Казват, че България е избрала по-малкото зло. Да видим дали е така
2020 е доста тежка година, която сложи пред тестване целия свят. В България нещата се оказаха още по-сложни, тъй като към така и така ужасната Ковид-пандемия се прибавиха и хроничните ни корупционно-управленски болежки, които ескалираха до остра рецесия. И по двата въпроса държавното управление ни убеждава, че като страна сме избрали по-малкото зло. Дали е по този начин?
Здравната рецесия
По отношение на пандемията напролет страната избра по-малкото зло, като вкара изпреварваща карантина: учебните заведения бяха затворени преди останалите в Европа. Смъртността от ковид беше извънредно ниска и ограниченията не продължиха по-дълго, в сравнение с в другите европейски страни. Да, имаше стопански загуби, само че пък хиляди човешки животи бяха избавени.
През есента отново избрахме по-малкото зло, само че този път оставихме стопанската система и учебните заведения оптимално отворени и въведохме ограничаващи ограничения едвам когато имаше действителна заплаха лечебните заведения да не устоят. В резултат България доближи извънредно високи равнища на смъртност. Задминахме и Швеция, и другите страни от Европейски Съюз по този злокобен индикатор. За сметка на това получихме (може би) някакъв стопански бонус, който обаче е мъчно да се мери. А и най-вероятно няма да го има, тъй като карантина въпреки всичко беше въведена. И може да се окаже по-дълга от плануваното.
Като се тегли чертата под тази сметка, човек се обърква кое е по-малкото и кое е по-голямото зло. Ако загубата на доста човешки животи е по-голямото зло, не може да се каже, че сме го избегнали. Ако икономическите вреди са по-голямото зло, за тях също не може да се твърди, че сме ги минимализирали спрямо останалите страни.
Корупционната рецесия
С утихването на първата вълна на пандемията с огромна мощ избухна корупционна рецесия, която този път засегна директно и премиера Борисов. Най-големият скандал беше със изгубените 700 милиона от хазартния бизнес на Васил Божков, които сякаш се изплъзнали от хазната, без Борисов и държавното управление му да виждат. Към това опашато “обяснение ” на обстановката се прибавиха компрометиращи записи на премиера, шкафчета с пари и злато, скандал с къща и манекенка и други хубости. България влезе в международната преса с цялата тази екзотика и резултатите не закъсняха: Европейската комисия излезе със мощно сериозен отчет за спазването на правилата на правовата страна. Да, рецензии имаше и за други страни, само че нашият отчет светеше в алено като коледна елха. Подранилата Коледа продължи и със крепко сурвакане от Европейския парламент, който одобри доста остра резолюция за България. В нея министър председателят не беше поименно упоменат, само че хората с умерени дедуктивни умения не биха отчели това като важен пропуск: алените лампички и в този документ украсяваха главно държавната постройка и седалището (в смисъл сградата) на основния прокурор.
Не че беше належащо тези неща да бъдат подчертавани толкоз демонстративно от европейските ни сътрудници. Цели 60% от хората в страната бяха уверени в справедливостта на настояванията за оставка на Бойко Борисов и Иван Гешев: главните аргументи за необикновената предколедна декорация.
Но и тук пристигна изборът на “по-малкото зло ”. Чрез разнородни хитрувания ръководещите съумяха да убедят хората, че едни предварителни избори са по-голямото зло, а оставането им на власт е по-малкото злополучие. За задачата се раздаваха пари на калпак, писа се нова конституция, бяха дадени свидни министерски жертви: трима министри, отпред с Горанов, си отпътуваха поради “връзки с Движение за права и свободи ”, а министър Кирилов - за изцяло творчество и водеща роля в комедията “Велико национално заседание ”.
Аргументите за това, че оставането на власт на Борисов е “по-малкото зло ”, също бяха разнородни. Първият към този момент не наподобява изключително годен - а точно, че опазването на живота на българите изисква Борисовото наличие във властта. Вторият беше, че никой не прави избори по време на пандемия. Това също се оказа погрешно - Доналд Тръмп изгуби президентските избори в Съединени американски щати тъкмо по време на пик на болестта, само че провеждането на изборите не пострада заради този факт. А и при добра организация българските избори можеха да са и по-рано от американските.
Следващият мотив беше, че едно служебно държавно управление на Радев е по-голямото зло от оставането на Борисов на власт. Тук нещата (в най-хубавия случай за управляващите) са на кантар. Сходна тежест има и аргументът, че трябваше да се одобри бюджет на страната. Хубаво е, че бюджет беше признат, само че е доста евентуално той да бъде променян и поправян следващата година. Също по този начин не може да се каже, че признатият бюджет задава някаква генерално нова посока или пък че прави допустима радикална рационализация: по-скоро виждаме още от старите хрумвания (като саниране на здания, автомагистрали и пр.). В този смисъл политическата добавена стойност на признатия бюджет е минимална.
