Атанасов: Следващите две години ще са исторически за пътното строителство
2018 година и 2019 година ще бъдат исторически за пътното строителство, защото ще стартираме стратегически планове в Северна България - цялостното довеждане докрай на „ Хемус “, построяването на автомагистралите „ Русе - Велико Търново “, „ Видин -
Ботевград “, „ София - Калотина “ и най-сложният сектор от „ Струма “ през
Кресненското дефиле. Убеден съм, че ще се оправим с тези провокации,
тъй като имаме и познания, и опит, съобщи ръководителят на Управителния съвет на
Агенция „ Пътна инфраструктура “ инж. Дончо Атанасов на тържеството във връзка
135-годишнина от основаването на държавната пътна администрация.
В приветственото си слово инж. Атанасов акцентира, че миналите 5 години и
изключително 2015 година са едни от най-успешните години в пътното строителство на
съвременна България, защото със средствата от Европейския съюз автомагистралната
мрежа се е нараснала с над 300 км и сега е към 740 км. Бяхме си сложили
амбициозна стратегия, която изпълнихме изцяло, съобщи инж. Атанасов.
Заместник-министърът на районното развиване и благоустройството инж.
Валентин Йовев акцентира, че инфраструктурата би трябвало да се поддържа, доизгражда
и развива и за това са нужни обилни вложения. С въвеждането на тол
системата чакаме над 1 милиарда лева доходи годишно или към 3 пъти повече,
в сравнение с получаваме от винетните стикери сега, и тези средства ще се
влагат в поддържане и развиване на републиканската пътна мрежа, съобщи
заместник-министър Йовев. Знаем, че пътищата не са идеални – има настилки, които
са на повече от 20-30 години, само че ще сменим метода и от кърпежи ще преминем към
цялостна рехабилитация на компрометираните сектори, които не са ремонтирани
от над 30 години, сподели инж. Йовев.
Началото на пътната администрация се поставя на 3 април 1883 година, с Указ №267
на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за изработката,
поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и
Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за
планиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за
първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са направени от княз
Михаил Хилков, който е бил ръководещ Министерството на общите здания,
земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това
министерство са били и пътищата на страната.
България посреща Освобождението си с 2 511 километра пътища. В
идващите 30 години пътната мрежа нараства близо 4 пъти, като през 1915 година - в
навечерието на Първата международна война, доближава над 9 000 км. Приети са редица
2
закони за развиването на пътната инфраструктура, нейната подредба,
отговорности, отговорности и финансиране. Изграждат се пътищата София - Самоков,
Варна - Бургас, Русе - Силистра, Враца - Мездра, Оряхово - Враца, Асеновград -
Чепеларе, Пазарджик - Брацигово, Хасково - Кърджали и редица мостови
уреди.
До 1944-та година пътната мрежа доближава над 22 000 км. Приети са два
закона, които дават сериозен подтик за развиването на пътното строителство. Това са
законите за пътищата и за трудовата тегоба. Построяват се правите София -
Мездра, Сливен - Елена, Троян - Кърнаре и Кричим - Девин и редица други.
Периодът до 1971 година е интервал на рационализация на главната пътна мрежа.
Изграждат се направленията Русе - Велико Търново - Килифарево, Подбаланският
път София - Карлово - Бургас, проходите на Републиката и Витиня. От 1954 година в
употреба е и първият мост над река Дунав при Русе. С новото административно
разделяне на страната през 1959 година се основават 27 окръжни пътни пътни ръководства. С
предписание на Министерския съвет от 19 май 1971 година се утвърждава построяването
на автомагистралния пръстен на страната в направлението: София - Пловдив -
Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Шумен - Варна, с обща
дължина към 1000 км. Той включва трите автомагистрали „ Тракия ”, „ Хемус ” и „ Черно
море ”. Започва развиването на автомагистралното строителство.
В момента републиканската пътна мрежа е към 20 000 км.
Ботевград “, „ София - Калотина “ и най-сложният сектор от „ Струма “ през
Кресненското дефиле. Убеден съм, че ще се оправим с тези провокации,
тъй като имаме и познания, и опит, съобщи ръководителят на Управителния съвет на
Агенция „ Пътна инфраструктура “ инж. Дончо Атанасов на тържеството във връзка
135-годишнина от основаването на държавната пътна администрация.
В приветственото си слово инж. Атанасов акцентира, че миналите 5 години и
изключително 2015 година са едни от най-успешните години в пътното строителство на
съвременна България, защото със средствата от Европейския съюз автомагистралната
мрежа се е нараснала с над 300 км и сега е към 740 км. Бяхме си сложили
амбициозна стратегия, която изпълнихме изцяло, съобщи инж. Атанасов.
Заместник-министърът на районното развиване и благоустройството инж.
Валентин Йовев акцентира, че инфраструктурата би трябвало да се поддържа, доизгражда
и развива и за това са нужни обилни вложения. С въвеждането на тол
системата чакаме над 1 милиарда лева доходи годишно или към 3 пъти повече,
в сравнение с получаваме от винетните стикери сега, и тези средства ще се
влагат в поддържане и развиване на републиканската пътна мрежа, съобщи
заместник-министър Йовев. Знаем, че пътищата не са идеални – има настилки, които
са на повече от 20-30 години, само че ще сменим метода и от кърпежи ще преминем към
цялостна рехабилитация на компрометираните сектори, които не са ремонтирани
от над 30 години, сподели инж. Йовев.
Началото на пътната администрация се поставя на 3 април 1883 година, с Указ №267
на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за изработката,
поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и
Правилникът за службата на кантонерите. С първите държавни документи за
планиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за
първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са направени от княз
Михаил Хилков, който е бил ръководещ Министерството на общите здания,
земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това
министерство са били и пътищата на страната.
България посреща Освобождението си с 2 511 километра пътища. В
идващите 30 години пътната мрежа нараства близо 4 пъти, като през 1915 година - в
навечерието на Първата международна война, доближава над 9 000 км. Приети са редица
2
закони за развиването на пътната инфраструктура, нейната подредба,
отговорности, отговорности и финансиране. Изграждат се пътищата София - Самоков,
Варна - Бургас, Русе - Силистра, Враца - Мездра, Оряхово - Враца, Асеновград -
Чепеларе, Пазарджик - Брацигово, Хасково - Кърджали и редица мостови
уреди.
До 1944-та година пътната мрежа доближава над 22 000 км. Приети са два
закона, които дават сериозен подтик за развиването на пътното строителство. Това са
законите за пътищата и за трудовата тегоба. Построяват се правите София -
Мездра, Сливен - Елена, Троян - Кърнаре и Кричим - Девин и редица други.
Периодът до 1971 година е интервал на рационализация на главната пътна мрежа.
Изграждат се направленията Русе - Велико Търново - Килифарево, Подбаланският
път София - Карлово - Бургас, проходите на Републиката и Витиня. От 1954 година в
употреба е и първият мост над река Дунав при Русе. С новото административно
разделяне на страната през 1959 година се основават 27 окръжни пътни пътни ръководства. С
предписание на Министерския съвет от 19 май 1971 година се утвърждава построяването
на автомагистралния пръстен на страната в направлението: София - Пловдив -
Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Шумен - Варна, с обща
дължина към 1000 км. Той включва трите автомагистрали „ Тракия ”, „ Хемус ” и „ Черно
море ”. Започва развиването на автомагистралното строителство.
В момента републиканската пътна мрежа е към 20 000 км.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