Нагорни Карабах: Еднодневната война, която беше прогнозирана, но остана неизбегната
24-часовата военна интервенция на Азербайджан от 19-20 септември бележи края на три десетилетия самоуправление на анклава в Нагорни Карабах и докара до изселване на жителите му.
Окончателната победа на Баку над локалните сили за сигурност промени салдото на силите в нестабилния Южен Кавказ, оставяйки неустановеност за бъдещето на жителите на района, а интернационалните артисти се пробват да образуват районния ред.
Въпреки че анклавът е интернационално приет като част от Азербайджан,
той е обитаем най-вече от етнически арменци. През по-голямата част от постсъветския интервал той е бил следен от управляващите.
Жителите напущат района, те са травмирани от боевете и траялата месеци обсада, поддържана от Азербайджан, страхувайки се да не бъдат ръководени от държавно управление в Баку,
с което са водили три войни.
Те са принудени да се примирят с действителността, че никаква външна мощ няма да пристигна да ги избави.
Армения одобри хората, напускащи Нагорни Карабах, само че не се намеси в боевете, а съветските мироопазващи сили, които бяха ситуирани там от 2020 година, към този момент не се преглеждат като опора на сигурността.
С всеобщото изселване на жителите на Нагорни Карабах,
външните сили са оставени да се оправят с шепа основни цели. Що се отнася до филантропичната сфера, страните, които имат въздействие в Баку, би трябвало да упорстват Азербайджан да сътрудничи при даването на незабавна филантропична помощ, с цел да обезпечи безвреден излаз за тези, които желаят да изоставен анклава и да отбрани правата на тези, които желаят да останат или един ден решат да се върнат.
Баку би трябвало да бъде поощрен да одобри наблюдаващи на Организация на обединените нации, които да наблюдават по какъв начин се
развива обстановката с човешките права на място.
Що се отнася до политическите цели, главният е да продължи да се работи за споразумяване на спора сред Армения и Азербайджан, с вярата да бъде предотвратен
нов спор в този белязан от война район.
Споровете за междудържавната граница и комерсиалните пътища са измежду проблемите, които прекомерно елементарно могат да прераснат във военни дейности.
Освен Европейски Съюз, който към този момент провежда среща на равнище водачи на 5 октомври, отговорност за решение на рецесията имат и всички останали участници с въздействие в района – в това число Съединени американски щати, Русия и Турция, които би трябвало да работят за увеличение на тласъците за дипломатическо,
а не военно разрешаване на оставащите противоречиви точки
сред съседите от Южен Кавказ.
Нарастващото напрежение и еднодневната война
Военната победа на Азербайджан в средата на септември се основава на триумфа му във войната през 2020 година След шест седмици борби, които завършиха през ноември същата година, Азербайджан си върна контрола върху част от Нагорни Карабах (име, останало от руската ера, което към този момент не се използва) и седем прилежащи територии, които беше изгубил през 90-те години, което докара до всеобщо изселване на етнически азербайджанци от региона.
Съгласно изискванията на контрактуваното с посредничеството на Русия преустановяване на огъня, арменските войски се съгласиха да изоставен района и Москва вкара мироопазващи сили, с цел да държи страните на „ една ръка разстояние “ една от друга и да отбрани 120 000 поданици на района.
Но след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година
нито съветската войска, нито многочислените дипломатически старания (поотделно водени от Вашингтон, Брюксел и Москва) съумяха да предотвратят периодическото експлоадиране на военни дейности по новите фронтови линии сред азербайджанските и арменските сили, от една страна, и азербайджанските сили и локалните сили за сигурност на анклава, от друга.
В хода на три обособени ескалации по тази линия през 2022 година – кулминационната точка на които беше нахлуването на Азербайджан в Армения – стратегическата позиция на Баку непрестанно се подобряваше.