И най-после: главният мотив за оставането на Борисов беше, че не се знае какво ще стане след едни нови избори - дали няма да е “по-лошо ”. Така че в случай че теглим чертата под цялата тази тънка сметка, останахме си с държавно управление и основен прокурор, към които и българите, и интернационалните ни парньори подхождат със запушени носове. Но това стеснение се компенсира от обстоятелството, че сме избегнали някакво огромно политическо зло. Без да е ясно защо тъкмо зло става дума.
Поуката
Изводът от тази история е, че в България има някакъв систематичен проблем в публичната оценка на по-голямото и по-малкото зло. Част от този проблем се дължи на къса памет. През пролетта мислехме, че животът е по-ценен от парите, през есента - тъкмо противоположното. Не е изключено в единия случай да сме били прави, само че няма по какъв начин да сме били прави и в двата.
По същата липса на логичност (и загуба на памет) Лютви Местан беше изпъден от Движение за права и свободи поради тесни връзки с Ердоган преди няколко години, а в този момент всички превъзнасят Доган и компания поради това, че Движението е получило безапелационна поддръжка от турския водач. Кое е по-малкото зло? Доган или Местан? Връзките с Ердоган или връзките с Путин?
Освен загуба наизуст, причина за проблематичните ни оценки на “по-малкото зло ” е и тоталният опортюнизъм в българската политика, както и неналичието на устойчиви правила, към които да се придържаме. Ситуацията със Северна Македония го показва: толкоз години имахме позиция на поддръжка за суверенитета и еврочленството на тази страна, а в този момент внезапно установихме, че блокирането на това еврочленство е " по-малкото зло ” пред опцията да останем с " открадната история ” (каквото и да значи това). На всички е ясно обаче, че ръководещите имат предизборни учредения да помпат патриотарски настройки - тези конюнктурни пояснения са в действителност същинската причина за извъртането ни на дипломатическия терен.
Когато сходни партийни сметки и опортюнистични дейности изместят правилата и полезностите, не е по никакъв начин учудващо, че по-малкото и по-голямото зло могат да се менят като ветропоказател. Сутрин е едно, вечер е друго. Но това остава непроменяемо - най-голямото зло в България наподобява е рухването от власт.
Автор: Даниел Смилов,
Здравната рецесия
По отношение на пандемията напролет страната избра по-малкото зло, като вкара изпреварваща карантина: учебните заведения бяха затворени преди останалите в Европа. Смъртността от ковид беше извънредно ниска и ограниченията не продължиха по-дълго, в сравнение с в другите европейски страни. Да, имаше стопански загуби, само че пък хиляди човешки животи бяха избавени.
През есента отново избрахме по-малкото зло, само че този път оставихме стопанската система и учебните заведения оптимално отворени и въведохме ограничаващи ограничения едвам когато имаше действителна заплаха лечебните заведения да не устоят. В резултат България доближи извънредно високи равнища на смъртност. Задминахме и Швеция, и другите страни от Европейски Съюз по този злокобен индикатор. За сметка на това получихме (може би) някакъв стопански бонус, който обаче е мъчно да се мери. А и най-вероятно няма да го има, тъй като карантина въпреки всичко беше въведена. И може да се окаже по-дълга от плануваното.
Като се тегли чертата под тази сметка, човек се обърква кое е по-малкото и кое е по-голямото зло. Ако загубата на доста човешки животи е по-голямото зло, не може да се каже, че сме го избегнали. Ако икономическите вреди са по-голямото зло, за тях също не може да се твърди, че сме ги минимализирали спрямо останалите страни.
Корупционната рецесия
С утихването на първата вълна на пандемията с огромна мощ избухна корупционна рецесия, която този път засегна директно и премиера Борисов. Най-големият скандал беше със изгубените 700 милиона от хазартния бизнес на Васил Божков, които сякаш се изплъзнали от хазната, без Борисов и държавното управление му да виждат. Към това опашато “обяснение ” на обстановката се прибавиха компрометиращи записи на премиера, шкафчета с пари и злато, скандал с къща и манекенка и други хубости. България влезе в международната преса с цялата тази екзотика и резултатите не закъсняха: Европейската комисия излезе със мощно сериозен отчет за спазването на правилата на правовата страна. Да, рецензии имаше и за други страни, само че нашият отчет светеше в алено като коледна елха. Подранилата Коледа продължи и със крепко сурвакане от Европейския парламент, който одобри доста остра резолюция за България. В нея министър председателят не беше поименно упоменат, само че хората с умерени дедуктивни умения не биха отчели това като важен пропуск: алените лампички и в този документ украсяваха главно държавната постройка и седалището (в смисъл сградата) на основния прокурор.
