Какво не е наред със съвременното кино?
2023 година е може би най-лошата година за филмовата промишленост от десетилетия насам. И това не е просто въпрос на мнение или усет – актуалният крах на филмовата промишленост има напълно съответни аргументи. На първо място, последствията от пандемията COVID-19 – наложените ограничавания засегнаха освен снимачните графици, само че и посещаемостта в кината, която, апропо, към момента не се е върнала към положението си отпреди ковида, като само министър председателите на „ Барби “ и „ Опенхаймер “ съумяха да привлекат що годе допустима аудитория. Друг „ бонус “ с изключение на ковида бе и бързото развиване на стрийминг услугите. Въпреки че през днешния ден те също са в крах, въздействието им върху мейнстрийм киното е впечатляващо. Третият и може би най-забележителен и забавен проблем за филмовата промишленост бе появяването на невронните мрежи и стачките на гилдиите на сценаристите и актьорите в Съединени американски щати, които продължиха няколко месеца. Какво се случи с киното през 2023 година и какво следва?
Ефектът Netflix
Вероятно сте чували за феномена Барбихаймер и за това, че киното е към този момент минало – или най-малко такова, каквото го познавахме. Още преди пандемията ни беше казано, че бъдещето е стриймингът – безпроблемна, комфортна, приветлива химера на безкрайното наличие. Да, да, през днешния ден имаме достъп до всеки филм, който пожелаем – когато и да е и на всички места. Но откакто киносалоните бяха затворени поради пандемията от ковид, това най-ново софтуерно ноу-хау стартира да наподобява като една щастлива случайност.
И да, би трябвало да признаем – в стрийминг услугите има магия. В края на краищата, до момента в който преди този момент новите епизоди на обичаните ви сериали излизаха един път седмично, а новите сезони – на всеки шест месеца/година, Netflix и другите платформи започнаха да ги пускат едновременно. И не става дума единствено за нови епизоди – желаете да гледате всичките 10 сезона на „ Приятели “? Моля, абонирайте се и воала – никакви дискове, никакви сваляния от източници на трети страни, просто включвате и гледате.
Нима е за чудене, че по време на карантината се оказахме един до различен с голяма библиотека с цифрово наличие. За тези от нас, които помнят дните на видеокасетите чартърен и филмите на DVD, появяването на стрийминг услугите в действителност наподобява като магия. Може даже да се каже, че стрийминг услугите замениха четенето и оказаха доста въздействие върху метода, по който милиони хора по света прекарват свободното си време.
Освен това, когато свикнахме с на практика безкрайното наличие, в сериалите започнаха да се появяват известни артисти, които преди този момент можеха да се видят единствено на огромните екрани. Такива колоси на международното кино като Антъни Хопкинс, Мерил Стрийп, Никол Кидман и други се появиха в „ Западен свят„, „ Големите дребни неистини “ и „ Сутрешно шоу “. Казано с две думи, образците са доста.
Само че цялата тази хубост докара до празни киносалони. И в действителност – за какво да харчите пари за билет, когато можете да гледате всичко от уюта на личния си дом? Освен това стрийминг услугите са известни освен с телевизионните сериали, само че и с пълнометражните филми – един от най-новите филми на Netflix, да вземем за пример, е с присъединяване на Джулия Робъртс, Итън Хоук и Кевин Бейкън.
Наистина ли кината остават в предишното?
Празните киносалони карат човек да се замисли дали въобще си коства да се връща в тях. По време на пандемията се наложи общоприетото мнение, че въпреки някои блокбъстъри към момента да могат да привлекат огромна аудитория в киносалоните, бъдещето на тази форма на изкуство е несъмнено асинхронно и е станало домашно. Още повече, че актуалните технологии за домашно кино са на доста високо равнище. Едно от най-популярните отзиви бе, че ходенето на кино ще стане като четенето или слушането на винилови плочи: т.е. ще се трансформира в нишово занятие или израз на културна позиция.
Само че за гибелта на киното се приказва още от появяването на първите филми, а непълният лист на силите, които са заплашили съществуването на киното през последните 90 и повече години, включва тон, цвят, пол, кабелна телевизия, интернет и видеоигри.
И – изненадващо – нито едно от изброените неща не съумя да убие филмите и кината. Всъщност в продължение на 125 години, когато се правеха от ден на ден и повече филми (както на огромния, по този начин и на дребния екран), се говореше, че тази промишленост ще изчезне. Същото обаче може да се каже и за театъра в епохата на развиването на киното (а театърът, дано отбележим, към момента е жив).
