2 август – на този велик ден се възпоменава пренасянето

2 август – Пренасяне мощите на св. архидякон Стефан.Св. свщмчк Стефан, папа Римски

2 август – на този популярен ден се възпоменава преместването на мощите на св. архидякон Стефан. Свети архидякон Стефан бил от първите по време и най-дейните християни в Йерусалим. Имал положително обучение, както се вижда от неговата защитна тирада в синедриона преди убийството му. Свети Стефан Първомъченик (на гръцки: Πρωτομάρτυρας Στέφανος) е първият християнски страдалец, великомъченик за християнската религия.

Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон. Убит с камъни пред стените на Йерусалим през 35 година (33-36 г.). Основен източник за службата и мъченичеството на свети Стефан са действията на светите апостоли от Новия завет. Свети Стефан се тачи като първомъченик – великомъченик за вярата, архидякон и един от Седемдесетте апостоли.

Паметта му се уважава от Православната черква на, а от Католическата – на 26 декември по Коледата, а на 2 август се възпоменава преместването на светите му мощи.

Кратко животоописание за св. архидякон Стефан

Искрено лоялен на вярата си, св. архидякон Стефан се стремял да я ползва на дело. Не единствено енергично проповядвал Христовото обучение, само че и се стараел да е в помощ на всички нуждаещи се. Затова при избирането на помощници (на гръцки дякони) на апостолите в грижите за бедните Стефан бил определен преди всичко. Оттук идва определението му като архидякон. Според преданието той познавал законоучителя Гамалиил, при който е учил Савел (апостол Павел). Гамалиил се погрижил убитият с камъни от фанатизираната навалица първомъченик Стефан да бъде заровен в приготвена за самия него гробница.

През V век мощите на свети Стефан били открити и тържествено пренесени в нов храм, издигнат в Йерусалим в негова чест. Присъствалата на това събитие императрица Евдокия, брачна половинка на император Теодосий II, взела със себе си и пренесла в Цариград част от тях. Това станало през 439 година

В Цариград сложили мощите в църквата “Св. Лаврентий ”. Тогава е открито на 2 август да се празнува това донасяне на мощите на свети Стефан в имперската столица. А главният празник на св. Стефан е на 27 декември.

На този ден почитаме и паметта на свети папа Стефан, който бил Римски свещеник в сложни времена на гонения на християните и на разногласия за отпадналите от Църквата при гоненията. Защото множеството от тях след това се разкайвали и желали да се завърнат, само че някои християни претендирали такива хора още веднъж да се кръщават. А свети Стефан упорствал да се отнасят с обич към отпадналите християни, както ни учи Христос. Светият свещеник бил погубен през 257 година при гонението на император Валериан.

Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан

След на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово.

Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те вършат чудеса, посредством едно докосване изцеряват заболели и дават зрение на слепи; че на всички езици те популяризират учението на Христа и че думите им, изпълнени с невероятна мощ, увличат голям брой люде, подготвени с наслада да изоставен своите фамилии и домове, с цел да станат почитатели Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници почнали мощно да се тревожат и да взимат строги ограничения срещу апостолите. Те ги санкционирали, затваряли ги в тюрма, забранявали им да проповядват, възбуждали против тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон.

Но макар тия гонения Христовото обучение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както приказва деятел и евангелист Лука, „ апостолите пък свидетелстуваха с огромна мощ за възкресението на Господа Иисуса Христа, и огромна берекет беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, тъй като които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму съгласно потребността.

Между тия, които получавали храна, имало люде от разнообразни страни и нации. Когато броят на християните се нараснал доста, сред тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават дребни дажби.

Това пристигнало до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и по тази причина решили да изберат из цифрата на учениците 7 души, на които и поверили грижите за разпределяне на дажбите. Избраните били наречени „ дякони “ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели ефективно и ревниво да извършват своите отговорности. Пръв всред седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с религия и Дух Свети.

В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи.

Повикали св. архидякон Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване.

Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин Той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа. „ Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! “

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: „ Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! “ Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: „ Господи Иисусе, приеми духа ми! “ След това коленичил и извикал с висок глас: „ Господи, не зачитай им тоя грях! “ – и с тия думи умрял.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали завист и яд. От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.

Предания за св. архидякон Стефан

Преданието приказва, че Пресветата Дева, съпроводена от деятел Йоан Богослов, гледала от височината по какъв начин убиват св. архидякон Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един изтъкнат еврейски законоучител, който уважавал светия страдалец, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите доста плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква от ден на ден укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската религия. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел грубо гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и на всички места цифрата на християните бързо се умножавало.

След убиването на свети архидякон Стефан с камъни от юдеите неговото почтено тяло лежало без заравяне едно денонощие и един ден: то било хвърлено, с цел да бъде изядено от кучетата, зверовете и птиците; само че нищо не се докоснало до него, тъй като Господ го пазел. На втората нощ фамозният иерусалимски законоучител Гамалиил изпратил благоговейни мъже да вземат неусетно тялото на първомъченика; отнесъл го в своето село и направил почтено заравяне на тялото на свети Стефан, полагайки го в пещера в нов гроб.

Там били заровени по-късно самият Гамалиил със сина си Авив и Никодим.
Над техните гробници построили черква. Мощите на първомъченика на първо време били пренесени в Йерусалим, а по-късно – в Цариград.

На този ден – 2 август се празнува и паметта на свети свещеномъченик Стефан, папа Римски, умрял страдалчески в 257 година при царуването на Валериан.