Преди 20 години: Фанфари, газ и Бъки победителят
21 март 1998 година, държавният ВИП. Автобуси с последователи на Съюз на демократичните сили минават един след различен гладко макар строгите ограничения за влизане. Посрещат вицепремиера Евгений Бакърджиев, който се завръща от Москва, където с шефа на " Газпром " Рем Вяхирев е подписал протокол за доставките и преноса на съветски газ.
Преди Бакърджиев да слезе от самолета, бе обтегнат червен килим, по който да мине до залата. Когато влезе, един човек от огромната група симпатизанти на балкона наду тромпет. Последваха го фанфари. Викове " Съюз на демократичните сили ", " Победа ", " Бакърджиев " и ръкопляскания заглушаваха музиката. Конфети се посипаха върху посрещачите, които поздравяваха вицепремиера в държавното управление на ОДС с успеха над съветския газов колос.
След като стана обект на медиен подбив, близки до Бакърджиев твърдяха, че неговите съперници в Съюз на демократичните сили са организирали спектакъла, с цел да го злепоставят. Обратната версия бе, че самичък си е изискал триумфално посрещане като за победител, защото подписаният протокол бе основата, върху която България и Русия подписаха дълготрайни контракти за доставки и пренос.
Най-разпространената версия бе, че организацията на Съюз на демократичните сили " Люлин " - регионът, в който е централата на " Булгаргаз ", обилно подкрепена от компанията отпред с Васил Филипов, се е престарала в представлението.
Предисторията
Газовата война сред България и Русия стартира още с идването на държавното управление на ОДС на власт, когато кабинетът на Иван Костов прави опит да в профил медиаторите в доставките и преноса на съветски газ и да преформулира смесеното българо-руско частно-държавно сдружение " Топенерджи ". Това сдружение беше основано през 1995 година с благословията на Андрей Луканов. 50% в него държеше съветският монополист " Газпром ", а останалите 50% бяха разпределени сред държавната " Булгаргаз " и частните " Мултигруп " и " Овергаз " (в която " Газпром " също има участие).
Създадено при кабинета " Виденов ", " Топенерджи " изгря с цялостна мощ при служебното държавно управление на Стефан Софиянски. През април 1997 година Софиянски подписа в Москва газова конвенция, която се счита за най-голямото оттегляне на българско държавно управление в интерес на " Газпром " и съветската политика в района. В нея се предвиждаше построяването на нови газопроводи да става с финансиране от " Газпром " посредством " Топенерджи " и отново " Топенерджи " да експлоатира инфраструктурата и да прави доставките. Споразумението не беше парафирано от идващия парламент, където болшинство имаха ОДС, и газовите договаряния започнаха изначало.
Преди Бакърджиев да слезе от самолета, бе обтегнат червен килим, по който да мине до залата. Когато влезе, един човек от огромната група симпатизанти на балкона наду тромпет. Последваха го фанфари. Викове " Съюз на демократичните сили ", " Победа ", " Бакърджиев " и ръкопляскания заглушаваха музиката. Конфети се посипаха върху посрещачите, които поздравяваха вицепремиера в държавното управление на ОДС с успеха над съветския газов колос.
След като стана обект на медиен подбив, близки до Бакърджиев твърдяха, че неговите съперници в Съюз на демократичните сили са организирали спектакъла, с цел да го злепоставят. Обратната версия бе, че самичък си е изискал триумфално посрещане като за победител, защото подписаният протокол бе основата, върху която България и Русия подписаха дълготрайни контракти за доставки и пренос.
Най-разпространената версия бе, че организацията на Съюз на демократичните сили " Люлин " - регионът, в който е централата на " Булгаргаз ", обилно подкрепена от компанията отпред с Васил Филипов, се е престарала в представлението.
Предисторията
Газовата война сред България и Русия стартира още с идването на държавното управление на ОДС на власт, когато кабинетът на Иван Костов прави опит да в профил медиаторите в доставките и преноса на съветски газ и да преформулира смесеното българо-руско частно-държавно сдружение " Топенерджи ". Това сдружение беше основано през 1995 година с благословията на Андрей Луканов. 50% в него държеше съветският монополист " Газпром ", а останалите 50% бяха разпределени сред държавната " Булгаргаз " и частните " Мултигруп " и " Овергаз " (в която " Газпром " също има участие).
Създадено при кабинета " Виденов ", " Топенерджи " изгря с цялостна мощ при служебното държавно управление на Стефан Софиянски. През април 1997 година Софиянски подписа в Москва газова конвенция, която се счита за най-голямото оттегляне на българско държавно управление в интерес на " Газпром " и съветската политика в района. В нея се предвиждаше построяването на нови газопроводи да става с финансиране от " Газпром " посредством " Топенерджи " и отново " Топенерджи " да експлоатира инфраструктурата и да прави доставките. Споразумението не беше парафирано от идващия парламент, където болшинство имаха ОДС, и газовите договаряния започнаха изначало.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