Ситуацията претърпя трагичен поврат през декември 2022 година,
когато Азербайджан наложи нещо, което се равняваше на обсада на коридора Лачин – единственият път към Нагорни Карабах от Армения. Хуманитарните условия в анклава непрекъснато се влошаваха.
Дипломатическият напън върху Баку да отвори още веднъж коридора даде нищожни резултати.
Тогава, в първите дни на септември, стана ясно,
че на хоризонта се задава нова война.
Официални лица в Ереван започнаха да оповестяват за скупчване на военни сили в няколко региона по продължение на източната граница на Армения с Азербайджан. В същото време управляващите в Нагорни Карабах пуснаха видео, показващо азербайджански бронирани машини и камиони, които се придвижват наоколо до границата.
Мисия на Европейски Съюз, изпратена да следи арменската страна на границата по-рано през 2023 година, изрази угриженост за нарасналото напрежение. Представители на Европейски Съюз и Съединени американски щати започнаха интензивни дипломатически совалки, с цел да бъдат подсигурени доставките на храна, гориво и медицински консумативи до Нагорни Карабах.
Тогава от Баку бяха получени уверения, че не възнамеряват военни дейности. Според западни чиновници държавният секретар на Съединени американски щати
Антъни Блинкен е сложил въпроса за наказания,
в случай че Баку прибегне до потреблението на мощ. Това е станало в диалог при започване на септември с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
За миг изглеждаше, че има пробив. На 18 септември – след месеци на разочароваща дипломация, включваща рядко съдействие сред Русия и Запада – два камиона, натоварени с филантропични доставки, влязоха в Нагорни Карабах.
На идващия ден обаче Азербайджан стартира атака.
Военният прогрес на Азербайджан, който се случи, тъкмо когато международните водачи се събраха на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк, провокира наказание от водачите в Европа и Съединени американски щати, само че техните настроения не бяха отразени.
Най-верният районен съдружник на Баку, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, употребява своето встъпително изявление на Общото заседание, с цел да съобщи:
Ние поддържаме всяка стъпка, която Азербайджан подхваща, с цел да отбрани своята териториална целокупност “.
Русия, която беше поръчител за прекратяването на огъня през 2020 година, за което посредничи, само че от този момент затъна в нахлуването си в Украйна, не възпря Баку. Руските публични лица заложиха на защитителен звук, като споделиха, че Азербайджан ги е
уведомил за интервенцията единствено „ минути “ преди да стартира.
Но Москва също по този начин се въздържа да осъди Баку, даже откакто се появиха известия, че съветски миротворци са починали при артилерийски огън. От своя страна азербайджанските публични лица споделиха, че няма да спрат интервенцията, до момента в който тя не реализира задачите си за разтрошаване и разоръжаване на управляващите – или до момента в който последните
„ не вдигнат белия байрак в символ на капитулация “.
Скоро стана ясно, че успеха ще бъде бърза. След тежка бомбардировка и сухопътна атака, азербайджанските сили потвърдиха, че са завладяли повече от 90 % от локалните въоръжени сили и са унищожили до двадесет от техните военни транспортни средства, както и друга техника.
Де факто управляващите в Нагорни Карабах споделиха, че десетки са убити в боевете, стотици ранени и десетки към момента са в неопределеност, в това число цивилни възрастни и деца. Когато азербайджанските сили заеха позиции на по-малко от 2 километра от Степанакерт, най-големият град в Нагорни Карабах, управляващите се предадоха.
Те се съгласиха да разхлабен и разоръжат локалните сили като част от примирието, оповестено от Баку на 20 септември. Обсадените делегати на анклава бяха ескортирани от съветски миротворци, с цел да се срещнат с азербайджански публични лица като част от изискванията на тяхното предаване.
Източници, близки до договарянията, споделиха на Crisis Group, че са били призовани от азербайджански чиновници да приказват единствено позитивно за процедурата. На 28 септември Баку си обезпечи премията, която от дълго време търсеше: цялостната капитулация на етническите арменски водачи в Нагорни Карабах, които оповестиха, че тяхното самопровъзгласило се държавно управление ще „ престане да съществува “ до януари.
