Галъп: 22,8% искат нови избори, 28 на сто - кабинет на ГЕРБ и ПП-ДБ
22,8% от българите желаят нови предварителни парламентарни избори. Това стана ясно от данни на редовното ежемесечно без значение проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ измежду 803 пълнолетни българи, извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 27 април-5 май.
Българите не подсказват на политиците явен излаз от рецесията, само че сякаш синхронизация сред първите две сили наподобява като интуитивно по-предпочитания избор и най-малко по половината от двата съществени електората са привикнали с концепцията преди появяването на проект „ Б “.
Изборите не са оставили обществото с ясно чувство, че са били почтени, като се изключи убеждението измежду електората на ГЕРБ – това обаче е постоянно срещана картина след избори. Ако изборите се проведат в този момент още веднъж, резултатът би бил подобен, а губещите могат да продължат да губят. Преди своето оповестяване за претендент за министър председател Мария Габриел се употребява със относително добър рейтинг, въпреки и да е прекомерно надалеч от най-хубавите позиции по доверие.
При изброяването на варианти какво държавно управление да се сътвори, най-сериозното струпване е в действителност – въпреки и алегорично – в отговорите от вида „ Не знам/не мога да преценява “: 28,5%. Това е симптоматично за публичния климат в страната. Опцията „ Най-добре е да се сформира държавно управление, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се поддържат ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ събира аналогична поддръжка – 28%, а опцията „ Най-добре е да се сформира държавно управление, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се поддържат ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ се употребява с поддръжка от 20,7%. Най-добре е да се проведат нови предварителни парламентарни избори – това споделят 22,8%.
Над половината от последователите и на ГЕРБ, и на Политическа партия и Демократична България са привикнали с мисълта за някаква форма на общо държавно управление с другия. При ГЕРБ обаче останалите са най-вече в опцията „ държавно управление с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ “, а при Политическа партия и Демократична България останалите са най-вече в опцията „ нови избори “. Най-осезаеми дялове от последователите на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия пък биха се радвали да видят партиите си във властта, даже и покрай ГЕРБ. „ Възраждане “ по традиция желаят нови избори.
Българите не са уверени, че изборите на 2 април са били свободни и почтени – 35% одобряват, че са били такива, само че 37,4% са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. По традиция, последователите на победилата партия са по-убедени – близо 80% от тях са с позитивно мнение, а последователите на изгубилата са „ на кантар “. За съпоставяне, дни преди 2 април почтени избори чакаха 25,2%, а противоположното чакаха 52,1%. Останалите се колебаеха. Тогава обаче, евентуално и с неяснотата на упования победител, двата огромни електората бяха с неуверени упования. След изборите този на ГЕРБ към този момент дефинира изборите като свободни и почтени и това е част от обяснението за сегашната разлика по отношение на упованията.
Ако в този момент имаше избори, те евентуално биха посочили подобен резултат с предстоящата в такива моменти позитивна инерция за печелещите от 2 април и отрицателна за губещите. ГЕРБ-СДС биха били преди всичко с 26,8% от гласовете, а ПП-ДБ – на второ с 24,1%. „ Възраждане “ е трета мощ с 14,7%, а Движение за права и свободи – четвърта с 13,9%. Българска социалистическа партия е на петото място с 9,1%. Близо към бариерата е „ ИТН “ с 4,1%. Недалеч под бариерата личат „ Български напредък “ с 3,2%, а „ Левицата “ е с 1,5%. Останалата поддръжка отива за по-малки обединения.
Очакваната при нови избори интензивност, в случай че те бяха при започване на май, е към и по-ниска от тази през април – доколкото в този момент 39,2% декларират, че сигурно биха дали своят вот, а това е не по-високо и даже по-ниско от заявеното преди последните избори. 4,3% от всички гласуващи се канят да изберат „ Не поддържам никого “ – което вещае опция за лек растеж и в тези гласове.
