20% от българите не вярват на биопродуктите. Въвеждането на термин

20% от българите не имат вяра на биопродуктите. Въвеждането на термин за качество „ планински артикул “ може да обърне тази отрицателна наклонност, демонстрират данните от национално представително изследване, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Основната цел на въвеждането на термина за качество „ планински артикул “ е да се помогне на общностите в планинските райони.

61% от българите изрично поддържат въвеждането на термина за качество „ планински артикул “, други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един подобен стандарт, демонстрира проучването на АФИС. То е национално представително и е извършено в средата на март измежду 1038 пълнолетни български жители.

Данните демонстрират, че жителите на София са в по-голяма степен възприемат позитивно тази концепция, а също по този начин хората с висше обучение и по-високи приходи. Тук би трябвало да се направи ангажимента, че българите са наясно, че такива артикули костват малко по-скъпо.

85% от запитаните споделят, че в случай че терминът за качество „ планински артикул “ се вкара, те по-скоро биха му имали доверие и биха разчитали на качество на един подобен артикул.

„ През последните години в България се натрупа огромна доза песимизъм, стартира да избуява недоверието към всевъзможен тип стандарти, които по един или различен метод пробват да обозначат хранителни артикули. Това се трансформира в една наклонност, която срина доверието на българските жители към храната, която те употребяват “, съобщи пред БГНЕС Стефан Георгиев от АФИС.

В проучване е включен въпрос, до каква степен българите имат вяра на надписи върху артикули, обозначаващи ги като биопродукти. Резултатите са следните: „ Винаги може да се има доверие – 4%, в множеството случаи – 25%, от време на време – 52%, не може да се има доверие – изрично всеки пети “.

Стефан Георгиев изясни тези данни с отрицателния опит, който българинът е натрупал от това, че доста постоянно артикули представяни за био не дават отговор на истината.

„ Въвеждането на един термин за качеството „ планински артикул “ може да обърне тази наклонност. Този термин за качество би изиграл доста позитивно страна, в случай че успее да резервира стандарта на по-високо качество първични материали и от там по-високо качество на самите артикули “, разяснява социологът.

Автор на концепцията на въвеждането на термина за качество „ планински артикул “ е евродепутатът от левицата Момчил Неков.

„ Това е една доста нова мярка, която основава видимост на техния артикул и основава опция на затворен цикъл на произвеждане в самите планини “, сподели той пред БГНЕС.

Малко над 40% от територията на България е планинска. Страната ни може да е измежду първите в Европейски Съюз, които могат да го вкарат. Преди нас са сторили това четири страни - Франция, Италия, Австрия и Румъния.

„ По нещо може да сме от първите страни в Европейски Съюз, което е радостно. Това е една доста нова мярка по правилник от 2014 година Държавите, които са го въвели, са създали това преди няколко месеца. Идеята е терминът за качество „ планински артикул “ от доброволен да стане общоевропейски. Когато си от първите, по-късно чисто маркетингово можеш да влияеш на процесите, които са случват “, изясни Момчил Неков.

Въвеждането на термина за качество „ планински артикул “ може да повлияе позитивно на развиването на демографията в тези региони, а също по този начин да подкрепи развиването на туризма и да сътвори нужда от построяването на нова транспортна инфраструктура, благодарение на която продуктите от тези райони да отиват на своите естествени пазари – огромните градове.

„ Целта е да се сътвори видимост на тези артикули, с цел да могат те да вземат участие конкурентоспособно на огромните пазари. Една от главните цели е де се развият локални дегустационни пакети за туристите. Винаги приказваме за България, че има доста добра кулинария, само че в това време не предлагаме качествени артикули. Всеки екскурзиант, в това число мои другари, когато посетят България търсят да опитат нещо локално, вкусно, районно като артикули и предписания. Знаем, че ги има, само че в това време ние нищо не вършим по въпроса. Ако продължаваме в същия дух, ще загубим българския усет и ще продължим да използваме полски ябълки, турски домати и така нататък Това ли желаеме да се получи? “, съобщи Неков.

Въвеждането на термина ще подкрепи и демографската обстановка в планинските райони. „ Хората в планинските региони са склонни по-рано да основават фамилии. Ако им дадем опция за почтено възнаграждение на техния артикул, като го разпознаваем като планински, ние им даваме един инструмент в техните ръце “, сподели Неков.

Той изясни, че регламентът е доста лек, става въпрос за правене на една проектонаредба, която Момчил Неков ще разпише и по-късно българските институции ще вкарат. „ Обещавам да направя това в оптимално къси периоди. Запознал съм към този момент министъра на земеделието Румен Порожанов, който също одобри концепцията и сподели, че също ще спомага в тази посока “, добави евродепутатът. /БГНЕС