2017 г. не бе особено богата на спортни събития от

2017 година не бе изключително богата на спортни събития от максимален мащаб, само че ще остане незабравима за всички у нас с невероятния успех в тениса на Григор Димитров, един превъзходен състезател, който с труд и неизменност сбъдна фантазиите си. 26-годишният тенисист от Хасково си бе сложил за предпочитана цел дебютно присъединяване в заключителния шампионат на Мъжката тенис асоциация и освен я извърши, само че и победи на върха в Лондон и в този момент е трети в света.

Годината в света на тениса бе извънредно забавна. Феновете на известния спорт бяха пренесени 10 години обратно и станаха очевидци на възроденото извънредно съревнование сред Роджър Федерер и Рафаел Надал. Двете митове прекратиха прибързано сезона през 2016-та година, поради травми, а при започване на 2017 бяха сложени надлежно 17-ти и 9-ти на Откритото състезание на Австралия, само че това не им попречи да стигнат до край, който подсети за най-хубавите им години и бе извоюван в пет сета от швейцареца. Маестрото от Базел не се спря дотук и взе и първите два Мастърса за годината, записвайки нови две победи над Надал.

Испанецът дочака своя миг – сезона на клей, с цел да запише още веднъж името си в историята. Надал завоюва рекордна 10-та купа от шампионата в Барселона, след което закръгли на 10 и купите си от Мастърса в Монте Карло и Ролан Гарос. Немислимото достижение от 10 триумфа в един шампионат от Големия шлем бе маркирано уместно от уредниците, а на всички към този момент стана ясно, че двамата огромни ще си оспорват и първото място в ранглистата в края на годината.

С идването на сезона на трева настъпи нова смяна на силите. Федерер с привидна лекост завоюва за осми път купата от Уимбълдън, без да загуби нито един сет по пътя си, а неговите почитатели към този момент предвкусваха завръщането му на върха в международната класация, и то на 36-годишна възраст. Сезонът на твърди кортове в Северна Америка обаче не бе сполучлив за швейцареца, който получи травма в гърба в Монреал, а Надал се възползва от това, с цел да завоюва Откритото състезание на Съединени американски щати, а месец по-късно да си обезпечи и довеждане докрай на годината на първото място в света.

Междувременно всички българи станаха очевидци на изключителното показване на Григор Димитров. Гришо стартира годината с купа в Бризбейн, продължи с постигане до полуфиналите на Аустрелиън Оупън, където бе спрян от Надал в пет сета, след което победи и пред родна аудитория при дебюта си на шампионата в София. След лек спад във формата Димитров стигна и до най-големия триумф в кариерата си до този миг, печелейки Мастърса в Синсинати, без да загуби нито един сет по пътя си.

Хасковлията бе спрян от Андрей Рубльов в третия кръг на Ю Ес Оупън, само че игра доста мощно на идващите шампионати в Азия, с което си обезпечи и теоретично присъединяване на Финалите на международния тур в Лондон. Именно там пристигна огромния миг на Димитров. Той завоюва и трите си мача в груповата фаза, след което победи Джак Сок на полуфиналите и се наложи над Давид Гофен в доста тежък трисетов край, с цел да завоюва най-престижния шампионат в тениса отвън четирите от Големия шлем. По този метод Гришо си обезпечи и довеждане докрай на годината на трето място в ранглистата и официализира обстоятелството, че единствените двама по-добри от него през 2017 бяха Рафаел Надал и Роджър Федерер.

При дамите американката Серина Уилямс завоюва Аустрелиън Оупън, след което разгласи краткотрайното си отдръпване от спорта поради бременност. Другите тенисистки се възползваха от нейното неявяване и се вкопчиха в борба за огромните титли и първото място. В последна сметка тийнейджърката Елена Остапенко победи на Ролан Гарос, Гарбине Мугуруса завоюва Уимбълдън, а американката Слоун Стивънс зарадва локалната аудитория с непредвидения си триумф на Ю Ес Оупън. Що се отнася до първото място в ранглистата, то поредно бе заемано от Анжелик Кербер, Каролина Плишкова и Гарбине Мугуруса, преди в последна сметка на него да се откри румънката Симона Халеп.
Реал Мадрид / БГНЕС
ФУТБОЛ

