Тренд: Повече от половината българи вярват в магии и свръхестествени сили
2 милиона са ходили на гадателка
Как българите балансират сред рационалното и свръхестественото, демонстрира изследване на Изследователския център “Тренд ” по поръчка на “24 часа ”. 34% от хората у нас имат вяра, че съществува живот след гибелта, до момента в който половината (50%) не споделят това разбиране. Жените са доста по-склонни да имат вяра в задгробния живот за сметка на мъжете.
- Всеки трети позволява, че има отвъдно, а 2/3 - че съществува карма
- 2 милиона са посещавали врачки
- Почти половината подозират, че задкулисие ръководи света
Прави усещане, че с увеличението на възрастта се усилва делът на тези, които считат, че съществува живот след гибелта. 31% са уверени, че човек се преражда, до момента в който 53% не споделят това изказване. Най-широко публикувано измежду българите е убеждението, че “всичко се връща ” - 65% от интервюираните имат вяра в кармата, или почти над 3,5 милиона души.
Жените са по-склонни да вярват в кармата
за сметка на мъжете. Едва 10% показват, че въобще не имат вяра.
Почти половината българи (47%) считат, че ориста е частично предопределена и частично резултат от личен избор, което разкрива нюансирано схващане сред вярата и персоналната отговорност.
Равни дялове от по 23% споделят двете крайни отзиви – че ориста е или изцяло предопределена, или напълно в ръцете на индивида.
38%, или малко над 2 милиона от българите, признават, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% – астролог. Жените доста по-често прибягват до сходни съвещания. Посещенията при екстрасенси (11%) и нумеролози (9%) са относително редки, само че наличието им демонстрира интерес към различни форми на предсказване.
Повече от половината българи (58%) имат вяра, че има хора със свръхестествени качества, до момента в който 30% не споделят това мнение. Подобен дял (56%) има вяра в проклятия и урочасвания.
Почти всеки втори българин (47%) е на мнение, че съществуват секрети общества, които ръководят света, до момента в който 36% са на противоположното мнение.
44% считат, че съществуват знаци и предзнаменования, които предсказват бъдещето. Почти толкоз са хората, които не споделят това мнение (43%). Относно вярата, че зодиите и астрологията дефинират характера и ориста, болшинството (51%) е несъгласно, само че 37% въпреки всичко имат вяра в тази връзка.
Тук по-младите поколения (18–39 г.) демонстрират по-висока склонност да се разпознават с религия в астрологията
Резултатите демонстрират, че вярата в свръхестественото и тайното не е маргинално събитие, а значим детайл от културната еднаквост на българите.
Евелина Славкова, " Тренд ": Да не ги осмиваме! Това е поради страхове за бъдещето и съмнение към страната
Със 7% са повече, в сравнение с през 2018 година, хората, които имат вяра в тайни теории
Данните от следващото изследване на “Тренд ” за вярата в свръхестествени феномени и тайни теории обрисуват още веднъж забавен портрет на нашето общество. Виждаме по какъв начин българинът се движи сред рационалното и ирационалното, сред тайното и научното мислене. И въпреки че живеем в цифров свят, където хората елементарно могат да си набират информация или да ревизират дали нещо е правилно, или не, то е видно, че елементи от българското общество имат вяра в неща, които надвишават научните пояснения.
Вглеждайки се в данните обаче, не би трябвало да търсим просто проценти, които да осмеят вярващите в подобен вид неща, а по-скоро да се опитаме да открием в дълбочина, тъй като хората имат податливост да имат вяра в прераждането или да вървят на врачки да вземем за пример. Трябва да гледаме на тези данни най-много като човешка реакция към несигурността. Именно това е отговорът -
хората не престават да търсят смисъл, разтуха или отговори
в неща, които науката не може да изясни - живот след гибелта, карма, орис, зодии, секрети общества и така нататък, тъй като имат нужда от това.