.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Окончателната победа на Баку над локалните сили за сигурност промени салдото на силите в нестабилния Южен Кавказ, оставяйки неустановеност за бъдещето на жителите на района, а интернационалните артисти се пробват да образуват районния ред.
Въпреки че анклавът е интернационално приет като част от Азербайджан,
той е обитаем най-вече от етнически арменци. През по-голямата част от постсъветския интервал той е бил следен от управляващите.
Жителите напущат района, те са травмирани от боевете и траялата месеци обсада, поддържана от Азербайджан, страхувайки се да не бъдат ръководени от държавно управление в Баку,
с което са водили три войни.
Те са принудени да се примирят с действителността, че никаква външна мощ няма да пристигна да ги избави.
Армения одобри хората, напускащи Нагорни Карабах, само че не се намеси в боевете, а съветските мироопазващи сили, които бяха ситуирани там от 2020 година, към този момент не се преглеждат като опора на сигурността.
С всеобщото изселване на жителите на Нагорни Карабах,
външните сили са оставени да се оправят с шепа основни цели. Що се отнася до филантропичната сфера, страните, които имат въздействие в Баку, би трябвало да упорстват Азербайджан да сътрудничи при даването на незабавна филантропична помощ, с цел да обезпечи безвреден излаз за тези, които желаят да изоставен анклава и да отбрани правата на тези, които желаят да останат или един ден решат да се върнат.
Баку би трябвало да бъде поощрен да одобри наблюдаващи на Организация на обединените нации, които да наблюдават по какъв начин се
развива обстановката с човешките права на място.
Що се отнася до политическите цели, главният е да продължи да се работи за споразумяване на спора сред Армения и Азербайджан, с вярата да бъде предотвратен
нов спор в този белязан от война район.
Споровете за междудържавната граница и комерсиалните пътища са измежду проблемите, които прекомерно елементарно могат да прераснат във военни дейности.
Освен Европейски Съюз, който към този момент провежда среща на равнище водачи на 5 октомври, отговорност за решение на рецесията имат и всички останали участници с въздействие в района – в това число Съединени американски щати, Русия и Турция, които би трябвало да работят за увеличение на тласъците за дипломатическо,
а не военно разрешаване на оставащите противоречиви точки
сред съседите от Южен Кавказ.
Нарастващото напрежение и еднодневната война
Военната победа на Азербайджан в средата на септември се основава на триумфа му във войната през 2020 година След шест седмици борби, които завършиха през ноември същата година, Азербайджан си върна контрола върху част от Нагорни Карабах (име, останало от руската ера, което към този момент не се използва) и седем прилежащи територии, които беше изгубил през 90-те години, което докара до всеобщо изселване на етнически азербайджанци от региона.
Съгласно изискванията на контрактуваното с посредничеството на Русия преустановяване на огъня, арменските войски се съгласиха да изоставен района и Москва вкара мироопазващи сили, с цел да държи страните на „ една ръка разстояние “ една от друга и да отбрани 120 000 поданици на района.
Но след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година
нито съветската войска, нито многочислените дипломатически старания (поотделно водени от Вашингтон, Брюксел и Москва) съумяха да предотвратят периодическото експлоадиране на военни дейности по новите фронтови линии сред азербайджанските и арменските сили, от една страна, и азербайджанските сили и локалните сили за сигурност на анклава, от друга.
В хода на три обособени ескалации по тази линия през 2022 година – кулминационната точка на които беше нахлуването на Азербайджан в Армения – стратегическата позиция на Баку непрестанно се подобряваше.
Ситуацията претърпя трагичен поврат през декември 2022 година,
когато Азербайджан наложи нещо, което се равняваше на обсада на коридора Лачин – единственият път към Нагорни Карабах от Армения. Хуманитарните условия в анклава непрекъснато се влошаваха.
