&format=webp)
Живот след огъня: Човешкият път към коалите в Австралия
2020 година е тежка за коалите в Австралия. При големите горски пожари тогава умират десетки хиляди от тези симпатични, космати животинки. Колко тъкмо, не е ясно. Някои пресмятат броя им на над 60 хиляди.
От това злополучие обаче се ражда невиждано до тогава състрадание към дивите животни в Австралия, което кара доста хора да се опитат да им оказват помощ.
Британката Мел Бардам е една от тях. Още през 2020 година, когато не е доста осведомена с коалите и метода им на живот, тя научава, че има два метода да спомага. Първо – да стартира да прави ръкавици, с които вероятно да опази изгорелите им от огъня лапи. И второ – да осинови някое животинче. Така тя стартира да подарява всеки месец на Австралийската фондация за коали.
Но преди този момент е изправена пред комплициран избор. Коя коала да избере? Флойд е разказан като „ моден позьор “, който умее да се харесва на близките. Боби пък обича да се перчи, само че и да се гушка. А за какво не красивият Морис? Не, Бардам си избира „ леко проблематичен “ образец – Джара.
„ Изпратиха ми документ за неговото осиновяване и аз го закачих в кухнята си. През идващите две години постоянно следях развиването му “, споделя Бардам пред Guardian.
Тя се взема решение да посети Джара чак през 2023 година Оказва се, че е една от дребното „ майки на коали “, които в действителност желаят да видят осиновените онлайн. Джара живее в националния парк край Пърт и е измежду малцината, отглеждани в условия, допустимо най-близки до естествените.
Но Джара е с необикновен темперамент и по никакъв начин не се впечатлява от това, че „ майка му “ е пристигнала да го посети.
„ Когато го видях за първи път, той спеше, което не е изненадващо като се има поради, че коалите са дейни през огромна част от денонощието. Той се оказа много по-голям, в сравнение с чаках. Никак не приличаше на плюшена играчка, а по-скоро на дребна мечка “, спомня си Бардам.
Да се срещнеш с коала не е толкоз лесна работа. Всъщност техните контакти с хора съзнателно са сведени до най-малко, тъй като животните елементарно се стресират. Бардам въпреки всичко съумява. И даже ѝ дават да прегърне Джара. А той я ухапва.
„ Сякаш с цел да ми подсети, че коалите са диви животни, а не домашни любимци и осиновяването в действителност е алегоричен жест. И въпреки всичко не беше толкоз ужасно. Веднага по-късно ми даде да го погаля. Тръгнах след него и даже станах очевидец на кавгата му с друга коала, която май беше ядосана, че всички се интересуват единствено от Джара “, отбелязва Бардам.
Докато стои сред двете животни, получава прояснение. Изведнъж се сеща за какво изпитва обвързаност тъкмо към коали. Този детски спомен изскача някъде от дълбините на паметта:
„ На петия ми рожден ден ми подариха такава плюшена играчка. Обичах я и постоянно я носех със себе си. Още като дете си мислех, че би било ужасно, в случай че мога да се изкатеря по някое дърво дружно с коала. Когато мисля за Джара, се сещам за този детски спомен. И това ме прави щастлива “.
Името на тези животни идва от езика на туземците. „ Коала “ в действителност значи „ без вода “. Названието им евентуално идва от обстоятелството, че те си набират всички нужни течности от евкалиптовите листа, които са главната им храна. Прекарват доста време в сън, тъй като до момента в който са будни, съвсем непрестанно дъвчат, което ги уморява. Доста са капризни и не могат да ядат всички типове евкалипт. Затова и местообитанията им са мощно лимитирани.
Освен това са мощно уязвими. Страдат както от заболявания, по този начин и от измененията в климата. Често жизненоважните за тях евкалиптови горички се изсичат. До края на трийсетте години на предишния век коалите са постоянно избивани поради кожата им. Обявени са предпазен тип през 1937 година и оттогава се поставят грижи за опазването им.
След срещата с Джара Брадман взема решение да се посвети на идеята още по-сериозно. Започва да работи като доброволец за няколко организации, взе участие и в благотворителен маратон за събиране на средства. Осиновява още няколко животни и към този момент има горила, магаре, панголин и кучета-водачи.
И къде на смешка, къде на съществено споделя:
„ Срещата ни с Джара беше къса и мимолетна. Той в никакъв случай не ми писа, не ми се обади и не ми описа нищо за себе си. Но аз съм му признателна, тъй като ми подсети за нещо, което бях не запомнила. И ми отвори очите за доста неща “.
