Guns N' Roses в София: феновете между славата и сянката на едно име
21 юли 2025 година София, стадион " Васил Левски ". Жегата на деня постепенно отстъпва пред упованието на вечерта. Хиляди почитатели - облечени в черно, с тениски от турнета, а някои и с татуировки с логото с револверите и розите, се стичат към сцената, която дава обещание митове. Guns N` Roses са в България. Това трябваше да бъде събитие. И беше - само че не за всички по една и съща причина.
The Hu - монголският метъл, който завладя България
Един концерт, който ще се помни дълго
Когато прожекторите светват и първите акомпанименти на " Welcome to the Jungle " прорязват въздуха, тълпата крещи. Слаш с в нормалната си шапка и слънчеви очила владее сцената по този начин, като че ли тя е негова от епохи. Дъф Маккаган наподобява като човек, който в никакъв случай не е напускал групата. А зад тях барабаните удрят с акуратност, като че ли времето не съществува. Но в центъра на всичко, както постоянно, е Аксел Роуз - фигура, към която към момента се въртят легенди. Вечният фронтмен. За някои - легенда, за други - фантом на личното си минало.
И тук стартира великото опълчване на другите гледни точки у нас, които към този момент втори ден след концерта не стопират да се споделят и разясняват в обществените мрежи. И освен.
За едни - отчаяние, съвсем засегнатост
Има една аудитория - може би не по-малко отдадена на бандата, само че по-критична. Те усещат умората в гласа още от началото. Описват вокала на Аксел като " изстрадал ", " плосък ", " на моменти изчезнал ". Не липсват и рецензии, че съвсем не поддържа връзка с публиката и че силата, с която в миналото покоряваше международните подиуми, наподобява далечна, останала в архива на VH1. Тези хора споделят: " Да, обичаме Guns, само че това не беше Guns. Това беше бледа сянка на това, което можеше да бъде. "
Особено гневни са критиците на звука - прекомерно мощен, размазан, вокалът потъвал в гъмжилото от китари. Според тях, не е било просто концерт, а загуба на време. Някои, като Николаос Цитиридис даже бяха много крайни в мнението си, като споделиха, че това е " най-долнопробното шоу, което е стъпвало на националния стадион ".
За други - величествен успех
Много от присъствалите приказват с същинска еуфория и обич за концерта, описвайки го като сбъдната фантазия, която чакат от години. Някои не отхвърлят, че Аксел не пее като през 1992 година, само че никой не го и чака. Те одобряват всяка неверна нота, всяко съмнение във вокала като част от човечността на Аксел, като акцентират, че гласът на фронтмена от години не е същият и това е ясно на множеството почитатели на бандата.
Неоспорим факт е обаче, че фронтменът изкара цели три часа на сцена без да се спре нито за момент. Споменава се безупречното му осъществяване на " November Rain " с пиано, измежду мъгла и светлини, което съумява да разплаче половината дами на стадиона. " Sweet Child o " Mine " продължава да провокира бурни реакции и страсти у почитателите, тъй като както доста се показаха цели генерации " са водени за ушите от тази музика и от тези момчета ". За тази част от публиката концертът е прочувствено завръщане в младостта, в един свят, в който рокът беше истина, а не хаштаг.
" Да вдигнат ръка тези, които са същите като на 16 година. Айде в този момент тези, които на 63 ще търчат три часа на тази горещина и ще държат един стадион с хора на крайници, безпаметно потънали в най-сладката носталгия. Беше велико.. да си на 16 още веднъж ", са единствено някои от мненията на запалени почитатели, които може да се прочетат в обществените мрежи.
Sweet Child o’ Time: Guns N` Roses сред минало и настояще
Как мина концертът им в София
Има ли истина? Има няколко
Ако има едно несъмнено нещо, това, че не беше концерт, който оставя някой апатичен. Guns N` Roses в София провокираха талази от страсти - от екстаз до яд. И може би тъкмо в това е смисълът. Истинските митове не угаждат. Те разделят. Предизвикват. Може би Аксел към този момент не е оня гладиатор от Use Your Illusion. Но Слаш към момента свири с душата си. Дъф към момента носи пулса на групата. А хората - без значение от рецензиите, още идват. Още чакат. Още имат вяра. Концертът на Guns N` Roses в София беше рок в целия му безпорядък, популярност и несъгласие. И, може би, тъкмо по тази причина заслужава да бъде помнен.
