Дневникът на една луда
24 февруари. Разбирам, че. Обаждам се на приятелката ми Л. Майка й е от Украйна, една част от роднините са там, другата – в Москва. Има сътрудник в Киев, Р. се споделя. Полудяла е от терзание. Успяла е да се чуе с Р., с двете си деца той е в мазето на кооперацията им. В идващите дни ще закара жена си и децата до границата, той самият ще се върне като резервист – да оказва помощ на армията.
27 февруари. Какво знам за Украйна. Понеже войната е заплашителен рекламен канал, към този момент всички научихме цветовете на украинския байрак. Като някаква тъпа смешка е, само че те даже са настоящи. Демна Гвасалия, Джиджи Хадид и така нататък Супер брандиране се получава. Знам за Руслана и нейния див танц за Евровизия, припомням си плитките на Юлия Тимошенко и че украинският борш, за разлика от съветския, е червен поради цвеклото в него. „ Казка “ имаха оня суперготин клип „ Плакала “ с красивите дами. Но нещо друго? Сещам се за Киевско-Печорската лавра. Чета, че е на река Днепър. Че е учредена като пещерен манастир през 1051 година. Че е под закрилата на ЮНЕСКО. И през 2007 година е оповестена за едно от Седемте чудеса на Украйна. Хайде в този момент, а кои са останалите. Пак чета: катедралата „ Св. София “ в Киев, която за малко не била разрушена след болшевишката гражданска война, Хотинската цитадела, останките от древногръцкия град Херсон Таврически и така нататък Най-интересен ми се стори Софийвският парк, основан още през 1796 година, с повече от 2000 типа дървета, част от които припомнят за Омировите „ Илиада “ и „ Одисея “. Чудя се по какъв начин тъкмо. Гневът Пелеев.
28 февруари. Войната прави страните ужасно разпознаваеми. По време на Сръбско-българската война в Париж са марширували с българския трикольор. На бас, че през 90-те даже в Уисконсин бяха чували за Руанда или Сараево.
1 март. Бежанците. Първо са ручейчета, след това е река, след това е цунами. При нас потеглят мартениците. Кралица Летисия облича блуза с украинска шевица, тя е така красива. Теа Денолюбова провежда посредством другари настаняване на майки и деца. А можеше просто да облечеш шевицата, Теа. Символичната поддръжка, изключително на високо кралско равнище, е отлично нещо, въодушевява, притегля финансиране, само че от време на време някой просто би трябвало да обърше задника на болните. Научих го от сина ми, до момента в който работеше в коронавирус поделение. А той е уши-нос-гърло доктор и по принцип неговите „ дупки “ са други.
1 март, малко по-късно. Чета Капушчински, несъмнено, кой по-добре от него знае какво има в джобовете на войната, под хастара й, с какъв конец е ушит шинелът, който намята върху скелета си. Знае той зъбите й. Или по-точно знаеше.„ Това бяха домашни кучета, изоставени от под паника бягащите стопани. Имаше бездомни кучета от всички най-скъпи породи – боксери, булдози, хрътки и добермани, дакели, пинчери и шпаньоли, дори шотландски териери, а също догове, мопсове и пудели. “ Капушчински разказва по какъв начин в един миг кучетата изчезват до едно. Избягали са в търсене на храна от опустелия град. Градът е Луанда, страната – Ангола, а и годината е задоволително далечна. Една от дълго време забравена война. Но казусът с кучетата го има и в този момент. Благотворителна акция събира храна за кучетата в Украйна. Чета, че по същото време в залата за заминаващи на летището в Москва все по-често се чувал кучешки лай. По него се разпознавали тези, които не имат намерение да се връщат в Русия.
3 март. Да побеждаваш, Ханибале, ти умееш, само че не умееш да се възползваш от успеха!
Казал го е някой лайфкоуч от древността. На Шипка летят снежни топки.
5 март. В болничното заведение на мъжа ми разискват по какъв начин да одобряват бежанци – кой ще заплати прегледите. Мъжът ми споделя – просто ще ги прегледам, по дяволите. Даряваме на Червения кръст пари и конвекторна печка. Честно, печката така и така не ни трябваше. Но пък си беше чисто нова и в този момент ще топли някого. Съвестта ми поставя въпросителни.