В свят, който постоянно наподобява непредсказуем и нерешителен, вярата в “невидимото ”, в “недоказуемото ” дава чувство за ред и правдивост. Например в случай че имаме вяра, че има карма или орис, това значи, че неприятното и положителното не са инцидентни, че има смисъл във всичко, което ни се случва. Точно по тази причина не е изненадващо, че две трети от българите имат вяра в кармата, а една трета - в живот след гибелта. Това не е просто “наивност ” или “изостаналост ”, а метод хората да се оправят с паниката и несигурността на всекидневието. В този подтекст попадат и данните, че 38% от българите са ходили при гледачка. Масово хората прибягват до тези способи, с цел да се оправят с несигурността или страха от бъдещето, имат потребността от вяра или даже блян по смисъл. Разбира се, някои хора просто търсят бързо решение на проблеми от живота си.
Още в изследването на “Тренд ” през 2018 година по сходни тематики регистрирахме, че 40% от българите имат вяра, че светът се ръководи от секрети общества. Днес съвсем половината българи имат вяра в това. Тоест имаме трайна наклонност на религия в това схващане за света. Това също са данни, които могат да провокират наказание или смях. Но това не е толкоз въпрос на фикция или поверие в конспирации, колкото е значимо да забележим, че в огромна степен тези данни демонстрират подчертана липса на доверие в институции, медии и политици. Когато хората не имат вяра на формалната информация, те стартират да търсят свои пояснения – постоянно в теории, които им звучат по-логично или най-малко по-честно.
В последна сметка изследването демонстрира, че българите имаме вяра по едно и също време в християнски, езически и съвременни хрумвания – от Бог и орис до сили и зодии. Това комбиниране от традиция и актуалност прави нашето общество забавно и многопластово.
Тази картина не е нито “добра ”, нито “лоша ”,
тя просто демонстрира човешката страна на обществото. Българите - и през днешния ден, както и преди епохи - остават сред разсъдъка и чудото. Разумът носи сигурност и рационални пояснения, само че чудото носи вяра, разтуха и чувство за смисъл. Българинът не е извънредно разумен, само че и не е фанатично набожен – той търси баланс сред логичност и чувство, сред надзор и орис.
Как българите балансират сред рационалното и свръхестественото, демонстрира изследване на Изследователския център “Тренд ” по поръчка на “24 часа ”. 34% от хората у нас имат вяра, че съществува живот след гибелта, до момента в който половината (50%) не споделят това разбиране. Жените са доста по-склонни да имат вяра в задгробния живот за сметка на мъжете.
- Всеки трети позволява, че има отвъдно, а 2/3 - че съществува карма
- 2 милиона са посещавали врачки
- Почти половината подозират, че задкулисие ръководи света
Прави усещане, че с увеличението на възрастта се усилва делът на тези, които считат, че съществува живот след гибелта. 31% са уверени, че човек се преражда, до момента в който 53% не споделят това изказване. Най-широко публикувано измежду българите е убеждението, че “всичко се връща ” - 65% от интервюираните имат вяра в кармата, или почти над 3,5 милиона души.
Жените са по-склонни да вярват в кармата
за сметка на мъжете. Едва 10% показват, че въобще не имат вяра.
Почти половината българи (47%) считат, че ориста е частично предопределена и частично резултат от личен избор, което разкрива нюансирано схващане сред вярата и персоналната отговорност.
Равни дялове от по 23% споделят двете крайни отзиви – че ориста е или изцяло предопределена, или напълно в ръцете на индивида.
38%, или малко над 2 милиона от българите, признават, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% – астролог. Жените доста по-често прибягват до сходни съвещания. Посещенията при екстрасенси (11%) и нумеролози (9%) са относително редки, само че наличието им демонстрира интерес към различни форми на предсказване.
Повече от половината българи (58%) имат вяра, че има хора със свръхестествени качества, до момента в който 30% не споделят това мнение. Подобен дял (56%) има вяра в проклятия и урочасвания.
Почти всеки втори българин (47%) е на мнение, че съществуват секрети общества, които ръководят света, до момента в който 36% са на противоположното мнение.
