20-ти ноември е исторически ден за човешката космонавтика – на

20-ти ноември е исторически ден за човешката космонавтика – на тази дата през 1998 година съветската галактическа ракета “Протон-К ” извежда в околоземна орбита издигнатия от Русия, само че финансиран и благосъстоятелност на Съединени американски щати, модул “Заря ”. С това стартира най-мащабният галактически план в историята на човечеството: градежът на Международната галактическа станция. Макар че през днешния ден си мечтаем най-много за пилотирани бази на Луната и експедиции до Марс, истината е, че Международната галактическа станция е в центъра на актуалната пилотирана космонавтика. Ние възприемаме станцията за даденост – въпреки всичко тя съществува от две десетилетия. А след идването на “Експедиция 1 ” през ноември 2000 година, в космоса е открито непрекъснато човешко наличие. Днес има хора, навършили пълноправие, само че в границите на целия им живот не е имало даже един ден без на този свят да има астронавти, които непрестанно живеят и работят в космоса. Може би не сме удовлетворени от темпа на софтуерното развиване, може би желаеме повече спрямо това, което получаваме. Но Международната галактическа станция е тази, която в действителност е трансформирала човечеството в галактически тип – тя е единственият наш непрекъснато обитаван дом в орбита. Всички признаци демонстрират, че непрекъснатото човешко наличие ще продължи през идващите няколко години. Станцията претърпя злополуката на “Колумбия ” и пенсионирането на галактическите совалки – евентуално ще преживее и скорошната повреда на “Союз МС-10 ”. Новият пилотиран транспортен съд “Союз МС-11 ” ще полети до броени седмици. 

Въпреки че има мотив да честваме, хубаво е да напомним, че основаването на Международната галактическа станция е белязано от множество компликации, трудности и даже съпротива против нея. Подобно на доста други планове, станцията също минава през серия от отлагания. Планът за станция, в началото известна под името “Фрийдъм ”, е показан за пръв път от американския президент Роналд Рейгън през 1984-та година. НАСА планува градежът й да завърши през първата половина 90-те години, само че началото, както загатнах нагоре, е положено чак през 1998 година с планувана дата на довеждане докрай на структурата 2005 или 2006 година. Дори това не се случва. Поради повредата на совалката “Колумбия ” окончателното довеждане докрай е реалност чак през 2011 година. 

Международната галактическа станция се ражда във време, когато отношението към пилотираната космонавтика не е еднопосочно. В края на 90-те и началото на Новото хилядолетие стартира огромният взрив в безпилотната космонавтика. Първо орбитални, а след това спускаеми апарати се насочат към Марс. “Галилео ” бележи огромни триумфи към Юпитер, а “Касини ” наближава Сатурн. Роботизираната космонавтика е тази, която е известна, тя води до научни открития, които се разгласяват в реномирани научни списания и до новинарски изявления, които стоят на предните страници на вестниците. Пилотираните полети до околоземна орбита не будят същия интерес, нито откритията им са толкоз значими. Медиите демонстрират интерес единствено когато настъпи огромна повреда, както се случва след злополуката на совалката “Колумбия ” през 2003-та. Много известни учени, включително и Нобелови лауреати като Стивън Уайнбърг, са срещу Международната галактическа станция (Уайнбърг я назовава “пуйка в орбита ”). Но станцията търпи рецензия и измежду горещите последователи на заселването на космоса – защото средствата за космонавтика са лимитирани и НАСА може да се концентрира единствено върху една стратегия, те виждат в МКС спирачка към по-нататъшните полети към Луната и Марс. 

Това обаче са разногласия, които са се водили в предишното. За положително или неприятно Международната галактическа станция е към този момент издигната – въпросите, които стоят през днешния ден, са разнообразни: ето, тя е тук. Как обаче я използваме и има ли към този момент основни научни достижения, направени на борда й? Експлоатираме ли МКС на цялостния й потенциал? 

И до момента в който по втория въпрос отговорът е “не ”: човечеството загуби доста от пенсионирането на галактическата совалка и продължава да натрупа пасиви, до момента в който новите частни пилотирани кораби към момента не са подготвени, то по първия въпрос можем да дадем позитивен отговор: да, относително добре се оправяме със станцията като платформа за тестване на нови технологии и провеждането на научни проучвания. През 2017-та година, на научна конференция във Вашингтон, шефът на МКС Сам Шимеми показа: “Днес програмата прави в действителност огромни крачки в изследователските си действия ”. Едно от най-забележителните научни достижения е провеждането на опита с близнаците Кели: астронавтът Скот Кели прекара цяла година в космоса в интервала сред 29-ти март 2015 и 29-ти февруари 2016 година, до момента в който неговият брат-близнак остана на Земята за контролни проби. Сега, близо три години по-късно, опитът към този момент дава плод и научни публикации се разгласяват в реномирани списания. 

По отношение на софтуерното развиване МКС също служи като тестово поле за нови технологии. През 2016-та година към станцията бе прикачен частният модул на Бигълоу “Бийм ”. Това е първият надуваем модул, който се употребява за потребностите на пилотираната космонавтика в границите на дълъг интервал от време. 

Всичко това демонстрира, че Международната галактическа станция към този момент се е потвърдила като един от най-големите и сполучливи пилотирани галактически планове в човешката история. По отношение на вложените средства, старания и компликация за осъществяване, тя наподобява на лунната стратегия “Аполо ”. Но приликите на “Аполо ” не свършват единствено с позитивните образци, а и с негативните. Както и при “Аполо ”, по този начин и при МКС, бъдещето на плана е неразбираемо. И до момента в който историята сподели, че стратегия “Аполо ” бе прекъсната и човек не се завърна на Луната в продължение на пет десетилетия, въпросът стои на дневен ред: ще се случи ли същото с МКС? Ще остане ли станцията без правоприемник и откакто тя бъде изведена от орбита най-рано през 2024-та, по-вероятно към 2028-ма или 2030 година, ще направи ли човечеството крачка обратно? Нима както през днешния ден ние си описваме за времето “как едно време хора се разхождаха на Луната ”, след 30-40 години нашите деца и внуци ще си спомнят за “дните когато хората живееха в космоса? ”

За страдание Западният свят не разполага с проект за основаването на нова аварийна станция в орбита, само че пък сътрудниците от МКС възнамеряват да изпратят дребна станцийка в орбита към Луната. Тя няма да е непрекъснато обитаема, само че ще разреши провеждането на дълготрайни пилотирани задачи към естествения ни сателит. Междувременно Китай възнамерява през околните месеци да стартира градежа на своя лична галактическа станция. Тъй като към сегашния миг това е единствената друга страна с изключение на Русия, която има личен пилотиран транспортен съд, съществува действителен късмет китайците да станат номер едно в пилотираната космонавтика. 

Дали това ще се случи и какво ще е мястото на България (която през днешния ден има опити на МКС) на международната галактическа сцена, тепърва предстои да забележим.