Проф. Павлов: Дълго ще се лекува българското общество, ако премине през тази голяма духовна криза
Имаме проблем с престижите и хората търсят разнообразни пътища
Никой от нас, и БПЦ също, не е задоволително харизматичен. Имаме проблем с престижите и хората търсят разнообразни пътища. Властта и престижът не се покриват, сподели в изявление пред БНР проф. доктор Павел Павлов, учител в Богословския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
" То е като бащинството, тъй като бащата би трябвало да е престижът и децата да вървят по положителните пътища поради положителния образец, а не тъй като би трябвало да се подчиняват на родителя. Авторитетът би трябвало да има нравствен темперамент. У всички на нас, на всички позиции в институциите, не сме задоволително харизматични ", допълни той.
В предаването " 12+3 " проф. Павлов коментира разпада на българското патриархално семейство:
" За три генерации, живеещи в България, през днешния ден колкото и да приказваме за обичаи, семейство, към този момент не са полезност. Десетилетия към този момент това патриархално семейство не е полезност и виждаме това по всички данни. Един гръцки свещеник споделяше: " Какви старци имаше, а в този момент ние сме единствено остарели ". Има възрастни, хора, които желаят да наподобяват по-млади, държат се като по-млади, това е зрялото потомство на България, желаят да младеят и по тази причина от време на време е карикатурно ситуацията ".
По случая " Петрохан " и обвиняванията на майката към сина ѝ, че той е честен палач на убитите, проф. Павлов счита, че казусът не е изолиран:
" Жалко за тези момчета. Ние не би трябвало да губим човешкия си образ и да се минават граници. Струва ми се, че има доста неща, които изискуем на децата. Трябва да има добър образец за децата. Ние избутахме нашите положителни образци, даже от литературата, и скъсахме с обичаи и разумен мироглед от Възраждането, а там хората имаха здрави ориентири ".
Преподавателят напомни, че повече от 100 години в България се заличават неща:
" ТКЗС-тата заличиха гробищата и това е покруса. Превърнахме Апостола на свободата в елементарен бунтовник и забравихме, че той е йеродякон Игнатий. Дълго ще се лекува българското общество, в случай че оцелее и успее да премине през тази огромна духовна рецесия ".
Според него появяването на секти у нас е, " тъй като загубихме ориентири и всеки през 90-те години, който искаше да се прави на друг, започваше някаква духовна процедура ":
" Страхувам се, че върхът на айсберга е това, за което приказваме, а в действителност нещата са по-дълбоки, нека няма задълбочаване ".
Проф. Павлов счита, че родителската грижа за детето, за израстването на децата и материалното обезпечаване би трябвало да продължи, когато децата изоставен родителите си и тръгнат по своя път, " тъй като, когато то си тръгне, ти би трябвало да се грижиш за него през молитвата ".
" До 12 години приказва на детето за Бога, а след 12 на Бога за детето си! Връзката на детето и родителите би трябвало да продължи. А при нас са раздрани връзките сред поколенията, няма общественост. Прозира и нещо в големи размери, размесва се разбирането за индивида, животното, природата и всичко сякаш има идентична полезност. В Християнството човешкият живот е супер полезност, самоубийството е непростителен грях. Независимо дали човек е набожен, би трябвало да има здрави ориентири, свързани със здрав разсъдък ", коментира проф. Павлов.
Той е безапелационен, че от 30 години се приказва за нуждата от проучването на вяра в учебно заведение и се аргументира със социологическо изследване, което демонстрира, че има утвърждение от 60% от хората.
Никой от нас, и БПЦ също, не е задоволително харизматичен. Имаме проблем с престижите и хората търсят разнообразни пътища. Властта и престижът не се покриват, сподели в изявление пред БНР проф. доктор Павел Павлов, учител в Богословския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
" То е като бащинството, тъй като бащата би трябвало да е престижът и децата да вървят по положителните пътища поради положителния образец, а не тъй като би трябвало да се подчиняват на родителя. Авторитетът би трябвало да има нравствен темперамент. У всички на нас, на всички позиции в институциите, не сме задоволително харизматични ", допълни той.
В предаването " 12+3 " проф. Павлов коментира разпада на българското патриархално семейство:
" За три генерации, живеещи в България, през днешния ден колкото и да приказваме за обичаи, семейство, към този момент не са полезност. Десетилетия към този момент това патриархално семейство не е полезност и виждаме това по всички данни. Един гръцки свещеник споделяше: " Какви старци имаше, а в този момент ние сме единствено остарели ". Има възрастни, хора, които желаят да наподобяват по-млади, държат се като по-млади, това е зрялото потомство на България, желаят да младеят и по тази причина от време на време е карикатурно ситуацията ".
По случая " Петрохан " и обвиняванията на майката към сина ѝ, че той е честен палач на убитите, проф. Павлов счита, че казусът не е изолиран:
" Жалко за тези момчета. Ние не би трябвало да губим човешкия си образ и да се минават граници. Струва ми се, че има доста неща, които изискуем на децата. Трябва да има добър образец за децата. Ние избутахме нашите положителни образци, даже от литературата, и скъсахме с обичаи и разумен мироглед от Възраждането, а там хората имаха здрави ориентири ".
Преподавателят напомни, че повече от 100 години в България се заличават неща:
" ТКЗС-тата заличиха гробищата и това е покруса. Превърнахме Апостола на свободата в елементарен бунтовник и забравихме, че той е йеродякон Игнатий. Дълго ще се лекува българското общество, в случай че оцелее и успее да премине през тази огромна духовна рецесия ".
Според него появяването на секти у нас е, " тъй като загубихме ориентири и всеки през 90-те години, който искаше да се прави на друг, започваше някаква духовна процедура ":
" Страхувам се, че върхът на айсберга е това, за което приказваме, а в действителност нещата са по-дълбоки, нека няма задълбочаване ".
Проф. Павлов счита, че родителската грижа за детето, за израстването на децата и материалното обезпечаване би трябвало да продължи, когато децата изоставен родителите си и тръгнат по своя път, " тъй като, когато то си тръгне, ти би трябвало да се грижиш за него през молитвата ".
" До 12 години приказва на детето за Бога, а след 12 на Бога за детето си! Връзката на детето и родителите би трябвало да продължи. А при нас са раздрани връзките сред поколенията, няма общественост. Прозира и нещо в големи размери, размесва се разбирането за индивида, животното, природата и всичко сякаш има идентична полезност. В Християнството човешкият живот е супер полезност, самоубийството е непростителен грях. Независимо дали човек е набожен, би трябвало да има здрави ориентири, свързани със здрав разсъдък ", коментира проф. Павлов.
Той е безапелационен, че от 30 години се приказва за нуждата от проучването на вяра в учебно заведение и се аргументира със социологическо изследване, което демонстрира, че има утвърждение от 60% от хората.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