2024 г. може официално да отбележи началото на антропоцена –

2024 година може публично да означи началото на антропоцена – нова геоложка епоха, в която господства световното въздействие на човешката активност. През октомври предходната година се организира публично гласоподаване, с цел да се дефинира дали въздействието на човечеството върху планетата през последните няколко десетилетия е било задоволително доста, с цел да се означи нова епоха, която да размени холоцена. Въпреки това предлагането към момента е противоречиво във връзка с същинското му определение и точното му разграничение.

Предложен от метеоролога Пол Кръцен (Paul Crutzen) през 2000 година, антропоценът се отнася до интервал, белязан от значителните промени, провокирани от индивида. Тези промени биха надминали измененията, настъпили през холоцена – последната междуледникова фаза, която претърпяваме сега и която е почнала преди 11 700 години. Важно е антропоценът да не се бърка с началото на въздействието на човешката активност. Всъщност тази ера не включва първичното влияние на тази активност – което е било районно и се е засилвало с времето – а се дефинира по-скоро като световните последствия от по този начин нареченото „ Велико ускоряване “.

Великото ускоряване е интервалът, започващ от средата на ХХ век, белязан от настъпването на огромни и бързи промени, чиито последствия надалеч надвишават тези на естествените феномени (с изключение на метеорита, унищожил динозаврите). Работната група за антропоцена е определила набор от съответните маркери (в геоложките пластове), които съответстват с този интервал. Те включват да вземем за пример радиоизотопи от ранните нуклеарни опити, въглеродни частици от изгарянето на изкопаемите горива, микропластмасата, измененията в биоразнообразието, довели до изгубването на някои типове и до свръхпопулация на други (особено на опитомените видове), и така нататък

Тези индикатори са изследвани в няколко основни геоложки обекта по целия свят. През юли 2023 година езерото Крауфорд в Канада беше определено за референтен обект за проучване индикаторите на антропоцена.

Според специалистите получените данни са задоволително безапелационни, с цел да се смята публично, че навлизаме в нова геоложка епоха. С други думи, антропоценът се е трансформирал в геоложка действителност и следва публично да се преглежда като независима единица в границите на интернационалната геоложка времева канара.

Плутоният като основен знак

Референтното място, открито от експертите на групата, е несъмнено благодарение на материално и времево разграничаване, известно като Глобална стратотипна точка (GSSP) или Златен връх. Това е методологията, която най-често се употребява за установяване на геоложките единици или столетия през последните 540 милиона години. Определянето на златния връх изисква физически маркер, забележим с просто око на съответното място, и най-малко един подобаващ индикатор, като да вземем за пример характерни геохимични промени. За антропоцена като главен знак е определено съществуването на плутоний.

Нека напомним, че плутоният за първи път е получен през 1940 година от американския академик Глен Сиборг посредством облъчване на уран с деутерони. Практически най-значимият му изотоп е Pu-239, с интервал на полуразпад от 24 360 години. Pu-239 се получава в нуклеарните реактори от U-238 при улавянето на неутрон и се разпада посредством лъчение на алфа-частица или посредством непринудено разделяне.

Седиментните пластове, взети от езерото Крауфорд (предложено като референтна точка за GSSP), са с дебелина към петнадесет сантиметра. Калцитните пластове, които са в основата им, датират от лятото на 1950 година и демонстрират бързо повишаване на наличието на плутоний. Този симптом е съпроводен с увеличение на въглеродните частици, както и с намаляването на полена от бряст и заместването на диатомеите с избран тип водорасли. Тези детайли демонстрират съществени промени в екосистемата на Земята, които се форсират след края на Втората международна война.

Нееднозначното предложение

Естествено изказването на AWG групата провокира както изненада, по този начин и разгорещени диспути. Определянето на границите на нови геоложки ери нормално не се оповестява обществено, до момента в който не бъде оценено и по-късно гласувано от научната общественост в границите на Международния съюз на геоложките науки (IUGS).

От друга страна, някои специалисти не са съгласни с определянето на антропоцена като геоложка епоха и нейното начало през 50-те години на ХХ век. За да се постави завършек на несъгласията, бе препоръчано антропоценът да се преглежда по-скоро като геоложко събитие. Това би разрешило да се включи доста по-дълъг лист от трансформационни антропогенни практики и би било по-лесно използвано към други научни дисциплини.

Независимо от това едно известие в медиите преди формалното гласоподаване от страна на учените би могло да насърчи приемането на антропоцена като нова геоложка епоха. Членовете на организацията считат, че това решение би трябвало да бъде намерено, като се има поради неговото публично значение.

Групата показа публично предложение на Подкомисията по кватернерна стратиграфия (SQS) през октомври предходната година. Ако последната утвърди предлагането, то ще би трябвало да премине през още два кръга на гласоподаване, в това число в IUGS, преди антропоценът да бъде публично приет за геоложка ера, евентуално през идната година. Но съгласно един от членовете на групата, в случай че предлагането бъде отхвърлено, това би означавало да се омаловажи непропорционалното влияние на нашите действия върху планетата през последните няколко десетилетия.