7 март: Да внимаваме, от Капушчински чтение: „ От склада недоволстват – къде дянахте мунициите? Отговарям, че са изстреляни. Колко хора убихте? Убихме двама. Половин звук патрони и единствено двама убити? Ами не беше належащо да убиваме повече. Ние трябваше да превземем града и това бе изпълнено. “ Това ли беше определението за човечност?Някой разяснява – какви са тези бежанки с лак за нокти. Моля ви, украински гражданки, не се опитвайте да изглеждате естествени дами, в България сте.
8 март. Обичайното голямо запушване край пазара за цветя, виждам го от прозореца си. Петринел Гочев е като шевна машина – до границата и назад с бежанци, това са шевовете на войната. Алек Алексиев и Яна Титова трябваше да опишат за сватбените си проекти пред EVA. Алек в този момент пътува до границата на Украйна, с цел да транспортира хора. Да споделя за женитба ли?! С приятелките ми съвсем плачем по телефоните, когато приказваме за бежанците и че ще се запишем за доброволци. Ей в този момент. Едната има доста работа, другата има доста работа, третата…
10 март. Ето още две културни забележителности на Украйна. Казашките песни от Днепропетровската област и Петрикивската живопис. ЮНЕСКО и така нататък Най-старите непокътнати мостри на украинската декоративно-орнаментална национална живопис са от 18. век. С нея украсявали ракли, музикални принадлежности, шейни, оръдия на труда, прозорци, порцеланови съдове, стените на къщите. Бум-бум, къщичке.
12 март . Усещам, че безшумно стартирам да привиквам със сериала на войната, в който един дребничък пич упорства, че има алено копче. Мине не мине и – имам копче. Боже, боже, както споделят в турските сериали. По малкия екран психолози поучават да се развличаме със занимателни вести. Аз съм изпълнителна и незабавно намирам такава. Златка изгонила Благо. Е, това ми оправя деня. Като сме на световна вълна, да попитам – някой да знае къде са дъщерите на Путин?От благотворителните организации предизвестяват – първите помагащи ще прегорят, след първата вълна на съпричастие ще би трябвало втора, трета. Ще има ли хора? Съчувствието е стока с бързо изтичащ период на валидност.
„ Свикването “ ми изчезва, когато минавам край Народния спектакъл и срещам майки с деца. Очевидно не са българи – осанка, а и езикът. Една, две групи. Още и още. Путин говореше за денацификация на Украйна. Е, получило му се е. В тази война, благи съмняващи се, не е чак пък толкоз мъчно да отсъдиш кой кой е. Водоразделът е един – къде вървят танковете, къде падат бомбите, от кое място бягат майките с децата. Точка, удивителна, какъвто знак желаете сложете.
13 март. „ Моят воин, Вашият воин, Нашият герой;/ Пръв измежду най-първите;/ Най-велик измежду великите;/ (…) Учен, академик зрял, зрял и добър. /(…) Вървя към Величието и стигна до него./ (…) Пророчествата му ще се сбъднат;/ Казва: бързах, / Като крал имам право на престол. / Великият човек би трябвало да реализира Величието;/ (…) Небето разтвори двери, / а в тях се възправи сонм ангели и човешки души,/ с цел да пеят осанна на вожда Аволво. “
Сега, с цел да няма чудене, вождът Аволво с неговите неизброими качества („ Всеки, който в някаква степен се съмнява, че вождът Аволво е Велик, би трябвало незабавно да се подложи на психиатрични проучвания “, пишат нигерийски вестници по това време) се подвизава през 60-те и на различен континент. Но какъв брой красиво и елементарно бихме заменили името му в горните стихове с това на различен човек с неизброими качества. За който единствено в стихове или нищо.
20 март. Украинските бежанци световно към този момент са 3,3 милиона. Майката на другарка си е купила 15 литра олио. Ако войната е въпрос, това е нейният отговор. Спомням си по какъв начин бабата на мъжа ми постоянно държеше в ресурс литър олио, кг брашно и кг захар. Подменяше ги с по-пресни понякога. Същински държавен запас. Тя беше родена в Цариград и след Първата и Втората международна война се беше местила 16 (!) пъти сред три страни с цялата си мебелировка, към която по някое време са се включили и три дъщери. Веднъж бежанка, постоянно бежанка.
