„Фалит на държавата и дефицит от 6,8%“: Делюзиите за бюджета направиха Росица Велкова за смях
2023 година приключи с радостни вести за държавните финанси, разбивайки на съставни елементи всички мрачни „ пророчества “ за несъразмерен бюджетен недостиг и неустойчивост. Подготовката ни за еврозоната върви по проект, а бюджетният недостиг за 2023 година е по-нисък от планувания (2,2, вместо 3% от БВП). Благодарение на това общините ще разполагат с спомагателни 1,2 милиарда лева, с които да осъществят първостепенни по значимост планове.
По този метод страната за следващ път подсигурява поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година Парите, вложени в инфраструктура и възстановяване на средата за живот и бизнес разумно са стъпка в вярната посока, а точно интензивен стопански напредък в обособените обитаеми места. Инвестиция в нашето по-щастливо и положително бъдеще. След разхода от 1,2 милиарда лева за задатъци за общински планове, предстоящият недостиг на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Всичко това, макар че второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) се отсрочи за началото на 2024 година
Действителността, за благополучие, изцяло се разграничава от мрачната картина, която някогашният длъжностен финансов министър Росица Велкова рисуваше за държавните финанси.
„ Дефицит от 3% от Брутният вътрешен продукт не е вероятен без приходни ограничения. Не одобрихме претенции за още 5 милиарда лева нови разноски на министерства и общини “, твърди служебният финансов министър в изявление от 28-ми април 2023 година
Е, в случай че не друго, най-малко Велкова ни кара да имаме вяра, че „ невъзможното “ в реалност не е чак толкоз неосъществимо.
Хронологията на нейната делюзия датира още от 29-ти август 2023 година, когато тя плаши със „ забележителен по мярка недостиг “ от над 11 милиарда лева, изразяващ се в 6,8% от Брутният вътрешен продукт. „ Ако се поддържа подобен недостиг, през 2025 година бихме стигнали на 40 % дълг от Брутният вътрешен продукт “, „ предвижда “ тя тогава.
На същия брифинг Велкова „ планува “, още веднъж в прорез с действителността, риск за България от процедура по свръхдефицит.
На 20-ти октомври 2022 година в последна сметка тя разгласи, че ще предложат за разискване на Народното събрание проектобюджет за 2023 година с недостиг от 6,6 %.
На 15 март 2023 година Велкова продължава да сее боязън с некомпетентността си. „ Има риск за финансовата непоклатимост на страната. Сериозно се утежнява поддържаната фискална резистентност. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг. Може да се стигне до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на заплащания. Отлагане за неопределен срок на присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото. Има и възможност от утежняване на кредитния рейтинг на страната. Може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт “, се показва в отчет до Министерски съвет.
На 21 април 2023 година Росица Велкова разгласи, че препоръчаният от служебното държавно управление законопроект за бюджет за 2023 година е с недостиг на касова основа от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, който в номинално изражение съставлява 11.8 милиарда лева, а на начислена основа дефицитът за 2023 година е 6.1% от Брутният вътрешен продукт.
Представите и вярванията на някогашния длъжностен министър в нереални обстоятелства, които не дават отговор на действителността, обаче, не съумяха да се материализират, а обстоятелствата за държавния бюджет приказват сами за себе си, написа Novini.bg.
По този метод страната за следващ път подсигурява поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година Парите, вложени в инфраструктура и възстановяване на средата за живот и бизнес разумно са стъпка в вярната посока, а точно интензивен стопански напредък в обособените обитаеми места. Инвестиция в нашето по-щастливо и положително бъдеще. След разхода от 1,2 милиарда лева за задатъци за общински планове, предстоящият недостиг на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Всичко това, макар че второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) се отсрочи за началото на 2024 година
Действителността, за благополучие, изцяло се разграничава от мрачната картина, която някогашният длъжностен финансов министър Росица Велкова рисуваше за държавните финанси.
„ Дефицит от 3% от Брутният вътрешен продукт не е вероятен без приходни ограничения. Не одобрихме претенции за още 5 милиарда лева нови разноски на министерства и общини “, твърди служебният финансов министър в изявление от 28-ми април 2023 година
Е, в случай че не друго, най-малко Велкова ни кара да имаме вяра, че „ невъзможното “ в реалност не е чак толкоз неосъществимо.
Хронологията на нейната делюзия датира още от 29-ти август 2023 година, когато тя плаши със „ забележителен по мярка недостиг “ от над 11 милиарда лева, изразяващ се в 6,8% от Брутният вътрешен продукт. „ Ако се поддържа подобен недостиг, през 2025 година бихме стигнали на 40 % дълг от Брутният вътрешен продукт “, „ предвижда “ тя тогава.
На същия брифинг Велкова „ планува “, още веднъж в прорез с действителността, риск за България от процедура по свръхдефицит.
На 20-ти октомври 2022 година в последна сметка тя разгласи, че ще предложат за разискване на Народното събрание проектобюджет за 2023 година с недостиг от 6,6 %.
На 15 март 2023 година Велкова продължава да сее боязън с некомпетентността си. „ Има риск за финансовата непоклатимост на страната. Сериозно се утежнява поддържаната фискална резистентност. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг. Може да се стигне до наказания от Европейска комисия, в това число и прекъсване на заплащания. Отлагане за неопределен срок на присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото. Има и възможност от утежняване на кредитния рейтинг на страната. Може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ. При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия аршин от 60 % от Брутният вътрешен продукт “, се показва в отчет до Министерски съвет.
На 21 април 2023 година Росица Велкова разгласи, че препоръчаният от служебното държавно управление законопроект за бюджет за 2023 година е с недостиг на касова основа от 6,4% от Брутният вътрешен продукт, който в номинално изражение съставлява 11.8 милиарда лева, а на начислена основа дефицитът за 2023 година е 6.1% от Брутният вътрешен продукт.
Представите и вярванията на някогашния длъжностен министър в нереални обстоятелства, които не дават отговор на действителността, обаче, не съумяха да се материализират, а обстоятелствата за държавния бюджет приказват сами за себе си, написа Novini.bg.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