Във футболно отношение годината бе по-тиха в очакване на най-важното събитие идващото лято – Световното състезание в Русия. Фокусът падна върху клубните тимове, където Реал Мадрид записа достижение, което нито един различен тим не бе правил до момента – отбрани трофея си от Шампионска лига. Испанският гранд победи за 12-ти път в най-престижната клубна конкуренция, като на финала победи Ювентус с 4:1, а преди този момент в профил тимовете на Атлетико Мадрид и Байерн Мюнхен. Кристиано Роналдо бе огромният водач на Кралския клуб, отбелязвайки 10 гола от етапа на 1/4-финалите нататък, а португалецът бе с огромна заслуга и за извоюваната купа в Ла Лига. Именно тези мощни игри донесоха на Роналдо през декември за пети път в кариерата му Златната топка, макар че той не се показа толкоз мощно през есента. С този триумф някогашният състезател на Манчестър Юнайтед и Спортинг Лисабон се изравни с огромния си противник Лионел Меси, който също е печелил най-ценното самостоятелно отличие пет пъти, а двамата непроменяемо преобладават в класацията към този момент 10 следващи години. Малко успокоение за аржентинеца е, че завърши годината с един гол повече от португалския си съперник по индикатор точни удари за клуба и националния си тим (54 на Меси и 53 на Роналдо). Годината завърши и малко разочароващо за Реал поради позорната загуба от Барселона с 0:3 посред "Сантяго Бернабеу" часове преди Коледа.

Във Висшата лига новият управител на Челси Антонио Конте пребори конкуренцията на новите наставници на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити – надлежно Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола, с цел да донесе купата на „ Стамфорд Бридж “ още в дебютния си сезон в Англия. В Германия Байерн Мюнхен стана първенец за пети следващ път, до момента в който Ювентус взе шеста поредна купа в италианската Серия А. Доминацията на ПСЖ във Франция обаче бе прекратена от смелия отбор на Монако, който в допълнение стигна и до полуфиналите на Шампионска лига, а през лятото осребри триумфа си, продавайки за големи суми главните си играчи.

В България нямаше изненади и Лудогорец без никакви проблеми стана първенец за шести следващ път, до момента в който Ботев Пловдив реализира страховит триумф и завоюва Купата на България след победа точно над „ орлите “ на финала. Разградският отбор се показа впечатляващо и в евротурнирите през есента и излезе от групата си в Лига Европа, с цел да си обезпечи място на 1/16-финалите в Лига Европа. Впечатляващо бе и представянето на отбора на ЦСКА-София, който след есенния полусезон изостава със единствено една точка от Лудогорец в класирането, до момента в който Левски ненапълно разочарова, макар привличането на доста съществени имена за българската футболна реалност – италианския треньор Делио Роси и някогашните звезди от Висшата лига Габриел Обертан и Жорди Гомес.

На национално равнище най-интересни бяха заключителните мачове от квалификациите за Мондиал 2018, които донесоха и най-голямата изненада на годината – четирикратният международен първенец Италия бе надвит от Швеция в баражите и няма да взе участие на Световно състезание за първи път от половин век насам. За шампионата в Русия не се класираха още тимовете на Холандия, Чили и Съединени американски щати, само че пък място на финалите откри симпатичният на всички отбор на Исландия.

За националния тим на България квалификациите още веднъж приключиха разочароващо, макар че годината донесе впечатляващи домашен победи над Холандия и Швеция. Като посетители обаче момчетата на Петър Хубчев се показаха извънредно едва и взеха единствено една точка от пет мача, пристигнала при гостуването ни на новобранеца Люксембург.

ЛЕКА АТЛЕТИКА

Годината в леката атлетика бе маркирана от отказването от спорта на една от огромните митове в историята на този спорт – Юсейн Болт. Светкавицата не можа да се сбогува с почитателите по мечтания метод и остана трети на 100 метра на Световното състезание в Лондон. В последното съревнование в кариерата си, Болт получи травма на финален пост в щафетата 4х100 и не съумя да приключи надпреварата, само че все пак бе бурно приветстван от цялостните трибуни на Олимпийския стадион в английската столица, а по-късно почетен и от Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF) със специфична гала.

