " от " Нова телевизия " разясниха, че организирането на лидерски спор постоянно е във фокуса на напъните им във всяка предизборна акция. " През последните години обаче виждаме, че водачите по-често одобряват поканите за самостоятелни изявленията, в сравнение с за лидерски спор ", показват от " Нова тв ".
От Би Ти Ви показаха, че обичайно провеждат диспути, без да отговорят съответно дали работят за реализирането на лидерски в тази акция. В последната събота вечер (25 март) преди изборния уикенд малкия екран излъчи спор с петте политически обединения, които съгласно прогнозите са сигурни участници в идващия парламент, който показаха като с участници като " на лидерско равнище ". В него се появиха Десислава Атанасова (ГЕРБ), Даниел Лорер ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ), Георги Свиленски (БСП), Петър Чобанов (ДПС) и Цончо Ганев ( " Възраждане " ).
Темата за директния диалог сред водачите беше фокус и в края на акцията преди изборите на 2 октомври 2022 година, когато вместо различен участник от партията. Така във формата той беше единственият партиен водач и това сътвори проблем и реакции и от останалите участници и още веднъж провокира тематиката за какво няма директен диалог.
Защо партиите не желаят
" Дневник " изпрати въпроси до ГЕРБ, " Продължаваме промяната - Демократична България " и " Българска социалистическа партия за България " дали считат, че е значимо провеждането на лидерски спор в тази предизборна акция и биха ли взели участие в подобен. Но отговори не бяха получени.
Преди изборите на 2 октомври 2022 година покана за лидерски спор сред " Продължаваме промяната " и ГЕРБ, само че Борисов отхвърли с аргумента, че би дебатирал с всеки жител, спазващ законите и конституцията на страната, а те не отговаряли на това условие.
След това, по време на среща с ресторантьори в централата на ГЕРБ, която беше излъчена във " Facebook " от партията, а публицисти не участваха, той разяснява непредвидената поява на Кирил Петков в Би Ти Ви. " Заради хората, които гледат, желая да кажа, че простакът би трябвало да се убива с безмълвие. Иначе и ти ставаш простак. Радичков го е споделил, не аз ", съобщи Борисов.
" На политиците доста повече им се занимава един с различен, в сравнение с да водят диалог, адресиран към гласоподавателя. Реториката е отмъстителна, всеки гледа да натрие носа на другия, сякаш от това животът на общността става по-добър. Това е генерално сбъркана тактика, която влезе в българското политическо говорене и мислене, вследствие на което ние не можем да произведем политически артикул от доста време. Политическата система не работи, тя дава брак ", разяснява пред " Дневник " доцент Георги Лозанов, дълготраен член на Съвета за електронни медии и доцент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийски университет.
Прякото другарство с гласоподавателите е значително демократична засегнатост към тях, защото ги оставя в безмълвна позиция. Те единствено изслушват монолога. Не проговарят, защото могат да го създадат единствено през устата на журналиста. В учебникарския смисъл журналистът е медиатор, който приказва от името на обществото
доцент Георги Лозанов
Акцентира, че предизборните акции в България са направени по този начин, че политиците диктуват изискванията. И добави, че още от мълчанието на Симеон Сакскобургготски, още от загубата на Петър Стоянов на президентските избори през ноември 2001 година, когато на спор не се явява Георги Първанов, който печели от това, се основава усещане, че водачите е по-добре да беседват непосредствено с гласоподавателите си вместо между тях. " Сега към този момент това става и през обществените мрежи ", уточни Лозанов. Според проф. Нели Огнянова същинските водачи търсят благоприятни условия да показват концепциите си.
" Ако не работят за привличане на съидейници " на пазара на хрумвания ", на изборите следва да бъдат глобени. За страдание, несъвършената ни народна власт не работи по този начин...Деструктивната роля на Сакскобурготски в политическия развой включва, помним, и формулата за господарите на мълчанието - само че това не може повече да бъде насърчавано от гласоподавателите ", съобщи пред " Дневник " Огнянова, която е специалист по медийно право и учител в Софийския университет.
Тук към момента хора с монолози от джип и от диван, или даже без монолози получават заем на доверие от гласоподавателите.