44% считат, че съществуват знаци и предзнаменования, които предсказват бъдещето. Почти толкоз са хората, които не споделят това мнение (43%). Относно вярата, че зодиите и астрологията дефинират характера и ориста, болшинството (51%) е несъгласно, само че 37% въпреки всичко имат вяра в тази връзка.
Тук по-младите поколения (18–39 г.) демонстрират по-висока склонност да се разпознават с религия в астрологията
Резултатите демонстрират, че вярата в свръхестественото и тайното не е маргинално събитие, а значим детайл от културната еднаквост на българите.
Евелина Славкова, " Тренд ": Да не ги осмиваме! Това е поради страхове за бъдещето и съмнение към страната
Със 7% са повече, в сравнение с през 2018 година, хората, които имат вяра в тайни теории
Данните от следващото изследване на “Тренд ” за вярата в свръхестествени феномени и тайни теории обрисуват още веднъж забавен портрет на нашето общество. Виждаме по какъв начин българинът се движи сред рационалното и ирационалното, сред тайното и научното мислене. И въпреки че живеем в цифров свят, където хората елементарно могат да си набират информация или да ревизират дали нещо е правилно, или не, то е видно, че елементи от българското общество имат вяра в неща, които надвишават научните пояснения.
Вглеждайки се в данните обаче, не би трябвало да търсим просто проценти, които да осмеят вярващите в подобен вид неща, а по-скоро да се опитаме да открием в дълбочина, тъй като хората имат податливост да имат вяра в прераждането или да вървят на врачки да вземем за пример. Трябва да гледаме на тези данни най-много като човешка реакция към несигурността. Именно това е отговорът -
хората не престават да търсят смисъл, разтуха или отговори
в неща, които науката не може да изясни - живот след гибелта, карма, орис, зодии, секрети общества и така нататък, тъй като имат нужда от това.
В свят, който постоянно наподобява непредсказуем и нерешителен, вярата в “невидимото ”, в “недоказуемото ” дава чувство за ред и правдивост. Например в случай че имаме вяра, че има карма или орис, това значи, че неприятното и положителното не са инцидентни, че има смисъл във всичко, което ни се случва. Точно по тази причина не е изненадващо, че две трети от българите имат вяра в кармата, а една трета - в живот след гибелта. Това не е просто “наивност ” или “изостаналост ”, а метод хората да се оправят с паниката и несигурността на всекидневието. В този подтекст попадат и данните, че 38% от българите са ходили при гледачка. Масово хората прибягват до тези способи, с цел да се оправят с несигурността или страха от бъдещето, имат потребността от вяра или даже блян по смисъл. Разбира се, някои хора просто търсят бързо решение на проблеми от живота си.
Още в изследването на “Тренд ” през 2018 година по сходни тематики регистрирахме, че 40% от българите имат вяра, че светът се ръководи от секрети общества. Днес съвсем половината българи имат вяра в това. Тоест имаме трайна наклонност на религия в това схващане за света. Това също са данни, които могат да провокират наказание или смях. Но това не е толкоз въпрос на фикция или поверие в конспирации, колкото е значимо да забележим, че в огромна степен тези данни демонстрират подчертана липса на доверие в институции, медии и политици. Когато хората не имат вяра на формалната информация, те стартират да търсят свои пояснения – постоянно в теории, които им звучат по-логично или най-малко по-честно.
В последна сметка изследването демонстрира, че българите имаме вяра по едно и също време в християнски, езически и съвременни хрумвания – от Бог и орис до сили и зодии. Това комбиниране от традиция и актуалност прави нашето общество забавно и многопластово.
Тази картина не е нито “добра ”, нито “лоша ”,
тя просто демонстрира човешката страна на обществото. Българите - и през днешния ден, както и преди епохи - остават сред разсъдъка и чудото. Разумът носи сигурност и рационални пояснения, само че чудото носи вяра, разтуха и чувство за смисъл. Българинът не е извънредно разумен, само че и не е фанатично набожен – той търси баланс сред логичност и чувство, сред надзор и орис.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