Свети мъченик Мамант - отшелникът, прославен от св. Василий Велики
2 септември
Св. страдалец Мамант се родил при започване на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, сред Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското обучение, те намерено изповядвали своята религия в Господа Иисуса Христа и така привличали към Църквата доста езичници.
През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийска.
И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската религия. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тюрма. Теодот, бащата, починал в пандиза. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, изумена от гибелта на мъжа си, родила прибързано сина си Мамант.
Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чадо, тя молела със сълзи Бога да й позволи да последва брачна половинка си, като я освободи от този краткотраен живот и я одобри дружно с него във безконечните небесни селения.
За скъпото си дете тя молела с такива думи:
- Господи Боже, Ти самичък възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му татко. Бъди поддръжник и страж на живота му!
Разчувствала се мощно при тая молитва, тя умряла.
Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.
В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил положителната мисъл да изпроси от шефа на региона позволение да погребе телата на умрелите християни. Получила мечтаното разрешение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче сред умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жал. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като собствен личен наследник.
До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била " мама ". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила усърдие да му даде вероятното най-хубаво образование.
Мамант тръгнал на учебно заведение. Наставниците се чудели на умствените му качества.
Преди всичко и най-вече Амия се грижела да му внуши обич към Бога и дълбока респект към Неговия свят закон. И тя съумяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.
Но благородната Амия нямала щастието да приключи възпитанието на своя обичан питомец. Тя умряла, когато той бил едвам на 14 години. Пред гибелта си му завещала цялото си богаство.
Скоро след гибелта й гонението против християните в Мала Азия избухнало отначало. На регионалния шеф било доложено, че Мамант освен изповядвал християнската религия, само че и се стараел да обръща към нея съучениците си в учебното заведение.
Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. Понеже го виждал външно прелестен и доста талантлив, заречен му да го одобри в двореца си и да го удостои с огромни почести. В случай, че покаже непокорство, го заплашвал с жестоки мъчения и гибел.
На увещанията и заканите Мамант дал отговор с тия думи:
- Считам за непочтеност да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се извърнат в зло за мене, в случай че ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене милосърдие, гибелта за вярата – благополучие и чест!
Разгневен, императорът заповядал да бият грубо младежа. Мамант понасял мъченията с огромно самообладание.
Смутен от тоя подвиг, Аврелиан меко му заговорил:
- Обещай единствено на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!
В отговор Мамант още по-твърдо декларирал:
- Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!
Разярен, императорът богохулник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни.
Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отвеян на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по превъзходен метод ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина към Кесария.
Трудно щяло да бъде за момъка да живее сам в това пустинно място. Но Божията благосклонност го пазела непрекъснато по превъзходен метод. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият аскет бил ментор и асистент на близките поданици.
Слухът за неговия чудноват живот в планината стигнал до шефа на региона. Той пратил бойци да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал отначало самоуверено вярата си в Христа Господа и още веднъж бил предаден на жестоки мъчения.
Подкрепян със мощ от горната страна, мъченикът оставал незасегнат. Пуснали люти зверове против него. Но те се посочили кротки пред погледа му. Почнали да лижат умерено нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически сановник му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.
В това тежко положение мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна мощ, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година.
От това време вярващите идвали постоянно в тази пещера, с цел да поменуват светия страдалец. На гроба му ставали чудеса. За това загатва св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той приказва за него:
" Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал свикан, всички, които той върнал наред в къщи от пътешествията им, всички, които е излекувал от заболяванията им, на които е траял живот. Като се съберете всички дружно, съставете похвално слово за мъченика! "
Край Цариград бил построен манастир " Св. Мамант ". Този манастир е прочут у нас и с това, че в него се поминал св. Теодосий Търновски в 1363 година.
Св. страдалец Мамант се родил при започване на втората половина на третия век в Пафлагония, област в северната част на Мала Азия, сред Понт и Витиния. Родителите му – Теодот и Руфина – били знатни и богати римски патриции. Просветени с евангелското обучение, те намерено изповядвали своята религия в Господа Иисуса Христа и така привличали към Църквата доста езичници.
През време на гонението при римския император Валериан те били хванати и отведени в Кесария кападокийска.
И там били изправени на съд. Увещавани били да се откажат от евангелската религия. Те не се съгласили да се отрекат от Христа Спасителя. Затова били затворени в тюрма. Теодот, бащата, починал в пандиза. Жена му, Руфина, която била по това време в напреднала бременност, изумена от гибелта на мъжа си, родила прибързано сина си Мамант.
Като гледала безжизненото тяло на мъжа си и новороденото си чадо, тя молела със сълзи Бога да й позволи да последва брачна половинка си, като я освободи от този краткотраен живот и я одобри дружно с него във безконечните небесни селения.
За скъпото си дете тя молела с такива думи:
- Господи Боже, Ти самичък възпитавай, както знаеш, роденото от мене дете! Бъди му татко. Бъди поддръжник и страж на живота му!