Някъде в бъдещето: Ето, Господ ще седне на лек облак (от пророчеството на Исая).
Чакаме облака и до момента в който чакаме – Бог да ни пази от луди жаби и спокойни сънища.
27 февруари. Какво знам за Украйна. Понеже войната е заплашителен рекламен канал, към този момент всички научихме цветовете на украинския байрак. Като някаква тъпа смешка е, само че те даже са настоящи. Демна Гвасалия, Джиджи Хадид и така нататък Супер брандиране се получава. Знам за Руслана и нейния див танц за Евровизия, припомням си плитките на Юлия Тимошенко и че украинският борш, за разлика от съветския, е червен поради цвеклото в него. „ Казка “ имаха оня суперготин клип „ Плакала “ с красивите дами. Но нещо друго? Сещам се за Киевско-Печорската лавра. Чета, че е на река Днепър. Че е учредена като пещерен манастир през 1051 година. Че е под закрилата на ЮНЕСКО. И през 2007 година е оповестена за едно от Седемте чудеса на Украйна. Хайде в този момент, а кои са останалите. Пак чета: катедралата „ Св. София “ в Киев, която за малко не била разрушена след болшевишката гражданска война, Хотинската цитадела, останките от древногръцкия град Херсон Таврически и така нататък Най-интересен ми се стори Софийвският парк, основан още през 1796 година, с повече от 2000 типа дървета, част от които припомнят за Омировите „ Илиада “ и „ Одисея “. Чудя се по какъв начин тъкмо. Гневът Пелеев.
28 февруари. Войната прави страните ужасно разпознаваеми. По време на Сръбско-българската война в Париж са марширували с българския трикольор. На бас, че през 90-те даже в Уисконсин бяха чували за Руанда или Сараево.
1 март. Бежанците. Първо са ручейчета, след това е река, след това е цунами. При нас потеглят мартениците. Кралица Летисия облича блуза с украинска шевица, тя е така красива. Теа Денолюбова провежда посредством другари настаняване на майки и деца. А можеше просто да облечеш шевицата, Теа. Символичната поддръжка, изключително на високо кралско равнище, е отлично нещо, въодушевява, притегля финансиране, само че от време на време някой просто би трябвало да обърше задника на болните. Научих го от сина ми, до момента в който работеше в коронавирус поделение. А той е уши-нос-гърло доктор и по принцип неговите „ дупки “ са други.
1 март, малко по-късно. Чета Капушчински, несъмнено, кой по-добре от него знае какво има в джобовете на войната, под хастара й, с какъв конец е ушит шинелът, който намята върху скелета си. Знае той зъбите й. Или по-точно знаеше.„ Това бяха домашни кучета, изоставени от под паника бягащите стопани. Имаше бездомни кучета от всички най-скъпи породи – боксери, булдози, хрътки и добермани, дакели, пинчери и шпаньоли, дори шотландски териери, а също догове, мопсове и пудели. “ Капушчински разказва по какъв начин в един миг кучетата изчезват до едно. Избягали са в търсене на храна от опустелия град. Градът е Луанда, страната – Ангола, а и годината е задоволително далечна. Една от дълго време забравена война. Но казусът с кучетата го има и в този момент. Благотворителна акция събира храна за кучетата в Украйна. Чета, че по същото време в залата за заминаващи на летището в Москва все по-често се чувал кучешки лай. По него се разпознавали тези, които не имат намерение да се връщат в Русия.
3 март. Да побеждаваш, Ханибале, ти умееш, само че не умееш да се възползваш от успеха!
Казал го е някой лайфкоуч от древността. На Шипка летят снежни топки.
5 март. В болничното заведение на мъжа ми разискват по какъв начин да одобряват бежанци – кой ще заплати прегледите. Мъжът ми споделя – просто ще ги прегледам, по дяволите. Даряваме на Червения кръст пари и конвекторна печка. Честно, печката така и така не ни трябваше. Но пък си беше чисто нова и в този момент ще топли някого. Съвестта ми поставя въпросителни.
