2.1% ще е ръстът на брутния вътрешен продукт в България

2.1% ще е растежът на брутния вътрешен артикул в България през 2024 година Това сочи Макроикономическата прогноза на Българска народна банка, направена през юни.

Ръстът ще се дефинира от позитивния принос на вътрешното търсене, до момента в който чистият експорт и изменението на запасите се чака да имат негативен принос. Според Централната банка през 2025 година стопанската система ще се форсира до 3,2%, а по-късно ще се забави до 2,9% през 2026 година

БГНЕС напомня, че съгласно прогнозата на Българска народна банка от март т.г. се очакваше растежът на стопанската система за тази година да доближи 2,2%, а следващата година да се форсира до 3,4%.

Основните фактори за проверката в прогнозата за Брутният вътрешен продукт и главните му съставни елементи са свързани с постъпилите спомагателни отчетни данни за икономическата интензивност през първото тримесечие на 2024 година и през интервала април – май 2024 година, с отчитането на информация от оповестената Конвергентна стратегия на Република България за интервала 2024–2027 година

Според прогнозата на Централната банка растежът на външното търсене на български артикули и услуги през тази година ще бъде по-нисък по отношение на заложеното в макроикономическата прогноза. Това е по този начин, защото пазарните участници чакат намаляване на годишна база на цените в евро на енергийните артикули на интернационалните пазари през целия планиран небосвод, аргументират се в Българска народна банка. Въпреки това, поради предстоящото покачване на цените на неенергийните първични материали през този интервал, претеглените по значителност за интернационалната търговия на България цени на суровините в евро се чака да набъбнат с към 2,5% през 2024 година и с темпове в интервала от 2,4% и 3,9% през 2025 година и 2026 година

Продължаващо намаление на краткосрочните лихви в еврозоната през целия планиран небосвод е измежду положителните вести в отчета на Банката. Цикълът на стягане на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2022 година до 2024 година, както и повишението на ставката на наложителните минимални запаси на банките до 12%, подхванато от Българска народна банка през 2023 година, имат стеснен резултат върху лихвените проценти по депозити и заеми в бранша на семействата поради високия приток на привлечени средства, висока ликвидност и мощна конкуренция в банковия бранш у нас.

От Българска народна банка предвиждат едва повишение на лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити, което да продължи основно до края на 2024 година и да бъде по-ограничено от плануваното от март, а през през - да се задържат покрай равнищата, достигнати в края на тази година.

Експертите считат, че годишният напредък на депозитите на неправителствения бранш евентуално ще остане висок в изискванията на запазващите се желания на семействата за икономисване под формата на банкови депозити, само че ще се забави до 8,4% в края на тази година и в допълнение до 7,6% и 7,5% в края на 2025 година и 2026 година, в сходство с плануваното закъснение на растежа на заплатите.

Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 година, а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5% през 2024 година В кратковременен проект

чакаме забавянето на инфлацията да се дефинира основно от формиралия се базов резултат от високите темпове на повишаване на цените през 2023 година най-вече в групите на услугите и на питателните артикули, написа още в Доклада на Българска народна банка./ БГНЕС