Дипломатическият напън върху Баку да отвори още веднъж коридора даде нищожни резултати.
Тогава, в първите дни на септември, стана ясно,
че на хоризонта се задава нова война.
Официални лица в Ереван започнаха да оповестяват за скупчване на военни сили в няколко региона по продължение на източната граница на Армения с Азербайджан. В същото време управляващите в Нагорни Карабах пуснаха видео, показващо азербайджански бронирани машини и камиони, които се придвижват наоколо до границата.
Мисия на Европейски Съюз, изпратена да следи арменската страна на границата по-рано през 2023 година, изрази угриженост за нарасналото напрежение. Представители на Европейски Съюз и Съединени американски щати започнаха интензивни дипломатически совалки, с цел да бъдат подсигурени доставките на храна, гориво и медицински консумативи до Нагорни Карабах.
Тогава от Баку бяха получени уверения, че не възнамеряват военни дейности. Според западни чиновници държавният секретар на Съединени американски щати
Антъни Блинкен е сложил въпроса за наказания,
в случай че Баку прибегне до потреблението на мощ. Това е станало в диалог при започване на септември с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
За миг изглеждаше, че има пробив. На 18 септември – след месеци на разочароваща дипломация, включваща рядко съдействие сред Русия и Запада – два камиона, натоварени с филантропични доставки, влязоха в Нагорни Карабах.
На идващия ден обаче Азербайджан стартира атака.
Военният прогрес на Азербайджан, който се случи, тъкмо когато международните водачи се събраха на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк, провокира наказание от водачите в Европа и Съединени американски щати, само че техните настроения не бяха отразени.
Най-верният районен съдружник на Баку, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, употребява своето встъпително изявление на Общото заседание, с цел да съобщи:
Ние поддържаме всяка стъпка, която Азербайджан подхваща, с цел да отбрани своята териториална целокупност “.
Русия, която беше поръчител за прекратяването на огъня през 2020 година, за което посредничи, само че от този момент затъна в нахлуването си в Украйна, не възпря Баку. Руските публични лица заложиха на защитителен звук, като споделиха, че Азербайджан ги е
уведомил за интервенцията единствено „ минути “ преди да стартира.
Но Москва също по този начин се въздържа да осъди Баку, даже откакто се появиха известия, че съветски миротворци са починали при артилерийски огън. От своя страна азербайджанските публични лица споделиха, че няма да спрат интервенцията, до момента в който тя не реализира задачите си за разтрошаване и разоръжаване на управляващите – или до момента в който последните
„ не вдигнат белия байрак в символ на капитулация “.
Скоро стана ясно, че успеха ще бъде бърза. След тежка бомбардировка и сухопътна атака, азербайджанските сили потвърдиха, че са завладяли повече от 90 % от локалните въоръжени сили и са унищожили до двадесет от техните военни транспортни средства, както и друга техника.
Де факто управляващите в Нагорни Карабах споделиха, че десетки са убити в боевете, стотици ранени и десетки към момента са в неопределеност, в това число цивилни възрастни и деца. Когато азербайджанските сили заеха позиции на по-малко от 2 километра от Степанакерт, най-големият град в Нагорни Карабах, управляващите се предадоха.
Те се съгласиха да разхлабен и разоръжат локалните сили като част от примирието, оповестено от Баку на 20 септември. Обсадените делегати на анклава бяха ескортирани от съветски миротворци, с цел да се срещнат с азербайджански публични лица като част от изискванията на тяхното предаване.
Източници, близки до договарянията, споделиха на Crisis Group, че са били призовани от азербайджански чиновници да приказват единствено позитивно за процедурата. На 28 септември Баку си обезпечи премията, която от дълго време търсеше: цялостната капитулация на етническите арменски водачи в Нагорни Карабах, които оповестиха, че тяхното самопровъзгласило се държавно управление ще „ престане да съществува “ до януари.
.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