Със златен и сребърен орден от пистата се отдръпна и английската звезда Мо Фара, който обаче счита да търси кариера в асфалтовите бягания. Шампионатът на планетата бе доминиран от американските спортисти, които завоюваха 10 златни медала и общо 20 сребърни и бронзови, а любопитно бе мощното показване на „ Неутралните спортисти “, които приключиха на 9-то място в крайното класиране. Причина за това бе решението на IAAF да не позволява Русия до интернационалните надпревари поради грандиозния допинг скандал в страната (наказанието бе удължено и за 2019-та година), само че въпреки всичко бе разрешено на дадени спортисти от страната да вземат участие под безпристрастен байрак, в случай че потвърдят, че нямат нищо общо с Руската антидопингова лаборатория.

Първенството не бе мощно за България, като родните представители стигнаха до единствено два финала във високия скок – Тихомир Иванов при мъжете и Мирела Демирева при дамите, а Ивет Лалова остана напълно покрай финала на 200 метра и приключи на 9-то място в крайното класиране.

Скандалът с допинг програмата на Русия, за която бе потвърдено, че е се е случвала под държавен чадър, доближи своя връх през декември, когато Международният олимпийски комитет реши да не допусне страната до присъединяване в Зимните олимпийски игри в Пьончан, въпреки че също като IAAF остави отворена вратата за избрани съветски спортисти да вземат участие под безпристрастен байрак. Доживотна възбрана за посещаване на Олимпийски игри бе наложена на някогашния състезателен министър на Русия и сегашен заместник-премиер Витали Мутко, а красноречива бе и реакцията на президента на страната Владимир Путин, който съобщи, че Русия „ първо би трябвало да потърси виновността в себе си “, след което даде зелена светлина на локалните спортисти да се състезават в Пьончан под безпристрастен байрак, въпреки че преди този момент имаше терзания, че може да призове за протест на Игрите.
Кличко и Джошуа / БГНЕС
БОКС

Годината в бокса бе цялостна с забавни събития, въпреки и някои от тях много противоречиви. Без подозрение мач номер 1 на 2017 бе изключителната борба сред новия международен първенец в тежка категория Антъни Джошуа и някогашния доминатор в категорията Владимир Кличко, която върна позагубения искра на най-тежките. За разлика от тактическите и неатрактивни мачове, с които братята Кличко държаха всички огромни трофеи в категорията, конфликт на препълнения стадион „ Уембли “ в Лондон предложи ужасно представление, напомнящо за най-силните години на Майк Тайсън и Ленъкс Люис. Джошуа първи смъкна противника си в нокдаун, само че остарялото куче Кличко отговори уместно и прати противника си по тил на кръга още в идващия рунд. Британецът изглеждаше тотално привършен, само че възвърна силите си, с цел да нокаутира Кличко в 11-ия рунд и да се утвърди като новото огромно име в бокса.

Българският представител при тежките Кубрат Пулев с деликатен избор на противници и доста постоянен бокс си извоюва правото да се изправи против Джошуа и за повторно да се бие за международната купа в тежка категория. За страдание, Кобрата получи скъса отчасти гръден мускул по време на подготовката си за дуела и не можа да се изправи против британеца. Пулев обаче изрази увереността си, че ще се върне на кръга по-силен и още веднъж ще се цели в международната купа.

Другият огромен мач на годината, въпреки от мнозина определян повече като „ цирк “, бе този сред непобедения Флойд Мейуедър и царят на смесените бойни изкуства Конър Макгрегър. Двамата изнесоха серия театрални представления по света, в които разменяха обиди и закани, с цел да промотират мача, само че номерът им проработи и боят в Лас Вегас притегли голям интерес. Естествено, Макгрегър нямаше никакъв късмет на кръга против Мейуедър, който от своя страна сподели признаци на „ наслойка “, откакто спря с бокса преди две години. В последна сметка американецът завоюва с механически нокаут и усили салдото си на 50 победи и нито една загуба, а още по-значително усили салдото си в банката.

