Знакът „СТОП“ не е за украса
22 починали при секване на железопътните прелези в България за последните 5 години. 50 ранени за същия интервал. Цифри, които за огромна част от нас биха звучали като суха статистика. Зад тази статистика обаче стоят десетки фамилии, чийто живот за секунди е бил разрушен. Черни забрадки, деца без родители. Загуби за десетки милиони за стопанската система. Трагедии, които биха могли да бъдат избегнати единствено с едно оглеждане или изчакване на 3-4 минути, до момента в който влакът премине. Това написа Михаил Рангелов в коментар за transportal.bg.
Не можем да отделим злополуките по прелезите от цялостната конюнктура в България. За упоменатите 5 години по пътищата у нас са починали близо 3500 души, като при произшествия с влакове жертвите са едвам 0,6%. Въпреки това би трябвало да се означи една характерна специфичност при злополуките на прелезите – колкото и да са редки тези произшествия, провалите от тях са доста по-тежки от нормалното.
Занимавам се като публицист с проблемите по жп прелезите от близо 10 години. За този интервал съм отразил не един и два случая. Участвал съм в начинания за възстановяване на сигурността на двете съществени пострадали компании при произшествия – БДЖ и НКЖИ. Някои са били по-успешни, други – по-малко. Повечето от тях обаче са удряли на камък – когато стигнат до един избран миг – помощта от страната.
Един от последните произшествия стана на прелез покрай Лесичери. Той видя бял свят с помощта на това, че бе показан по малкия екран от „ Господари на ефира “. За страдание обаче в репортажа бе изработен опит да се трансферира топката oт болната на хубавичко глава. Зрителите бяха убеждавани, че провинен за случая е компанията – притежател на прелеза – Директива за птиците „ Наказателен кодекс Железопътна инфраструктура “. Защото прелезът е бил без бариери. Въпреки че е бил със сигнализация и знак “СТОП “.
Разбира се по логиката на репортажа би трябвало да спрем всички трамваи в София, тъй като са рискови за всички водачи, които си спомнят от Правилника за придвижване по пътищата само че съществува. По тази причина надали и огромна част са чували за съществуването на глава 17 от този устав. Да – тъкмо по този начин – има цяла глава, която регламентира пресичането на прелез. Ако някой си мисли, че е по-бърз и мощен от влака, най-вероятно единственото, което може да завоюва е номинация за премиите Дарвин.
Какво може да се направи оттук насетне за възстановяване на сигурността по прелезите?
През 2010 година от НКЖИ поставиха едно положително начало, като инсталираха на 15 рискови прелеза камери. Заснетите извършители бяха излъчени на Министерство на вътрешните работи и им бе потърсена отговорност. Основният проблем обаче бе, че чисто законово тези записи нямат доказателствена стойност. Това несъмнено може да се промени, в случай че бъдат подхванати нужните законови промени. И както камерите на КАТ към този момент могат да се употребяват като доказателствен материал, по този начин би трябвало да се направи и с камерите, които са инсталирани на жп прелезите. Ако това стане, сигурно НКЖИ и БДЖ биха вложили във видеонаблюдение във всички рискови точки. Защото цената на това видеонаблюдение сигурно ще бъде по-ниска от цената за възобновяване на инфраструктурата и влаковете след злополуките.
А в случай че от „ Господари на ефира “ желаят фактически да бъдат публицисти, а не говорещи дръжки на микрофони, дано да поддържат всяка една самодейност за повишение на сигурността. Защо да вземем за пример всички медии, които се занимаваме с този проблем не подемем самодейност на проблематичните прелези да бъдат инсталирани осведомителни табели, а за какво не и да се инсталират остатъците от коли, минали погрешно на тези прелези. Звучи грозно и ужасно, само че това е единствения метод да се отрезви високото самочувствие на водачите, съгласно които те постоянно са с преимущество, та даже и пред влака. Защото в случай че един водач си мисли, че знакът „ СТОП “ е единствено за декорация и 10 бариери не могат да го спасят.
