2 март е един от най-значимите празници в българския народен

2 март – Сирни Заговезни (Неделя Сиропустна)

2 март е един от най-значимите празници в българския национален календар – Сирни Заговезни.

На този ден Православната черква чества Неделя Сиропустна – Денят на всеопрощението, който се отбелязва в последната неделя преди началото на.

Какво е смисъла на Сирни Заговезни?

Празникът е именуван е с разнообразни имена – Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Той е преносим и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината – Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската национална традиция празникът отбелязва границата сред зимата и пролетта – възраждащата се природа.

Сирната седмица – време за веселби

Седмицата сред Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с наслада и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, с цел да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.Сватбите се приключват, а тези, които не са съумели да се оженят, би трябвало да чакат до есента.

Празникът е обвързван с доста традиции, които не престават да се съблюдават и през днешния ден.

Прошка

През този ден, в деня на Сирни Заговезни хората посещават своите близки и родственици. По-младите отиват на посетители при по-възрастните – родители, братя, сестри, кумове. Те целуват ръка на по-старшите и молят за амнистия с думите „ Прощавай “. В отговор получават благословията „ Простено да е “.

Вечерта фамилията се събира към празничната софра, която би трябвало да бъде богата, само че без месни ястия.

Традиционните храни за Сирни Заговезни включват баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи и тиква. Задължително се сервира бяла халва.

Хамкане

Традиционен бит на Сирни Заговезни е така наречен хамкане или люскане на халва.

Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се подреждат в кръг, поставят ръцете си откъм гърба и се пробват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата стартират да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не би трябвало да употребяват ръцете си, единствено уста.

Заговезнишки огньове

Един от обичайните традиции на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на огромни огньове, в което вземат участие момчета и ергени. През цялата седмица, известна като Сирница, младите мъже събират царевична шума и клони. В деня на празника те ги подреждат на купчини по възвишенията към селото и ги възпламеняват.

В някои региони огньове се палят и на самия площад. Според вярванията, докъдето стига светлината от пламъците, там няма да удря градушка. Огънят, като една от четирите естествени стихии, заема значимо място в българските празници. Смята се, че прескачането на пламъците носи здраве, изобилие и отбрана от заболявания и градушки. Хората имат вяра в неговата очистителна мощ.

В доста краища на страната се палят факли и огнени стрели. Децата и младежите обикалят нивите със запалени факли, извършвайки ритуално ликвидиране, с цел да обезпечат по-добра годишна продукция. В някои райони този ритуален огън е прочут като оврътник или овратник.

Пламъците озаряват цялото село и основават празнична атмосфера. През това време на площада се вие хоро – последното преди началото на строгите великденски пости.

Кукери

2 март - Сирни Заговезни (Неделя Сиропустна)

Със Сирни Заговезни е обвързван още един обичаен български обред – кукерските игри. В някои краища на България те се организират точно на този ден.

Кукерите се водят от собствен лидер, наименуван „ цар “, който управлява групата и прави ритуално засяване на равнищата. Докато той извършва обреда, останалите кукери подрънкват със звънци и хлопки и го носят на ръце.

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички домове, като благославят стопаните. Според националните вярвания, колкото по-страховити са маските им и колкото по-шумни са те, толкоз по-сигурно ще прогонят злите сили.

Традиционните кукерски костюми се създават от скотски кожи, а най-важният им детайл е маската, направена от естествени материали като кожа и рога от наедрял рогат добитък. Някои от тези костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, в който християните могат да употребяват храни от скотски генезис. С настъпването на идващия ден стартират строгите великденски пости.

По време на постите са неразрешени месото, млечните артикули и всички храни от скотски генезис. Освен това не се позволяват радостния, сватби и игри. Смята се, че постът е време за филтриране на тялото и духа в подготовка за най-големия християнски празник – Възкресение Христово.

Трапеза

Храната играе централна роля на Сирни Заговезни. На обредната софра се сервират ястия с млечни артикули – баници, кисело мляко, сирене, яйца и рибни блюда. Основната концепция е хората да се разделят с така наречен „ бяло блажно “, което към този момент няма да бъде употребявано по време на Великденските пости.

Баница със заливка
Списък с артикули:

кори за баница – 1 пакет яйца – 4 бр. кисело мляко – 1 ч.ч. /чаша от 250 мл/ сирене – 1. 5 – 2 ч.ч. /натрошено на едро/ мазнина – 2/3 ч.ч. олио и масло (50 / 50) сода – 1 ч.л. равна /или 1 ч.л. бакпулер и 1/2 каф.л. сода/ брашно – 2 с.л. захар – 1 ч.л.

Заливка

яйца – 1 бр. газирана вода – 2/3 ч.ч. /лимонада/ масло – 20 гр мазнина – остатъка от сместа за намазване

Начин на подготвяне:

Загрейте фурната на 180-200 градуса. Разтопете маслото с олиото. Разбийте 4 от яйцата. Смесете ги с киселото мляко, олиото, захарта. Последно се прибавя брашното + содата/бакпулвера/, защото сместа бързо бухва.

С тази примес се намазва всяка кора /по три кори/ и се прави вита баница в следната поредност: маже се кора, поръсва се с натрошено сирене и се навива откъм дългата страна на руло: намазва се втора кора, поръсва се със сирене и се завива към първата /вече на руло/: намазва се трета кора, без сирене и се загъва към полученото двойно руло. Завива се и слага в намазана с масло елементарна тава.