Не че беше належащо тези неща да бъдат подчертавани толкоз демонстративно от европейските ни сътрудници. Цели 60% от хората в страната бяха уверени в справедливостта на настояванията за оставка на Бойко Борисов и Иван Гешев: главните аргументи за необикновената предколедна декорация.
Но и тук пристигна изборът на “по-малкото зло ”. Чрез разнородни хитрувания ръководещите съумяха да убедят хората, че едни предварителни избори са по-голямото зло, а оставането им на власт е по-малкото злополучие. За задачата се раздаваха пари на калпак, писа се нова конституция, бяха дадени свидни министерски жертви: трима министри, отпред с Горанов, си отпътуваха поради “връзки с Движение за права и свободи ”, а министър Кирилов - за изцяло творчество и водеща роля в комедията “Велико национално заседание ”.
Аргументите за това, че оставането на власт на Борисов е “по-малкото зло ”, също бяха разнородни. Първият към този момент не наподобява изключително годен - а точно, че опазването на живота на българите изисква Борисовото наличие във властта. Вторият беше, че никой не прави избори по време на пандемия. Това също се оказа погрешно - Доналд Тръмп изгуби президентските избори в Съединени американски щати тъкмо по време на пик на болестта, само че провеждането на изборите не пострада заради този факт. А и при добра организация българските избори можеха да са и по-рано от американските.
Следващият мотив беше, че едно служебно държавно управление на Радев е по-голямото зло от оставането на Борисов на власт. Тук нещата (в най-хубавия случай за управляващите) са на кантар. Сходна тежест има и аргументът, че трябваше да се одобри бюджет на страната. Хубаво е, че бюджет беше признат, само че е доста евентуално той да бъде променян и поправян следващата година. Също по този начин не може да се каже, че признатият бюджет задава някаква генерално нова посока или пък че прави допустима радикална рационализация: по-скоро виждаме още от старите хрумвания (като саниране на здания, автомагистрали и пр.). В този смисъл политическата добавена стойност на признатия бюджет е минимална.
И най-после: главният мотив за оставането на Борисов беше, че не се знае какво ще стане след едни нови избори - дали няма да е “по-лошо ”. Така че в случай че теглим чертата под цялата тази тънка сметка, останахме си с държавно управление и основен прокурор, към които и българите, и интернационалните ни парньори подхождат със запушени носове. Но това стеснение се компенсира от обстоятелството, че сме избегнали някакво огромно политическо зло. Без да е ясно защо тъкмо зло става дума.
Поуката
Изводът от тази история е, че в България има някакъв систематичен проблем в публичната оценка на по-голямото и по-малкото зло. Част от този проблем се дължи на къса памет. През пролетта мислехме, че животът е по-ценен от парите, през есента - тъкмо противоположното. Не е изключено в единия случай да сме били прави, само че няма по какъв начин да сме били прави и в двата.
По същата липса на логичност (и загуба на памет) Лютви Местан беше изпъден от Движение за права и свободи поради тесни връзки с Ердоган преди няколко години, а в този момент всички превъзнасят Доган и компания поради това, че Движението е получило безапелационна поддръжка от турския водач. Кое е по-малкото зло? Доган или Местан? Връзките с Ердоган или връзките с Путин?
Освен загуба наизуст, причина за проблематичните ни оценки на “по-малкото зло ” е и тоталният опортюнизъм в българската политика, както и неналичието на устойчиви правила, към които да се придържаме. Ситуацията със Северна Македония го показва: толкоз години имахме позиция на поддръжка за суверенитета и еврочленството на тази страна, а в този момент внезапно установихме, че блокирането на това еврочленство е " по-малкото зло ” пред опцията да останем с " открадната история ” (каквото и да значи това). На всички е ясно обаче, че ръководещите имат предизборни учредения да помпат патриотарски настройки - тези конюнктурни пояснения са в действителност същинската причина за извъртането ни на дипломатическия терен.
Когато сходни партийни сметки и опортюнистични дейности изместят правилата и полезностите, не е по никакъв начин учудващо, че по-малкото и по-голямото зло могат да се менят като ветропоказател. Сутрин е едно, вечер е друго. Но това остава непроменяемо - най-голямото зло в България наподобява е рухването от власт.
Автор: Даниел Смилов,
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