От това злополучие обаче се ражда невиждано до тогава състрадание към дивите животни в Австралия, което кара доста хора да се опитат да им оказват помощ.
Британката Мел Бардам е една от тях. Още през 2020 година, когато не е доста осведомена с коалите и метода им на живот, тя научава, че има два метода да спомага. Първо – да стартира да прави ръкавици, с които вероятно да опази изгорелите им от огъня лапи. И второ – да осинови някое животинче. Така тя стартира да подарява всеки месец на Австралийската фондация за коали.
Но преди този момент е изправена пред комплициран избор. Коя коала да избере? Флойд е разказан като „ моден позьор “, който умее да се харесва на близките. Боби пък обича да се перчи, само че и да се гушка. А за какво не красивият Морис? Не, Бардам си избира „ леко проблематичен “ образец – Джара.
„ Изпратиха ми документ за неговото осиновяване и аз го закачих в кухнята си. През идващите две години постоянно следях развиването му “, споделя Бардам пред Guardian.
Тя се взема решение да посети Джара чак през 2023 година Оказва се, че е една от дребното „ майки на коали “, които в действителност желаят да видят осиновените онлайн. Джара живее в националния парк край Пърт и е измежду малцината, отглеждани в условия, допустимо най-близки до естествените.
Но Джара е с необикновен темперамент и по никакъв начин не се впечатлява от това, че „ майка му “ е пристигнала да го посети.
„ Когато го видях за първи път, той спеше, което не е изненадващо като се има поради, че коалите са дейни през огромна част от денонощието. Той се оказа много по-голям, в сравнение с чаках. Никак не приличаше на плюшена играчка, а по-скоро на дребна мечка “, спомня си Бардам.
Да се срещнеш с коала не е толкоз лесна работа. Всъщност техните контакти с хора съзнателно са сведени до най-малко, тъй като животните елементарно се стресират. Бардам въпреки всичко съумява. И даже ѝ дават да прегърне Джара. А той я ухапва.
„ Сякаш с цел да ми подсети, че коалите са диви животни, а не домашни любимци и осиновяването в действителност е алегоричен жест. И въпреки всичко не беше толкоз ужасно. Веднага по-късно ми даде да го погаля. Тръгнах след него и даже станах очевидец на кавгата му с друга коала, която май беше ядосана, че всички се интересуват единствено от Джара “, отбелязва Бардам.
Докато стои сред двете животни, получава прояснение. Изведнъж се сеща за какво изпитва обвързаност тъкмо към коали. Този детски спомен изскача някъде от дълбините на паметта:
„ На петия ми рожден ден ми подариха такава плюшена играчка. Обичах я и постоянно я носех със себе си. Още като дете си мислех, че би било ужасно, в случай че мога да се изкатеря по някое дърво дружно с коала. Когато мисля за Джара, се сещам за този детски спомен. И това ме прави щастлива “.
Името на тези животни идва от езика на туземците. „ Коала “ в действителност значи „ без вода “. Названието им евентуално идва от обстоятелството, че те си набират всички нужни течности от евкалиптовите листа, които са главната им храна. Прекарват доста време в сън, тъй като до момента в който са будни, съвсем непрестанно дъвчат, което ги уморява. Доста са капризни и не могат да ядат всички типове евкалипт. Затова и местообитанията им са мощно лимитирани.
Освен това са мощно уязвими. Страдат както от заболявания, по този начин и от измененията в климата. Често жизненоважните за тях евкалиптови горички се изсичат. До края на трийсетте години на предишния век коалите са постоянно избивани поради кожата им. Обявени са предпазен тип през 1937 година и оттогава се поставят грижи за опазването им.
След срещата с Джара Брадман взема решение да се посвети на идеята още по-сериозно. Започва да работи като доброволец за няколко организации, взе участие и в благотворителен маратон за събиране на средства. Осиновява още няколко животни и към този момент има горила, магаре, панголин и кучета-водачи.
И къде на смешка, къде на съществено споделя:
„ Срещата ни с Джара беше къса и мимолетна. Той в никакъв случай не ми писа, не ми се обади и не ми описа нищо за себе си. Но аз съм му признателна, тъй като ми подсети за нещо, което бях не запомнила. И ми отвори очите за доста неща “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