СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОЕЗИЯТА
21 март е разгласен от ЮНЕСКО за международен ден на поезията. Казват, че при конфликта с любовта всеки става стихотворец. За толкоз епохи битие на човечеството тя е имала и ще продължава да има хиляди превъплъщения и ще си остане най-краткият път до интимността на индивида.
Следва компилация от интимния свят на четири велики поетеси:
САФО
Сафо, наричана още „ божествената Сафо “, е древногръцка поетеса, ползваща се с огромен престиж през Античността и включвана в листата на Деветимата лирици на Древна Гърция. Авторитетът й на поетеса през класическата ера е неоспорим – Аристотел я подрежда измежду мъдреците, а Платон я назовава " прелестна " ; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за достойнството да са нейно отечество, секат монети с облика й.
ЛЮБОВНА БОЛКА
На боговете еднакъв ми се коства
оня, който, до тебе приседнал,
те слуша така сладко да приказваш
и да се смееш нежно-шеговита.
Но аз, щом отдалече те съгледам,
в нерешителност – бледна – изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите,
гласът ми става изсъхнал и като че ли стопира.
Езикът ми засъхва – нежен пламък
под кожата ми фино запълзява.
Очите ми покрива гальовен мрак,
бучение в ушите си чувствам.
Студена пот челото оросява,
нозете ми се подкосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
свяст ми се вие, като че ли че загивам.
ЛУИЗ ЛАБЕ
Луиз Лабе (1522 – 1566) е френска поетеса. До наши дни не е достигнала доста информация за нея. Животът й е тайнственост, като има даже подозрения, че е фиктивен облик.
НИМФАТА НА РОНА
Живея и пламтя, а мисля за смъртта;
обгръща ме топлик, а студ ме обладава;
животът ми е тих-това ме отегчава
и моята горест се стапя в насладата.
През сълзите ми грей усмивка към света,
приятност знам и аз, само че тя ме наранява;
положителното е надалеч и в мен въпреки всичко остава,
остарявам всеки ден, а любя младостта.
Двусмислено по този начин ме води любовта...
Когато от скръбта се мисля победена,
във в действителност ме напуща тя.
Аз имам вяра в насладата, родена от скръбта.
Със нея съм щастлива – едвам задоволена,
от остарялата ми тъга още веднъж съм сломена.
ЕМИЛИ ДИКИНСЪН
Емили Дикинсън е американска поетеса. Тя е създател на към 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Това, което разгласява, е подложено на сериозна редакторска преправка, с цел да се приведат стиховете ѝ в сходство с поетическите правила на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Мащабите на творчеството ѝ стават известни едвам след нейната гибел, когато по-малката ѝ сестра открива непубликуваните творби през 1886 година.
КАЗВАТ – ЛЕКУВАЛО ВРЕМЕТО
Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.
Времето е инспекцията
за заболяването огромна.
То би помогнало единствено там,
където болест няма.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
Маргарита Петкова е модерна паметната българска поетеса. Автор е на 13 книги. Нейни са и текстовете на едни от най-популярните естрадни шлагери: „ Иване, Иване ”, „ Бермудски триъгълник ”, „ Болката отляво ” и други.
ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ
За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате скрито:
по кое време съм мощна, по кое време слаба,
по кое време съм трезва, по кое време - пияна,
с кого се дръзвам, кого окайвам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с какъв брой захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
в действителност ли са демонски светли
очите ми ненаситни,
кого нескрито назовавам " благи ",
кого ранявам с усмивка
и каква е въпреки всичко семейството
на Оня Иван – от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е правилно.
Внимавайте, като преглъщате.
