Днес е Световният ден на водата
22 март - Световeн ден на водата и 23 март - Световeн метеорологичен ден са тематични дни, в които международната общност насочва вниманието към активността на националните хидрометеорологични служби.
На 22 март, всяка година след 1993, по самодейност на Организация на обединените нации, се отбелязва " СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ВОДАТА “. Целта му е да притегли вниманието към значимостта на проблемите с водите, които се използват за питейно-битови и други цели.
Чрез потреблението на естествените решения на водните проблеми, с цел да отговорим на потребностите на възходящото население, ние ще допринесем за основаването на циркулярна стопанска система. Същевременно, по този начин ще помогнем за запазване на естествената среда и понижаване на замърсяването. Двете действия са основни цели в устойчивото развиване, които ангажират света да обезпечи съществуването и устойчивото ръководство на водата и запазването на чистотата ѝ за всички консуматори до 2030 година
На 23 март 1950 година, за уеднаквяване и съгласуване работата на националните хидрометеорологични служби на страните, се основава Световната Метеорологична Организация (СМО). През 1960 година, на тази дата, се афишира и " СВЕТОВЕН МЕТЕОРОЛОГИЧЕН ДЕН ". Всяка година се избира подобаваща тематика, която да концентрира вниманието на обществеността. За 2018 година, мотото е: " ЗА ВРЕМЕТО – ГОТОВИ, КЪМ КЛИМАТА - РАЗУМНО “
Прогнозите за времето изискват денонощни наблюдения на заобикалящата ни околна среда по целия свят. По-голямата част от тях се правят от националните служби, обхванати посредством Световната работа за времето (ССВ) към СМО, която свързва наблюдаващите станции с националните, районните и световните центрове за прогнозиране на времето и климата в продължение на 24 часа през денонощието в действително време. ССВ събира метеорологични, климатологични, хидрологични и океанографски данни от над 15 спътника, 100 закотвени шамандури, 600 плаващи буеве, 3 000 самолета, 7 300 кораба и към 10 000 наземни станции за наблюдаване. Тези данни би трябвало да бъдат сравними и стандартизирани, с цел да могат да се употребяват от прогнозните центрове за разработване на съответните числени модели за всекидневно прогнозиране на времето и за издаване на ранни предизвестия за естествени опасности.
2017 година е една от трите най-горещи години с рекордни рискови метеорологични условия. Периодът 2013-2017 година е най-топлият 5-годишен интервал с температури, достигащи 50 градуса по Целзий в Азия, рекордни урагани с бърза поредност в Карибите и такива, достигащи до Ирландия.
Рискът от заболявания и смъртност, породени от климатичните промени, се е покачил с 30% от 1980 до 2017 година През 2016 година 23,5 милиона души са разселени заради бедствия, породени от климатичните промени. Тези и още доста данни включва отчетът на СМО за положението на климата през 2017 година, на конференцията по изменението на климата в Бон. Очаква се покачването на приблизително годишната световна температура да надвиши плануваните целеви равнища от 1.5 – 2°C и да доближи 3 – 5°C.
Развитието на дейностите, свързани с климата, и увеличението на броя на експертите и студентите, обучавани в региона на метеорологията и климатологията, е значима стъпка към основаването на, " разбиращо към климата “, общество.
В разрастващите се страни данните за климата постоянно са с неприятно качество и не дават отговор на условията при вземането на решения на тяхна основа. Проектите на СМО залагат на смяна в образователните проекти и стратегии, в сходство с актуалните и бъдещите потребности на тези страни и райони.
Земеделието е една от областите, най-чувствителни към климата. Засушаването, наводненията, бавните климатични промени са коствали живота на доста хора и живи организми. Дейностите, свързани с климата, са значим съставен елемент от системата за ранно предизвестие за вероятни продоволствени проблеми.
Климатичната информация е от значително значение при следенето на резултатите от напъните за понижаване на излъчванията на парникови газове, които способстват за климатичните промени, както и за увеличение на енергийната успеваемост и прехода към " самостоятелна от въглерода “, стопанска система.
Промените в климата и урбанизацията водят до от ден на ден проблеми с водите и излагат популацията и стопанството на рискови хидрологични събития като наводнения и засушавания. СМО подкрепя укрепването на материално-техническите, човешките и институционалните запаси на своите страни-членки, с цел да могат независимо да оценят водните си запаси и да отговорят на опасността от наводнения и засушавания.
Наводненията са възходяща опасност за живота и поминъка на хората, живеещи в ниско разположените и гъсто обитаемоте крайбрежните зони. Интегрираното потребление на земята и на водните запаси, както и ръководството на риска в речните басейни, може да ни помогне да сведем до най-малко загубите от наводненията и да усвоим оптимално наводнените равнини.
Засушаванията са продължителни интервали в естествената цикличност на климата, които могат да се случат на всички места по света. Усложняват се от спомагателни фактори като бедността и неправилното потребление на земята. Биха могли да имат доста негативни въздействия върху здравето на популацията, да усилят заболеваемостта и смъртността. В интервала от 1970 година до 2012 година са регистрирани съвсем 680 000 смъртни случая, дължащи се на тежките засушавания в Африка.