The Hu - монголският метъл, който завладя България
Един концерт, който ще се помни дълго
Когато прожекторите светват и първите акомпанименти на " Welcome to the Jungle " прорязват въздуха, тълпата крещи. Слаш с в нормалната си шапка и слънчеви очила владее сцената по този начин, като че ли тя е негова от епохи. Дъф Маккаган наподобява като човек, който в никакъв случай не е напускал групата. А зад тях барабаните удрят с акуратност, като че ли времето не съществува. Но в центъра на всичко, както постоянно, е Аксел Роуз - фигура, към която към момента се въртят легенди. Вечният фронтмен. За някои - легенда, за други - фантом на личното си минало.
И тук стартира великото опълчване на другите гледни точки у нас, които към този момент втори ден след концерта не стопират да се споделят и разясняват в обществените мрежи. И освен.
За едни - отчаяние, съвсем засегнатост
Има една аудитория - може би не по-малко отдадена на бандата, само че по-критична. Те усещат умората в гласа още от началото. Описват вокала на Аксел като " изстрадал ", " плосък ", " на моменти изчезнал ". Не липсват и рецензии, че съвсем не поддържа връзка с публиката и че силата, с която в миналото покоряваше международните подиуми, наподобява далечна, останала в архива на VH1. Тези хора споделят: " Да, обичаме Guns, само че това не беше Guns. Това беше бледа сянка на това, което можеше да бъде. "
Особено гневни са критиците на звука - прекомерно мощен, размазан, вокалът потъвал в гъмжилото от китари. Според тях, не е било просто концерт, а загуба на време. Някои, като Николаос Цитиридис даже бяха много крайни в мнението си, като споделиха, че това е " най-долнопробното шоу, което е стъпвало на националния стадион ".
За други - величествен успех
Много от присъствалите приказват с същинска еуфория и обич за концерта, описвайки го като сбъдната фантазия, която чакат от години. Някои не отхвърлят, че Аксел не пее като през 1992 година, само че никой не го и чака. Те одобряват всяка неверна нота, всяко съмнение във вокала като част от човечността на Аксел, като акцентират, че гласът на фронтмена от години не е същият и това е ясно на множеството почитатели на бандата.
Неоспорим факт е обаче, че фронтменът изкара цели три часа на сцена без да се спре нито за момент. Споменава се безупречното му осъществяване на " November Rain " с пиано, измежду мъгла и светлини, което съумява да разплаче половината дами на стадиона. " Sweet Child o " Mine " продължава да провокира бурни реакции и страсти у почитателите, тъй като както доста се показаха цели генерации " са водени за ушите от тази музика и от тези момчета ". За тази част от публиката концертът е прочувствено завръщане в младостта, в един свят, в който рокът беше истина, а не хаштаг.
" Да вдигнат ръка тези, които са същите като на 16 година. Айде в този момент тези, които на 63 ще търчат три часа на тази горещина и ще държат един стадион с хора на крайници, безпаметно потънали в най-сладката носталгия. Беше велико.. да си на 16 още веднъж ", са единствено някои от мненията на запалени почитатели, които може да се прочетат в обществените мрежи.
Sweet Child o’ Time: Guns N` Roses сред минало и настояще
Как мина концертът им в София
Има ли истина? Има няколко
Ако има едно несъмнено нещо, това, че не беше концерт, който оставя някой апатичен. Guns N` Roses в София провокираха талази от страсти - от екстаз до яд. И може би тъкмо в това е смисълът. Истинските митове не угаждат. Те разделят. Предизвикват. Може би Аксел към този момент не е оня гладиатор от Use Your Illusion. Но Слаш към момента свири с душата си. Дъф към момента носи пулса на групата. А хората - без значение от рецензиите, още идват. Още чакат. Още имат вяра. Концертът на Guns N` Roses в София беше рок в целия му безпорядък, популярност и несъгласие. И, може би, тъкмо по тази причина заслужава да бъде помнен.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