Годината приключи с новината, че някогашният международен първенец в тежка категория Тайсън Фюри публично е изтърпял наказването си за допинг и през идната година ще може да се върна на кръга. Фюри не изгуби време и незабавно провокира Джошуа в обществените мрежи, а искания към трона на Джошуа предявяват още американецът Дионтей Уайлдър и новозеландецът Джоузеф Паркър. Владимир Кличко от своя страна прояви добра преценка и не се възползва от клаузата си за реванш с Джошуа, обявявайки завършек на професионалната си кариера. Куриозното е, че с открития си и атрактивен бокс при загубата от Ей Джей, Кличко си завоюва много по-голямо самопризнание и утвърждение измежду почитателите, в сравнение с с доста от рутинните си и скучни победи през годините.

ВОЛЕЙБОЛ

Изминаващата 2017 година сигурно ще остави спорни усеща измежду волейболните почитатели у нас. За страна, която претендира да има обичаи в този спорт, може би ни се искаше да забележим още повече триумфи на родните ни волейболисти. Все отново налице е страхотното достижение на женския народен тим до 23 години, който стана трети на Световното състезание в Словения. Голяма част от този състав ще бъде ядрото на националния ни отбор през идващите години и на пръв взор бъдещето пред женския профил наподобява ярко. Отново при дамите мотиви за наслада ни донесоха и волейболистките на Марица, които съумяха да пробият на интернационалната сцена. Пловдивчанки записаха историческо достижение, ставайки първия български отбор, класирал се за груповата фаза на Шампионската лига. В последните години девойките на Иван Петков преобладават на родната сцена и по тази причина пробивът в Европа пристигна някак разумно.

Естествено най-сериозно внимание както постоянно бе отделено на мъжкия ни народен тим, който обичайно бе претрупан със съществени упования преди Европейското състезание в Полша. Въпреки че момчетата на Пламен Константинов не бяха посочени измежду любимците, надали е имало волейболен почитател у нас, който да не се е надявал, че „ лъвовете “ имат сили да подобрят или най-малко да повторят представянето си от последните еврофинали, където завършихме четвърти.

За жал този път българите не съумяха да намерят място в топ 4, отпадайки на четвъртфиналите от състава на Сърбия. Освен че бе много мъчителна, загубата с 0:3 (21:25, 22:25, 26:28) остави и чувството за следващия пропуснат „ златен “ късмет да стигнем до нещо огромно. За страдание в мача със сърбите очевидно си пролича неналичието на изявен водач в нашия тим, липса, която даже безспорната класа и реализаторски умения на Цветан Соколов не съумяха да компенсират. Сега на „ лъвовете “ следва ново голямо предизвикателство, а точно идното Световното състезание следващата година, на което ще домакинстваме дружно с Италия. Дотогава остава да чакаме дали Пламен Константинов „ ще откри “ водача на тима и да се надяваме, че с невероятната поддръжка на българската аудитория, отборът ни ще може да се бори с останалите международни сили в този спорт.

Освен при мъжете, Европейско състезание имаше и при дамите, като и там присъединяване ни бе спорно. Няколко трагични победи в груповата фаза, последвани от още по-драматична загуба от настоящия първенец Русия, оставиха девойките на Иван Сеферинов на второто място в групата, с което бе пропуснат отличен късмет за непосредствено класиране на четвъртфинал. Въпреки сериозния капацитет, с който разполагаше отборът ни и наличието на потвърдено име като това на Елица Василева в състава, българките отстъпиха на Германия в осминафиналния плейоф и по този начин отпаднаха безславно от шампионата в Баку.

Независимо от разочароващия резултат на еврофиналите за отбора ни, би трябвало да отбележим, че през 2017 този тим реализира сериозен триумф, класирайки се за Световното състезание в Япония следващата година. Предвид капацитета на младите състезателки и опита на потвърдените имена в състава и тук можем да се надяваме на по-добри резултати през идната година.

БАСКЕТБОЛ

Както в доста други спортове и в баскетбола годината бе изпълнена със значими събития. У нас Лукойл Академик съумя да завоюва шампионската купа, като във финала се наложи над главния си съперник през сезона Берое с 3-1 победи. Въпреки триумфа в родния шампионат управлението на „ студентите “ реши да се раздели със заемащия треньорския пост Тони Дечев. На негово място след това пристигна израелският експерт Шарон Друкер, който обаче не съумя да оправдае сериозните упования към отбора да направи пробив в Европа.

