24 660 000 000 лева са преките загуби на България

24 660 000 000 лв. са директните загуби на България от приключване на мозъци и работна мощ. Ако се прибавят косвените загуби и пропуснатите изгоди, сумата набъбва доста. Това са пресметнали специалистите от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Според тях, в общия брой на емигрантите от 1 000 000 души, 30% /300 000 души/ са висшисти, а 50% /500 000 / - среднисти. Ако за образованието на един висшист страната заплаща приблизително 38 082 лв., то сумата, която е отделена от парите на данъкоплатците за 300 000 студенти, е 11 424 600 000 лв.. Средното обучение ни коства 26 742 лв. на човек, а за 500 000-те българи, които осъществят уменията си в чужбина, сме платили 13 236 000 000 лева Изводът, който вършат от АИКБ, е, че консолидираният държавен дълг на България в размер на 25 063 690 000 лв. е изразходван за финансиране на образованието на българи, които живеят и заплащат налози в други страни и работят за задгранични съперници на българските предприятия. А дългът ще се връща от родните компании, в случай че те оцелеят без човешки запаси.

За страдание, България няма прагматична и действена политика за задържане на квалифицираната работна мощ или за нейното връщане в страната. А това слага българската стопанска система в рисково състояние.

Какви незабавни ограничения би трябвало да се подхващат за решението на казуса, е тематика на кръглата маса " Бизнес и висше обучение ", проведена от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ и вестник " Стандарт ". На форума, който ще се организира през днешния ден в столичния хотел " Балкан ", ще участват вицепреимерът по икономическа и демографска политика Валери Симеонов, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, кметът на София Йорданка Фандъкова, ръководителят на комисията по обучение и просвета в Народно събрание Милена Дамянова, ръководителят на комисията по икономическа политика и туризъм в Народно събрание Петър Кънев, специалисти от общественото министерство и Агенцията по заетостта, както и над 100 представители на най-големите компании и университети у нас.

Медийни сътрудници на събитието са ТВ Европа, Дарик радио и Нюз бг.

На форума бизнес, власт и медии ще обсъдят предлагания от АИКБ напълно нов модел на финансиране на висшето обучение в държавните висши учебни заведения, както и незабавните ограничения за съдействие и съгласуваност сред компаниите и системата на висшето обучение, което ще докара до възобновяване на обществената правдивост, без да се лимитират цивилен права.

Според АИКБ, новият механизъм за финансиране на висшето обучение, което се заплаща от данъкоплатците, би трябвало да способства за задържане в претовареност в страната на приключилите висше обучение държавна поръчка, чрез привеждане на план-приема в тясно сходство с потребностите на пазара на труда и смяна на правилото „ парите следват студента ". Бюджетното финансиране би трябвало да не се получава от висшите учебни заведения, а от студентите. В тази връзка, новият модел на финансиране на висшето обучение следва да има следните основи:

• Да бъде променена и усъвършенствана системата за кредитиране на студентите, които да получават средствата, нужни за тяхното обучение;
• При записване на новоприетия студент във висшето учебно заведение да се подписва контракт сред него и Министерството на образованието и науката (МОН), с който МОН се задължава да финансира (кредитира) образованието на студента в приелото го висше учебно заведение за целия интервал на образование до придобиването на определената просветителна степен, а студентът се задължава след завършването на просветителния курс за избран интервал да работи при шеф, осигуряващ работа за подобен експерт в България;
• Освен финансовите средства, нужни за застраховане на образованието, студентите от дефицитни специалности могат да получават спомагателен заем като стипендии за прехрана. Това ще е спомагателна гаранция за обществото, че приключилият експерт, освен ще учи и приключи дефицитната компетентност, само че по-късно ще упражнява в България новата си специалност и с труда си ще извърши дълга си към обществото (платените такси за образование и стипендии);
• Кредитът няма да се връща, в случай че приключилият висшето си обучение експерт се осъществя в страната за избран интервал от време след завършването си;
• Задължението за работа в България би трябвало да е обвързано с изискването да са налични свободни работни места по тази специалност, като в случай че за избран от законодателя период липсва свободно работно място за новия експерт, което да дава отговор на квалификацията му, да го освобождава от задължението му за връщането на заема за висше образование;
• В хода на следването и със единодушието на студента е допустимо съответен шеф да встъпи в правата и отговорностите на страната, като възвърне на страната изразходваните досега разноски за образование и поеме за своя сметка разноските за образованието на студента до придобиването на определената просветителна степен, като в този случай връзките сред студента и работодателя се уреждат с договор;
• При спиране на образованието, незавършването му или отвод да извърши контракта за работа след завършването без основателна причина, студентът ще дължи обезщетение в размер на разноските за образованието му. В случай, че е работил, само че не е извършил целия период на контракта, ще дължи обезщетение съразмерно на неспазения срок;
• Обезщетенията за неизпълнени контракти следва да бъдат оповестени от закона за обществени вземания и да се събират по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Събраните компенсации от неизпълнени контракти ще се употребяват целево за финансиране на висшето обучение.

Очакваните резултати от препоръчаните ограничения са повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система и българският бизнес посредством обезпечаването на квалифицирани човешки запаси, повишение на привлекателността на България за задграничните вложители, повишение на финансирането за висшето обучение заради спомагателен запас, събран от компенсации за неизпълнени контракти, повишение на качеството на висшето обучение и др.