На 22 март, всяка година след 1993, по самодейност на Организация на обединените нации, се отбелязва " СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ВОДАТА “. Целта му е да притегли вниманието към значимостта на проблемите с водите, които се използват за питейно-битови и други цели.
Чрез потреблението на естествените решения на водните проблеми, с цел да отговорим на потребностите на възходящото население, ние ще допринесем за основаването на циркулярна стопанска система. Същевременно, по този начин ще помогнем за запазване на естествената среда и понижаване на замърсяването. Двете действия са основни цели в устойчивото развиване, които ангажират света да обезпечи съществуването и устойчивото ръководство на водата и запазването на чистотата ѝ за всички консуматори до 2030 година
На 23 март 1950 година, за уеднаквяване и съгласуване работата на националните хидрометеорологични служби на страните, се основава Световната Метеорологична Организация (СМО). През 1960 година, на тази дата, се афишира и " СВЕТОВЕН МЕТЕОРОЛОГИЧЕН ДЕН ". Всяка година се избира подобаваща тематика, която да концентрира вниманието на обществеността. За 2018 година, мотото е: " ЗА ВРЕМЕТО – ГОТОВИ, КЪМ КЛИМАТА - РАЗУМНО “
Прогнозите за времето изискват денонощни наблюдения на заобикалящата ни околна среда по целия свят. По-голямата част от тях се правят от националните служби, обхванати посредством Световната работа за времето (ССВ) към СМО, която свързва наблюдаващите станции с националните, районните и световните центрове за прогнозиране на времето и климата в продължение на 24 часа през денонощието в действително време. ССВ събира метеорологични, климатологични, хидрологични и океанографски данни от над 15 спътника, 100 закотвени шамандури, 600 плаващи буеве, 3 000 самолета, 7 300 кораба и към 10 000 наземни станции за наблюдаване. Тези данни би трябвало да бъдат сравними и стандартизирани, с цел да могат да се употребяват от прогнозните центрове за разработване на съответните числени модели за всекидневно прогнозиране на времето и за издаване на ранни предизвестия за естествени опасности.
2017 година е една от трите най-горещи години с рекордни рискови метеорологични условия. Периодът 2013-2017 година е най-топлият 5-годишен интервал с температури, достигащи 50 градуса по Целзий в Азия, рекордни урагани с бърза поредност в Карибите и такива, достигащи до Ирландия.
Рискът от заболявания и смъртност, породени от климатичните промени, се е покачил с 30% от 1980 до 2017 година През 2016 година 23,5 милиона души са разселени заради бедствия, породени от климатичните промени. Тези и още доста данни включва отчетът на СМО за положението на климата през 2017 година, на конференцията по изменението на климата в Бон. Очаква се покачването на приблизително годишната световна температура да надвиши плануваните целеви равнища от 1.5 – 2°C и да доближи 3 – 5°C.
Развитието на дейностите, свързани с климата, и увеличението на броя на експертите и студентите, обучавани в региона на метеорологията и климатологията, е значима стъпка към основаването на, " разбиращо към климата “, общество.
В разрастващите се страни данните за климата постоянно са с неприятно качество и не дават отговор на условията при вземането на решения на тяхна основа. Проектите на СМО залагат на смяна в образователните проекти и стратегии, в сходство с актуалните и бъдещите потребности на тези страни и райони.
Земеделието е една от областите, най-чувствителни към климата. Засушаването, наводненията, бавните климатични промени са коствали живота на доста хора и живи организми. Дейностите, свързани с климата, са значим съставен елемент от системата за ранно предизвестие за вероятни продоволствени проблеми.
Климатичната информация е от значително значение при следенето на резултатите от напъните за понижаване на излъчванията на парникови газове, които способстват за климатичните промени, както и за увеличение на енергийната успеваемост и прехода към " самостоятелна от въглерода “, стопанска система.
Промените в климата и урбанизацията водят до от ден на ден проблеми с водите и излагат популацията и стопанството на рискови хидрологични събития като наводнения и засушавания. СМО подкрепя укрепването на материално-техническите, човешките и институционалните запаси на своите страни-членки, с цел да могат независимо да оценят водните си запаси и да отговорят на опасността от наводнения и засушавания.
Наводненията са възходяща опасност за живота и поминъка на хората, живеещи в ниско разположените и гъсто обитаемоте крайбрежните зони. Интегрираното потребление на земята и на водните запаси, както и ръководството на риска в речните басейни, може да ни помогне да сведем до най-малко загубите от наводненията и да усвоим оптимално наводнените равнини.
Засушаванията са продължителни интервали в естествената цикличност на климата, които могат да се случат на всички места по света. Усложняват се от спомагателни фактори като бедността и неправилното потребление на земята. Биха могли да имат доста негативни въздействия върху здравето на популацията, да усилят заболеваемостта и смъртността. В интервала от 1970 година до 2012 година са регистрирани съвсем 680 000 смъртни случая, дължащи се на тежките засушавания в Африка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