Финалистът в шампионата Берое пък изпрати исторически сезон, като с изключение на сребърните медали в шампионата, тимът воден от националния селекционер Любомир Минчев завоюва Купата и Суперкупата на България, както и трофея в Балканската лига. Освен отличната си работа на клубно равнище, Минчев може да бъде окуражителен и за свършеното от него и неговия щаб с националния тим, който продължава да се бори в квалификациите за Световното състезание в Китай през 2019 година. Тук естествено идва ред и на светлия лъч в родния баскетбол, а точно крилото на испанския гранд Барселона Александър Везенков. Освен че съумя да си извоюва място в състава на каталунците, младият баскетболист се трансформира и в първия българин, определен в Драфта на Националната баскетболна асоциация. Той бе определен под №57 от отбора на Бруклин Нетс, което ни дава очаквания, че скоро можем да забележим и втори наш съотечественик след Георги Глушков в „ Лигата на извънземните “. Там по традиция годината бе много вълнуваща, макар че отминалият сезон в НБА излъчи предстоящ победител в лицето на Голдън Стейт Уориърс. След трагичната загуба на купата предходната година, през тази „ воините “, подсилени с Кевин Дюрант, не оставиха шансове на съперниците. За трета поредна година отборът на Стив Кър трябваше да спори за купата против ЛеБрон Джеймс и Кливланд Кавалиърс. След извънредно показване точно на Дюрант във финалната серия, Уориърс победиха след безапелационното 4-1 победи. Впоследствие някогашната звезда на Оклахома Сити Тъндър бе определен и за най-полезен състезател във финалите. Тук е моментът да отдадем заслуженото и на неговия някогашен съотборник в състава на „ гръмотевиците “ Ръсел Уестбрук, който завоюва наградата за MVP на постоянния сезон. Гардът направи свръхестествен сезон, в който осъществя рекорден брой трипъл-дабъл - 42, надминавайки достижението на легендата Оскар Робъртсън (41) от далечната 1962 година Средно на мач той записа по 31,6 точки, 10,7 битки и 10,4 асистенции.

2017-а ще се запомни и с още едно значимо събитие в баскетбола – а точно триумфът на Словения на Евробаскет. Турнирът за първи път се организира в новия си формат, а точно с няколко страни домакини – Финландия, Израел, Румъния и Турция одобриха дуелите от груповата фаза, а Истанбул трябваше да семейства във етапа на директните елиминации. Но да се върнем към триумфа на Словения. Страната с близо 2-милионно население за първи път в своята история завоюва купата на Стария континент. Още по-впечатляващ бе методът по който играчите на Игор Кокошков сграбчиха трофея. Освен че бяха единственият тим, който не позволи проваляне през целия шампионат, "драконите “ (символът на столицата Любляна) – плениха баскетболните почитатели със своята смела и сърцата игра.

P:5883527

ФОРМУЛА 1

Годината във Формула 1 също предложи доста страсти за почитателите на този спорт. Големият победител за 2017 бе водачът на Мерцедес Люис Хамилтън, който завоюва четвъртата си шампионска купа, с което се изравни с именития Ален Прост, както и с водача на Ферари Себастиан Фетел. Освен това британецът стана и водачът с най-вече полпозишъни в историята на „ кралските гонки “, изпреварвайки легендата Михаел Шумахер.

Втори в крайното класиране остана Фетел, който през целия сезон бе главната опасност за Хамилтън. Германецът стартира чудесно шампионата, спечелвайки три от първите шест надпревари. За негово страдание обаче във Ферари още веднъж не съумяха да съкратят задоволително разликата от огромния противник. И тази година Мерцедес бяха по-добри от преследвачите си и разумно за четвърти следващ път финишираха преди всичко при конструкторите и то с безапелационна преднина 668 точки против 522 за Ферари. Пилотите на немския отбор победиха в 12 от общо 21 старта през акцията, като Хамилтън завоюва 9, а Валтери Ботас, за който това бе дебютен сезон за Мерцедес завоюва 3 надпревари. Финландецът приключи и трети в класирането при водачите с актив от 305 точки, с 12 по-малко от втория Фетел. /БГНЕС