Бележка на създателя:
Не си мислете, че единствено измежду българските водачи има такива, които си мислят, че са по-силни и по-бързи от влака. Ето и едно видео, което демонстрира, че техни „ сътрудници “ има на всички места.
Не можем да отделим злополуките по прелезите от цялостната конюнктура в България. За упоменатите 5 години по пътищата у нас са починали близо 3500 души, като при произшествия с влакове жертвите са едвам 0,6%. Въпреки това би трябвало да се означи една характерна специфичност при злополуките на прелезите – колкото и да са редки тези произшествия, провалите от тях са доста по-тежки от нормалното.
Занимавам се като публицист с проблемите по жп прелезите от близо 10 години. За този интервал съм отразил не един и два случая. Участвал съм в начинания за възстановяване на сигурността на двете съществени пострадали компании при произшествия – БДЖ и НКЖИ. Някои са били по-успешни, други – по-малко. Повечето от тях обаче са удряли на камък – когато стигнат до един избран миг – помощта от страната.
Един от последните произшествия стана на прелез покрай Лесичери. Той видя бял свят с помощта на това, че бе показан по малкия екран от „ Господари на ефира “. За страдание обаче в репортажа бе изработен опит да се трансферира топката oт болната на хубавичко глава. Зрителите бяха убеждавани, че провинен за случая е компанията – притежател на прелеза – Директива за птиците „ Наказателен кодекс Железопътна инфраструктура “. Защото прелезът е бил без бариери. Въпреки че е бил със сигнализация и знак “СТОП “.
Разбира се по логиката на репортажа би трябвало да спрем всички трамваи в София, тъй като са рискови за всички водачи, които си спомнят от Правилника за придвижване по пътищата само че съществува. По тази причина надали и огромна част са чували за съществуването на глава 17 от този устав. Да – тъкмо по този начин – има цяла глава, която регламентира пресичането на прелез. Ако някой си мисли, че е по-бърз и мощен от влака, най-вероятно единственото, което може да завоюва е номинация за премиите Дарвин.
Какво може да се направи оттук насетне за възстановяване на сигурността по прелезите?
През 2010 година от НКЖИ поставиха едно положително начало, като инсталираха на 15 рискови прелеза камери. Заснетите извършители бяха излъчени на Министерство на вътрешните работи и им бе потърсена отговорност. Основният проблем обаче бе, че чисто законово тези записи нямат доказателствена стойност. Това несъмнено може да се промени, в случай че бъдат подхванати нужните законови промени. И както камерите на КАТ към този момент могат да се употребяват като доказателствен материал, по този начин би трябвало да се направи и с камерите, които са инсталирани на жп прелезите. Ако това стане, сигурно НКЖИ и БДЖ биха вложили във видеонаблюдение във всички рискови точки. Защото цената на това видеонаблюдение сигурно ще бъде по-ниска от цената за възобновяване на инфраструктурата и влаковете след злополуките.
А в случай че от „ Господари на ефира “ желаят фактически да бъдат публицисти, а не говорещи дръжки на микрофони, дано да поддържат всяка една самодейност за повишение на сигурността. Защо да вземем за пример всички медии, които се занимаваме с този проблем не подемем самодейност на проблематичните прелези да бъдат инсталирани осведомителни табели, а за какво не и да се инсталират остатъците от коли, минали погрешно на тези прелези. Звучи грозно и ужасно, само че това е единствения метод да се отрезви високото самочувствие на водачите, съгласно които те постоянно са с преимущество, та даже и пред влака. Защото в случай че един водач си мисли, че знакът „ СТОП “ е единствено за декорация и 10 бариери не могат да го спасят.
Бележка на създателя:
Не си мислете, че единствено измежду българските водачи има такива, които си мислят, че са по-силни и по-бързи от влака. Ето и едно видео, което демонстрира, че техни „ сътрудници “ има на всички места.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