Проф. Нели Огнянова
Според Иво Инджов, доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий " и специалист по политически връзки, в България се е наложило мнението измежду политиците, че която партия е водеща, по-добре да не изпраща почитан представител на спор, с цел да не се принизява от нейна позиция до съперниците. " Така от време на време партиите получават подправено самочувствие и повтарят като развалена грамофонна плоча едни и същи неща без да влязат в полемика с съперниците. Има едни политически балони в общественото пространство. Говорят си сами на себе си със личния си електорат, когато няма лидерски конфликти ", сподели Инджов.
И разяснява, че " лидерските диспути в областта на политическия маркетинг след Втората международна война са изиграли огромна роля по време на предизборни акции за установяване на насоки на развиване, конфликт на идеологии, за открояване на ярки характерности, само че това е в развити страни, развити медии, демокрации. За страдание, в България сякаш единствено в самото начало на прехода имаше нещо сходно. След това беше приспано, като за това са отговорни най-много политиците, не толкоз медиите, които поставят старания да се провеждат диспути ".
Трябва да бъде възродено изкуството на политическата изразителност. Тя е от извънредно значение и не спада в днешното медийно устройство на обществените мрежи. Един убеден водач би следвало дори да държи на спор, с цел да комуникира комплицирани тематики по понятен метод, с цел да се види, че е добър оратор.
Иво Инджов, специалист по политически връзки
" Когато главните претенденти се сблъскат в общественото пространство със своите цели и страсти е доста по-почтено по отношение на електората, в сравнение с този, който се смята за по-силен да бяга от спор. Днес политиците или не са готови, или се държат високомерно, само че несъмнено не схващат смисъла на дебатите и техните принадлежности ", сподели Инджов.
Много диспути не подсигурява качествени диспути
" По време на предизборни акции в България има доста диспути - и в частни малките екрани, и в публичните медии. Количеството никога не е индикация за качество. От една страна тъй като има строга регулация на дебатите при публичните медии, а от друга поради изчезналите лидерски диспути ", сподели Инджов.
Според Георги Лозанов има голяма потребност от диспути в малкия екран: " Нашите акции, както са по Изборния кодекс в обичайните медии, припомнят на обществените мрежи, там журналистът съвсем няма роля. Политиците иззимат напълно в свои ръце регламентите и си приказват между тях, освен това в границите ти кой си, ти кой си, което няма отзивчива експертна стойност, тъй че проблеми и решения да стигат до гласоподавателя и той да може въз основата на тях да вземе решение ".
Според него още по-големият проблем е, че това става в миг, в който се клати историческата ориентировка на България. Проф. Огнянова счита, че рестриктивните мерки за публичните медии са несъразмерни. " Новото " предписание за равни благоприятни условия " единствено на пръв взор работи за осведомен избор. Реално то работи в интерес на шума и дезориентацията, за предумишлено търсено размиване на картината. Според мен е нездравословно скриването на действителните играчи зад гора от говорещи глави с нулеви шансове. Не познавам хора, които да образуват избора си от тази безсмислена въртележка ", сподели тя пред " Дневник ".
Правилата на предизборните формати и диспути, когато те се организират в публичните радио и телевизия, са категорично регламентирани от Изборния кодекс и част от тях задават такива условия за " обективност при отразяването на деянията на всички претенденти в другите форми: дебати, клипове и други форми " и " заслужено отразяване на предизборните прояви " и " равнопоставеност на всички претенденти при отразяване на техните прояви, посредством разнообразие от гледни точки и обезпечаване на опция за свободно изложение на отзиви ", че в ефир се появяват отброяване на тъкмо време, водещите влизат единствено в ролята на модератори, а не на публицисти, най-активни са участниците от дребните партии - част от които се появяват с тайни теории и крайни тези, които звучат без глоба.
" Трябва да бъде изменен Изборният кодекс, който ощетява в настоящия си тип жителите, които желаят да се осведомят за кого да гласоподават. Ние като аудитория сме ощетени от метода, по който се регламентират предизборните диспути сега...Защото сега излъчвания като " Панорама " и " Референдум " са превръщани в предизборни механи, в които всеки може да влезе и да плямпа, а публицистите би трябвало да се борят с примката на надянатата им одежда на модератори ", мнения доцент Жана Попова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет в диалог за предизборната камнания (цялото изявление - ).
" Смела ", " почтена ", " просветителска ", " без оправдания ": търси се предизборна акция Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