Остатъкът от сместа за намазване се разрушава с яйцето, лимонадата и се залива от горната страна. Пече се към 30 минути.

След като е опечена добре, баницата се изважда от фурната. Обръща се, дружно с тавата върху 3 чаши. Те са ситуирани почти на 120 градуса, тъй че с ръба на тавата да се опира устойчиво върху тях.

Покрива се с забрадка, с цел да се задуши 10 минути и да може парата да премине през цялата баница.

Почитаме Св. Свщмчк Теодот, еп. Киринейски

На Сирни Заговезни църквата уважава паметта на Св. Свщмчк Теодот, еп. Киринейски

Св. Теодот пристигнал на остров Кипър да проповядва учението на Христа. Неговите думи и благодетелен живот мощно въздействали на езичниците и мнозина приели християнството. Поставили Теодот за свещеник в град Киринея.По времето на император Ликиний – нечовечен гонител на християните, изправили епископа на съд, измъчвали го грубо и го затворили в тюрма. По-късно император Константин наредил да се прекратят гоненията и Теодот бил освободен.

На какво ни учи той?
Ето някои от главните уроци, които можем да извлечем от живота и делото на свети Теодот:

Вяра и лоялност – Той устоява на гоненията и не се отхвърля от християнската религия. Смелост и кураж – Не се опасява да отбрани своите убеждения. Любов и съчувствие – Като свещеник се грижи за своето паство. Търпение и примирение – Приема страданията си като част от Божията воля. Пример за подражателство – Неговият живот е ентусиазъм за всички християни.

Тези уроци са изключително значими в днешния свят, където постоянно се изправяме пред провокации и тествания. Вярата, смелостта, любовта, търпението и смирението на свети Теодот могат да ни оказват помощ да преодолеем компликациите и да останем правилни на своите правила и убеждения.

Молитва към Св. Свещеномъченик Теодот, свещеник Киринейски

О, свети свещеномъчениче Теодоте, правилни служителю Христов и положителни пастирю на Божието стадо! Ти не се уплаши от гоненията и страданията, само че с непоколебима религия понесе тестванията, с цел да прославиш Господа.

Моли се за нас, неверните, пред престола на Всевишния, та да укрепи нашата религия, да ни подари със мощ да устояваме на изкушенията и с самообладание да носим своя кръст. Просвети сърцата ни с истината на Христовото обучение и ни научи на примирение, обич и праведност.

О, свети мъчениче, който с кръвта си засвидетелстваш вярата, изпроси за нас благодатта на Господа, та да живеем в святост и да бъдем почтени наследници на Божието царство. Пази ни от несгоди, от душевна уязвимост и боязън, и ни води по пътя на спасението.

С твоите свети молебствия укрепи нашите души и моли Господа да ни помилва, с цел да Го славим с чисти сърца, в този момент и всеки път, и във безконечни епохи.

Амин.

Заключение

Сирни Заговезни е един от най-дълбоко почитаните и значими празници в българския национален календар, съчетаващ в себе си християнска нематериалност и антични езически обичаи. Този ден не е просто подготовка за Великия пост, а миг на осъзнаване, филтриране и обновяване – както в набожен, по този начин и в обществен и житейски проект. Прошката, признакът на този празник, припомня за силата на добротата, смирението и опцията за ново начало в човешките взаимоотношения.

Традициите, свързани със Сирни Заговезни, са извънредно пъстри и разнородни – от празничните трапези и ритуала на хамкането, до огнените обреди и страховитите кукерски игри. Те освен съхраняват културната еднаквост на българския народ, само че и го свързват с античните му корени, с вярата в естествените стихии и с магическата мощ на огъня и звука.

Същевременно този празник ни напомня, че всяко начало изисква жертви, само че и носи благословия. Великият пост, който следва след Сирни Заговезни, не е просто самоограничение от избрани храни, а интервал на духовно израстване и самовглъбяване. Именно посредством прошката, смирението и добротата човек може да доближи до вътрешна естетика и същинско ликвидиране на душата.

Така Сирни Заговезни остава освен хубав и алегоричен празник, само че и скъпо завещание, което ни учи на примирение, единение и обич към близък. Независимо от динамичността на актуалния живот, този ден продължава да бъде значима част от българската културна и духовна традиция, събирайки генерации наред към огъня на спомените, обичаите и очакванията за по-добро бъдеще.

Готови ли сте да простите и да освободите сърцето си от товара на предишното?

Сирни заговезни ни припомня, че прошката е мощ, която лекува и сближава. В този ден светлината на свещите танцува като вяра в тъмното, а топлината на трапезата събира околните ни дружно. Да поискаш амнистия изисква храброст, а да простиш — великолепие. Нека оставим гордостта и огорчението зад тила си, с цел да създадем място на обичта и разбирателството. Днес е мигът да прегърнем истината, да свалим маските и да стартираме на чисто, тъй като единствено посредством прошката душата намира своя мир.

Присъедини се към нашата общественост и дано дружно черпим ентусиазъм от вярата и празничните обичаи! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, с цел да получаваш вдъхновяващи препоръки, духовни упътвания и красиви хрумвания за християнските празници – всичко това непосредствено в твоята поща. А в случай че търсиш нещо в действителност особено, разгледай неповторимите икони на – знак на благословение и светлина в дома!