Разчувствала се мощно при тая молитва, тя умряла.
Милосърдният Господ чул молитвата на Руфина и не оставил без помощ и грижи детето й.
В това време в Кесария Кападокийска живеела една добродетелна и благочестива вдовица, която се казвала Амия. Господ й внушил положителната мисъл да изпроси от шефа на региона позволение да погребе телата на умрелите християни. Получила мечтаното разрешение тя отишла в тъмницата. Като видяла горкото сираче сред умрелите му родители, сърцето й се изпълнило със жал. Тя решила да го вземе, да го отгледа и възпита като собствен личен наследник.
До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била " мама ". Разчувствана от това, новата му майка го кръстила Мамант. Употребила усърдие да му даде вероятното най-хубаво образование.
Мамант тръгнал на учебно заведение. Наставниците се чудели на умствените му качества.
Преди всичко и най-вече Амия се грижела да му внуши обич към Бога и дълбока респект към Неговия свят закон. И тя съумяла. Още от най-ранна възраст Мамант обичал Бога, обичал Господа Иисуса Христа повече от всичко. Показвал благочестие, което трогвало всички.
Но благородната Амия нямала щастието да приключи възпитанието на своя обичан питомец. Тя умряла, когато той бил едвам на 14 години. Пред гибелта си му завещала цялото си богаство.
Скоро след гибелта й гонението против християните в Мала Азия избухнало отначало. На регионалния шеф било доложено, че Мамант освен изповядвал християнската религия, само че и се стараел да обръща към нея съучениците си в учебното заведение.
Император Аврелиан, който по това време се намирал в Кесария, повикал при себе си 15-годишния момък и почнал да го убеждава да се отхвърли от Христа. Понеже го виждал външно прелестен и доста талантлив, заречен му да го одобри в двореца си и да го удостои с огромни почести. В случай, че покаже непокорство, го заплашвал с жестоки мъчения и гибел.
На увещанията и заканите Мамант дал отговор с тия думи:
- Считам за непочтеност да се покланям на бездушни идоли, а не на живия Бог. Даровете и почестите, които ми обещаваш, ще се извърнат в зло за мене, в случай че ги предпочета пред Бога. А мъченията за Христовото име ще бъдат за мене милосърдие, гибелта за вярата – благополучие и чест!
Разгневен, императорът заповядал да бият грубо младежа. Мамант понасял мъченията с огромно самообладание.
Смутен от тоя подвиг, Аврелиан меко му заговорил:
- Обещай единствено на думи, че ще принесеш жертва на боговете, и аз ще те пусна!
В отговор Мамант още по-твърдо декларирал:
- Нито с уста, нито със сърце ще се отрека от моя Бог, на каквито и изтезания да ме подложиш!
Разярен, императорът богохулник наредил да усилят мъченията. Започнали да опалват с огън Мамант, да го замерват с камъни.
Понеже мъченикът, млад Христов изповедник, се показвал все по-твърд, императорът произнесъл присъда: да бъде отвеян на брега на морето и хвърлен в морските дълбини. Но по превъзходен метод ангел Господен го освободил от ръцете на мъчителите и отвел в пустинната планина към Кесария.
Трудно щяло да бъде за момъка да живее сам в това пустинно място. Но Божията благосклонност го пазела непрекъснато по превъзходен метод. Диви кози идвали при него като питомни. Зверовете не му пакостели. В продължение на няколко години светият аскет бил ментор и асистент на близките поданици.
Слухът за неговия чудноват живот в планината стигнал до шефа на региона. Той пратил бойци да го доведат в Кесария. Изправен бил на разпит. Мамант изповядал отначало самоуверено вярата си в Христа Господа и още веднъж бил предаден на жестоки мъчения.
Подкрепян със мощ от горната страна, мъченикът оставал незасегнат. Пуснали люти зверове против него. Но те се посочили кротки пред погледа му. Почнали да лижат умерено нозете му. Управителят заповядал да го убият с камъни. Накрай един езически сановник му нанесъл смъртоносна рана със желязна вила.
В това тежко положение мъчителите го изоставили и се пръснали. Подкрепян от небесна мощ, мъченикът стигнал до една пещера вън от града и там предал душата си на Бога в 275 година.
От това време вярващите идвали постоянно в тази пещера, с цел да поменуват светия страдалец. На гроба му ставали чудеса. За това загатва св. Василий Велики, архиепископ Кесарийски. В една от своите беседи той приказва за него:
" Нека си спомнят за мъченика всички ония, които са се наслаждавали на него във видения, всички, които са получавали неговата помощ, всички, на които той е откликвал, когато бивал свикан, всички, които той върнал наред в къщи от пътешествията им, всички, които е излекувал от заболяванията им, на които е траял живот. Като се съберете всички дружно, съставете похвално слово за мъченика! "
Край Цариград бил построен манастир " Св. Мамант ". Този манастир е прочут у нас и с това, че в него се поминал св. Теодосий Търновски в 1363 година.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