Оказва се, че макар че посещаемостта на киносалоните е спаднала фрапантно през последните няколко години, огромните екрани надали ще останат в предишното. Въпреки това филмите, на които ще отидат наситените с цифрови технологии фенове, несъмнено ще се трансформират. В края на краищата, несъмнено, киното се трансформира от десетилетие на десетилетие и постоянно е било по този начин – филмите коренно са променяли размера, формата и външния си тип.
Ето по какъв начин невронните мрежи трансформираха Холивуд
През лятото на предходната година ви разказахме за желанието на филмовите студия да заменят поддържащите артисти с изкуствен интелект (ИИ), като заплащат на актьорите единствено и само за един работен ден. Така първият епизод от шестия сезон на научнофантастичния сериал „ Черно огледало “ накара основателите на филми да се притеснят – епизодът демонстрира по какъв начин технологията на изкуствения разсъдък замества актьорите, а студията изплащат правата за потребление на техните облици в основаването на наличие.
И да, тъкмо това са решили да създадат шефовете на студията. В отговор гилдиите на филмовите артисти и сценаристите започнаха стачка, а режисьорът на фамозния „ Опенхаймер “ Кристофър Нолан съпостави развиването на изкуствения разсъдък със основаването на атомната бомба. Конфликтът продължи няколко месеца и докара до прекъсване на снимането на доста филми и телевизионни сериали.
Най-общо казано, невронните мрежи оказват голямо въздействие върху всички аспекти на актуалния живот, като трансформират стопанската система, образованието, медицината, киното и способността ни да се приспособяваме към измененията.
Що се отнася до филмовата промишленост, която се пробва да върви в крайник с времето, тя неизбежно ще се приспособява към новата действителност, само че надали е допустимо още в този момент да се планува по какъв начин тъкмо. Всъщност рецесията, провокирана от развиването на технологиите за изкуствен интелект, е придружена както от желанието на основателите на филми да печелят пари (без да се интересуват от публиката), по този начин и от неналичието на нови хрумвания и, несъмнено, от пренасищане с графични детайли и еднакво наличие.
Смъртта на супергероите
Един от най-красноречивите образци за „ гибелта на актуалното кино “ е тоталната отмалялост от супергероите. Което е изненадващо, тъй като единствено допреди пет години филмите на Marvel се обсъждаха по целия свят, а публиката в действителност харесваше супергероите и техните завършения. Сега фамозното кино студио претърпява неприятни времена – 2023 година евентуално е най-лошата година в историята на неговото битие.
Сред аргументите за това са общата отмалялост от едни и същи истории, в които героите непроменяемо побеждават, изтърканите графики (едва ли ще забележим нещо по-добро и по-голямо от „ Отмъстителите: Краят “) и изтърканата тематика за Мултивселената, която апропо отхвърля цената на героите и сюжетните линии. Но главното съгласно мнозина е желанието на шефовете на студията да вършат пари – като се концентрираха върху количеството, а не върху качеството, Marvel изгубиха репутацията, която изграждаха с години.
Освен това, колкото и добра да беше сюжетната поредност „ Отмъстителите “, в нея имаше прекалено много супергерои и всички те си приличаха прекалено много. Отчасти заради тази причина „ Момчетата “ откри своята аудитория, защото в този филм основателите се подиграват с жанра и самоуверено фантазират какъв би бил светът ни, в случай че в действителност ги имаше по този начин наречените супергерои – елементарни хора, които инцидентно (или не) са се сдобили с божествени сили.
А в случай че се задълбочим още повече, ще забележим, че актуалната рецесия е провокирана от композиция от голям брой фактори – пандемии, появяването на стрийминг услугите, развиването на изкуствения разсъдък, неналичието на нови хрумвания и, несъмнено, елементарната човешка лакомия.
За благополучие, през 2023 година имаше някои в действителност положителни филми. Сред тях са фамозният „ Опенхаймер “ на Нолан, хорърът на Netlix „ Да оставиш света зад тила си “, корейският научнофантастичен трилър „ Бетонна химера “, новият комедиен трилър с присъединяване на Никълъс Кейдж и други. Но неприятните министър председатели бяха доста по-многобройни. Същото важи и за телевизионните сериали. Да се надяваме, че 2024 година ще бъде добра година за киното.
