Символ на вдъхновение и патриотизъм: 60 години от откриването на паметника на Христо Ботев
2 юни се празнува Денят на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. За първи път денят е празнуван през 1884 година във Враца и Пловдив, заяви Българска телеграфна агенция.
Официално се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола участват Ботеви четници. От 1953 година до 1988 година се празнува като Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 година до 1990 година - като Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, от 1991 година до 1993 година - като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България.
С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година 2 юни е разгласен за Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 година насам, се отдава респект към паметта на починалите за свободата и независимостта на България с едноминутно безмълвие, писък на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.
На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата на Христо Ботев води сражения в региона на Рашов дол край Лютиброд, където умират повече от 10 четници. Командваната от неговия заместител Никола Войновски група четници съумява да се изтегли към с. Зверино.
Четата на Христо Ботев завзема австрийския параход " Радецки " на 29 май 1876 година (17 май ст. ст.) и при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се насочва към Стара планина. След двудневни сражения с постоянната турска армия, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 година (20 май ст. ст.) четниците доближават Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица.
Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е преустановен. Щабът на четата се събира, с цел да разиска по-нататъшните си дейности. По време на разискването Христо Ботев е погубен. За негов заместител е избран Никола Войновски, след което четата потегля на югоизток.
Информация за Ботевите тържества във Враца
Враца, 1 юни 1964 година /БТА/ Настава вечер – тиха, дълбока, такава, каквато бе пресъздадена от великия стихотворец. Десетте хиляди поклонници на величавото Ботево дело са залели централния площад и близките улици. (…) Разнася се гениалната Ботева балада „ Хаджи Димитър “. Народния актьор Константин Кисимов рецитира пламенното стихотворение „ На сбогуване “. (…)
Започва тържествена инспекция едно след друго звучат имената на Христо Ботев, Георги Димитров, Александър Стамболийски, Гаврил Генов, Георги Дамянов, Йордан Лютибродски, Васил Воденичарски на поставения на площада екран се появяват техните познати и скъпи облици, облиците и на други безсмъртни синове и дъщери на народа.
И в момент в притихналата вечер „ звезди обсипват свода небесен… “, разцъфтяват разноцветни ракети. Далече в Балкана отекват топовни и картечни изстрели… Отново се подема мощно „ Ура “ и се понасят огнените слова на поета: „ Тоз, който падне за независимост, той не умира… “
Големи Ботеви тържества на връх Околчица
Околчица, Врачански балкан, 2 юни 1964 година /БТА/ - Пропукват пушки. Над скалистите събери се издига зелено знаме. Напет смел мъж повежда своите юнаци на съдбоносен бой… Турските орди под паника отстъпват. Битката последователно затихва. Застанал измежду четници, Ботев подвига още един път поглед към позициите на врага. И в момент пропищява свинец… Дочува се глас: „ Братя, убиха воеводата! “
Бойци от Народната войска по този начин възпроизведоха през днешния ден развилото се по тези места преди 88 години последно стълкновение на храбрите Ботеви четници.
Хиляди признателни потомци се изпъстрили седловината край грандиозния монумент, повдигнат в възхвала на героите. Дошли са служащи, кооператори, служещи, младежи и девойки, бойци от Народната войска, пионери от всички кътчета на родината…
Хилядното голям брой се събира край паметника, на който са сложени портретите на Христо Ботев и е надписан въодушевеният стих: „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира “. Пламенни Чинтоловски, Ботевски и Вазовски песни непрекъснато ечат и заглъхват по била и планини, по скали и по орляци. (…)
Открит е величествен монумент на гениалния стихотворец и бунтовник Христо Ботев във Враца
Враца, 2 юни 1964 година /Кор на Българска телеграфна агенция Г. Ведроденски и Хр. Найденов/ - Звучат химните на НР България и Съветския съюз. Разнасят се словата на великата българска балада за безсмъртието на „ Хаджи Димитър “. (…)
В 16:35 часа първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия ръководител на Министерския съвет Тодор Живков прерязва трикольорната лента, която държат пред паметника девойки в национални носии, и площадът се залива от многогласно възторжено „ ура ”.
Посрещнат с бурни ръкопляскания, откривайки паметника, другарят Тодор
Живков съобщи:
Драги жители и гражданки!
Другарки и приятели!
По предписание на държавното управление на Народна република България откривам издигнатия от признателното поданство на град Враца и Врачанския окръг възвишен монумент на великия бунтовник и артист на българската независимост Христо Ботев.