7 март: Да внимаваме, от Капушчински чтение: „ От склада недоволстват – къде дянахте мунициите? Отговарям, че са изстреляни. Колко хора убихте? Убихме двама. Половин звук патрони и единствено двама убити? Ами не беше належащо да убиваме повече. Ние трябваше да превземем града и това бе изпълнено. “ Това ли беше определението за човечност?Някой разяснява – какви са тези бежанки с лак за нокти. Моля ви, украински гражданки, не се опитвайте да изглеждате естествени дами, в България сте.
8 март. Обичайното голямо запушване край пазара за цветя, виждам го от прозореца си. Петринел Гочев е като шевна машина – до границата и назад с бежанци, това са шевовете на войната. Алек Алексиев и Яна Титова трябваше да опишат за сватбените си проекти пред EVA. Алек в този момент пътува до границата на Украйна, с цел да транспортира хора. Да споделя за женитба ли?! С приятелките ми съвсем плачем по телефоните, когато приказваме за бежанците и че ще се запишем за доброволци. Ей в този момент. Едната има доста работа, другата има доста работа, третата…
10 март. Ето още две културни забележителности на Украйна. Казашките песни от Днепропетровската област и Петрикивската живопис. ЮНЕСКО и така нататък Най-старите непокътнати мостри на украинската декоративно-орнаментална национална живопис са от 18. век. С нея украсявали ракли, музикални принадлежности, шейни, оръдия на труда, прозорци, порцеланови съдове, стените на къщите. Бум-бум, къщичке.
12 март . Усещам, че безшумно стартирам да привиквам със сериала на войната, в който един дребничък пич упорства, че има алено копче. Мине не мине и – имам копче. Боже, боже, както споделят в турските сериали. По малкия екран психолози поучават да се развличаме със занимателни вести. Аз съм изпълнителна и незабавно намирам такава. Златка изгонила Благо. Е, това ми оправя деня. Като сме на световна вълна, да попитам – някой да знае къде са дъщерите на Путин?От благотворителните организации предизвестяват – първите помагащи ще прегорят, след първата вълна на съпричастие ще би трябвало втора, трета. Ще има ли хора? Съчувствието е стока с бързо изтичащ период на валидност.
„ Свикването “ ми изчезва, когато минавам край Народния спектакъл и срещам майки с деца. Очевидно не са българи – осанка, а и езикът. Една, две групи. Още и още. Путин говореше за денацификация на Украйна. Е, получило му се е. В тази война, благи съмняващи се, не е чак пък толкоз мъчно да отсъдиш кой кой е. Водоразделът е един – къде вървят танковете, къде падат бомбите, от кое място бягат майките с децата. Точка, удивителна, какъвто знак желаете сложете.
13 март. „ Моят воин, Вашият воин, Нашият герой;/ Пръв измежду най-първите;/ Най-велик измежду великите;/ (…) Учен, академик зрял, зрял и добър. /(…) Вървя към Величието и стигна до него./ (…) Пророчествата му ще се сбъднат;/ Казва: бързах, / Като крал имам право на престол. / Великият човек би трябвало да реализира Величието;/ (…) Небето разтвори двери, / а в тях се възправи сонм ангели и човешки души,/ с цел да пеят осанна на вожда Аволво. “
Сега, с цел да няма чудене, вождът Аволво с неговите неизброими качества („ Всеки, който в някаква степен се съмнява, че вождът Аволво е Велик, би трябвало незабавно да се подложи на психиатрични проучвания “, пишат нигерийски вестници по това време) се подвизава през 60-те и на различен континент. Но какъв брой красиво и елементарно бихме заменили името му в горните стихове с това на различен човек с неизброими качества. За който единствено в стихове или нищо.
20 март. Украинските бежанци световно към този момент са 3,3 милиона. Майката на другарка си е купила 15 литра олио. Ако войната е въпрос, това е нейният отговор. Спомням си по какъв начин бабата на мъжа ми постоянно държеше в ресурс литър олио, кг брашно и кг захар. Подменяше ги с по-пресни понякога. Същински държавен запас. Тя беше родена в Цариград и след Първата и Втората международна война се беше местила 16 (!) пъти сред три страни с цялата си мебелировка, към която по някое време са се включили и три дъщери. Веднъж бежанка, постоянно бежанка.
Някъде в бъдещето: Ето, Господ ще седне на лек облак (от пророчеството на Исая).
Чакаме облака и до момента в който чакаме – Бог да ни пази от луди жаби и спокойни сънища.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