По предписание у нас при политическите фигури доминира недоверието и когато доверие и съмнение са в сходни позиции, това към този момент е вест. Затова рейтингите (доверие минус недоверие) съвсем постоянно дават минусово число. Последният месец удостоверява тези заключения.
Българският еврокомисар Мария Габриел в последно време има позиция в челото на „ златната среда “ на подреждането по рейтинг с към -45 пункта разлика доверие минус съмнение, въпреки и като съответни дялове на позитивни оценки (напоследък към 11%) Габриел да е надалеч от предни позиции. За съпоставяне, последните в тези подреждания нормално имат в последно време към -70 пункта, а първото място е към нулата. Разбира се, тези данни отразяват стартовата позиция на Габриел – преди оповестяването за претендент за министър председател. „ Галъп интернешънъл “ от години регистрира доверието в българския еврокомисар – българска фигура от политическата система на Европейския съюз – на всеки два месеца.
Най-популярна политическа фигура в страната остава Румен Радев със сходни дялове доверие и съмнение в последните месеци към четиридесетте %, а относително положително за българските стандарти доверие има и служебният министър председател, ръководителят на Народното събрание, водачите на главните партии и така нататък
„ Галъп интернешънъл болкан “ мери персонални рейтинги на всички съществени фигури всеки месец или на двумесечна база. Публикуването на такива данни обаче има смисъл само в редки моменти като този за публичен ориентир. Данните за персоналното доверие по предписание зависят от продължителността на политическия „ стаж “ на даден политик, „ бонифицират “ или „ санкционират “ дадени фигури според от поста, който заемат и тежестта на дилемите, а и връзката на доверието на партиен водач с партийната поддръжка е спорна. Данните за персонално доверие демонстрират в действителност какъв е усетът на обществото, а не по какъв начин даден политик прави своята работа.
Данните не трябва да се четат като дословна ранглиста – доколкото дребни величини преподреждат месец след месец, а въздействие оказват и равнищата на известност. Например, водачи на по-малки обединения не са задоволително разпознаваеми и така нататък В същото време колкото по-разпознаваем си, т.е. имаш повече късмет да си „ изтъркан “.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 27 април и 5 май 2023 година измежду 803 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Българите не подсказват на политиците явен излаз от рецесията, само че сякаш синхронизация сред първите две сили наподобява като интуитивно по-предпочитания избор и най-малко по половината от двата съществени електората са привикнали с концепцията преди появяването на проект „ Б “.
Изборите не са оставили обществото с ясно чувство, че са били почтени, като се изключи убеждението измежду електората на ГЕРБ – това обаче е постоянно срещана картина след избори. Ако изборите се проведат в този момент още веднъж, резултатът би бил подобен, а губещите могат да продължат да губят. Преди своето оповестяване за претендент за министър председател Мария Габриел се употребява със относително добър рейтинг, въпреки и да е прекомерно надалеч от най-хубавите позиции по доверие.
При изброяването на варианти какво държавно управление да се сътвори, най-сериозното струпване е в действителност – въпреки и алегорично – в отговорите от вида „ Не знам/не мога да преценява “: 28,5%. Това е симптоматично за публичния климат в страната. Опцията „ Най-добре е да се сформира държавно управление, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се поддържат ГЕРБ, „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ събира аналогична поддръжка – 28%, а опцията „ Най-добре е да се сформира държавно управление, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се поддържат ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ се употребява с поддръжка от 20,7%. Най-добре е да се проведат нови предварителни парламентарни избори – това споделят 22,8%.
Над половината от последователите и на ГЕРБ, и на Политическа партия и Демократична България са привикнали с мисълта за някаква форма на общо държавно управление с другия. При ГЕРБ обаче останалите са най-вече в опцията „ държавно управление с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ “, а при Политическа партия и Демократична България останалите са най-вече в опцията „ нови избори “. Най-осезаеми дялове от последователите на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия пък биха се радвали да видят партиите си във властта, даже и покрай ГЕРБ. „ Възраждане “ по традиция желаят нови избори.
Българите не са уверени, че изборите на 2 април са били свободни и почтени – 35% одобряват, че са били такива, само че 37,4% са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. По традиция, последователите на победилата партия са по-убедени – близо 80% от тях са с позитивно мнение, а последователите на изгубилата са „ на кантар “. За съпоставяне, дни преди 2 април почтени избори чакаха 25,2%, а противоположното чакаха 52,1%. Останалите се колебаеха. Тогава обаче, евентуално и с неяснотата на упования победител, двата огромни електората бяха с неуверени упования. След изборите този на ГЕРБ към този момент дефинира изборите като свободни и почтени и това е част от обяснението за сегашната разлика по отношение на упованията.
Ако в този момент имаше избори, те евентуално биха посочили подобен резултат с предстоящата в такива моменти позитивна инерция за печелещите от 2 април и отрицателна за губещите. ГЕРБ-СДС биха били преди всичко с 26,8% от гласовете, а ПП-ДБ – на второ с 24,1%. „ Възраждане “ е трета мощ с 14,7%, а Движение за права и свободи – четвърта с 13,9%. Българска социалистическа партия е на петото място с 9,1%. Близо към бариерата е „ ИТН “ с 4,1%. Недалеч под бариерата личат „ Български напредък “ с 3,2%, а „ Левицата “ е с 1,5%. Останалата поддръжка отива за по-малки обединения.
Очакваната при нови избори интензивност, в случай че те бяха при започване на май, е към и по-ниска от тази през април – доколкото в този момент 39,2% декларират, че сигурно биха дали своят вот, а това е не по-високо и даже по-ниско от заявеното преди последните избори. 4,3% от всички гласуващи се канят да изберат „ Не поддържам никого “ – което вещае опция за лек растеж и в тези гласове.
По предписание у нас при политическите фигури доминира недоверието и когато доверие и съмнение са в сходни позиции, това към този момент е вест. Затова рейтингите (доверие минус недоверие) съвсем постоянно дават минусово число. Последният месец удостоверява тези заключения.
Българският еврокомисар Мария Габриел в последно време има позиция в челото на „ златната среда “ на подреждането по рейтинг с към -45 пункта разлика доверие минус съмнение, въпреки и като съответни дялове на позитивни оценки (напоследък към 11%) Габриел да е надалеч от предни позиции. За съпоставяне, последните в тези подреждания нормално имат в последно време към -70 пункта, а първото място е към нулата. Разбира се, тези данни отразяват стартовата позиция на Габриел – преди оповестяването за претендент за министър председател. „ Галъп интернешънъл “ от години регистрира доверието в българския еврокомисар – българска фигура от политическата система на Европейския съюз – на всеки два месеца.
Най-популярна политическа фигура в страната остава Румен Радев със сходни дялове доверие и съмнение в последните месеци към четиридесетте %, а относително положително за българските стандарти доверие има и служебният министър председател, ръководителят на Народното събрание, водачите на главните партии и така нататък
„ Галъп интернешънъл болкан “ мери персонални рейтинги на всички съществени фигури всеки месец или на двумесечна база. Публикуването на такива данни обаче има смисъл само в редки моменти като този за публичен ориентир. Данните за персоналното доверие по предписание зависят от продължителността на политическия „ стаж “ на даден политик, „ бонифицират “ или „ санкционират “ дадени фигури според от поста, който заемат и тежестта на дилемите, а и връзката на доверието на партиен водач с партийната поддръжка е спорна. Данните за персонално доверие демонстрират в действителност какъв е усетът на обществото, а не по какъв начин даден политик прави своята работа.
Данните не трябва да се четат като дословна ранглиста – доколкото дребни величини преподреждат месец след месец, а въздействие оказват и равнищата на известност. Например, водачи на по-малки обединения не са задоволително разпознаваеми и така нататък В същото време колкото по-разпознаваем си, т.е. имаш повече късмет да си „ изтъркан “.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено сред 27 април и 5 май 2023 година измежду 803 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