Нека тоя монумент бъде знак и ентусиазъм на сегашните и бъдни генерации за национализъм, подвиг, беззаветна работа към нашата татковина – Народна република България. (…)
Официално се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола участват Ботеви четници. От 1953 година до 1988 година се празнува като Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 година до 1990 година - като Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, от 1991 година до 1993 година - като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България.
С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година 2 юни е разгласен за Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 година насам, се отдава респект към паметта на починалите за свободата и независимостта на България с едноминутно безмълвие, писък на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.
На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата на Христо Ботев води сражения в региона на Рашов дол край Лютиброд, където умират повече от 10 четници. Командваната от неговия заместител Никола Войновски група четници съумява да се изтегли към с. Зверино.
Четата на Христо Ботев завзема австрийския параход " Радецки " на 29 май 1876 година (17 май ст. ст.) и при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се насочва към Стара планина. След двудневни сражения с постоянната турска армия, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 година (20 май ст. ст.) четниците доближават Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица.
Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е преустановен. Щабът на четата се събира, с цел да разиска по-нататъшните си дейности. По време на разискването Христо Ботев е погубен. За негов заместител е избран Никола Войновски, след което четата потегля на югоизток.
Информация за Ботевите тържества във Враца
Враца, 1 юни 1964 година /БТА/ Настава вечер – тиха, дълбока, такава, каквато бе пресъздадена от великия стихотворец. Десетте хиляди поклонници на величавото Ботево дело са залели централния площад и близките улици. (…) Разнася се гениалната Ботева балада „ Хаджи Димитър “. Народния актьор Константин Кисимов рецитира пламенното стихотворение „ На сбогуване “. (…)
Започва тържествена инспекция едно след друго звучат имената на Христо Ботев, Георги Димитров, Александър Стамболийски, Гаврил Генов, Георги Дамянов, Йордан Лютибродски, Васил Воденичарски на поставения на площада екран се появяват техните познати и скъпи облици, облиците и на други безсмъртни синове и дъщери на народа.
И в момент в притихналата вечер „ звезди обсипват свода небесен… “, разцъфтяват разноцветни ракети. Далече в Балкана отекват топовни и картечни изстрели… Отново се подема мощно „ Ура “ и се понасят огнените слова на поета: „ Тоз, който падне за независимост, той не умира… “
Големи Ботеви тържества на връх Околчица
Околчица, Врачански балкан, 2 юни 1964 година /БТА/ - Пропукват пушки. Над скалистите събери се издига зелено знаме. Напет смел мъж повежда своите юнаци на съдбоносен бой… Турските орди под паника отстъпват. Битката последователно затихва. Застанал измежду четници, Ботев подвига още един път поглед към позициите на врага. И в момент пропищява свинец… Дочува се глас: „ Братя, убиха воеводата! “
Бойци от Народната войска по този начин възпроизведоха през днешния ден развилото се по тези места преди 88 години последно стълкновение на храбрите Ботеви четници.
Хиляди признателни потомци се изпъстрили седловината край грандиозния монумент, повдигнат в възхвала на героите. Дошли са служащи, кооператори, служещи, младежи и девойки, бойци от Народната войска, пионери от всички кътчета на родината…
Хилядното голям брой се събира край паметника, на който са сложени портретите на Христо Ботев и е надписан въодушевеният стих: „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира “. Пламенни Чинтоловски, Ботевски и Вазовски песни непрекъснато ечат и заглъхват по била и планини, по скали и по орляци. (…)
Открит е величествен монумент на гениалния стихотворец и бунтовник Христо Ботев във Враца
Враца, 2 юни 1964 година /Кор на Българска телеграфна агенция Г. Ведроденски и Хр. Найденов/ - Звучат химните на НР България и Съветския съюз. Разнасят се словата на великата българска балада за безсмъртието на „ Хаджи Димитър “. (…)
В 16:35 часа първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия ръководител на Министерския съвет Тодор Живков прерязва трикольорната лента, която държат пред паметника девойки в национални носии, и площадът се залива от многогласно възторжено „ ура ”.
Посрещнат с бурни ръкопляскания, откривайки паметника, другарят Тодор
Живков съобщи:
Драги жители и гражданки!
Другарки и приятели!
По предписание на държавното управление на Народна република България откривам издигнатия от признателното поданство на град Враца и Врачанския окръг възвишен монумент на великия бунтовник и артист на българската независимост Христо Ботев.
Нека тоя монумент бъде знак и ентусиазъм на сегашните и бъдни генерации за национализъм, подвиг, беззаветна работа към нашата татковина – Народна република България. (…)
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