Може би вече ще станем разумни... Може би даже добри... ♥ Недялко ЙОРДАНОВ
...
23 март 2020 година
9 ч. сутринта
♥ КАТО В НАЧАЛОТО
Колко сме кротки... Колко сме тихи... Няма ни зов, нито смях...
Празните улици... Пълните чанти... Ето... Наистина – боязън.
Дълго не вярвахме... Не е допустимо... Всичко в този момент настрани...
Стойте по къщите... Почна и тука... Тази подла война.
Плаче Италия... Адът на Данте... Тръпне Европа... Кошмар!
Сякаш сънуваме... Страшното идвало... Господи, какъв брой съм остарял!
Колко съм малоумен вероятно... Не имам вяра... И си излизам на открито...
Ето, въпреки всичко не е всичко замряло... Чувам трамвайния звън...
Кестенът към този момент напълно е напъпил... Птички над него цвърчат.
Ето... Момчето си взе тротинетка... Нищо, че ще го глобят.
Три пъти на ден – жестоки статистики... Няма вяра за край.
Търсят лекарство... Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.
Сякаш се сбъдва онази заблуда... Човек за индивида е брат!
Никога, в никакъв случай не се е случвало... Заедно... Целият свят...
Влязъл съм към този момент в рисковата възраст... Връщане няма от там...
Но ми се желае да доживея... Искам за Утре да знам...
Може би към този момент ще станем рационални... Може би дори положителни...
Точно такива каквито първоначално Някой ни сътвори.
Източник:
Снимка: spainbg.com
