Най-скандалните събития в историята на Олимпиадата – част 2
1972г, Мюнхен: Салтото на Корбут
През 1972г руската гимнастичка Олга Корбут извършва към този момент неразрешеното салто, известно като салто на Корбут (изпълняване на салто от високия трапец и приземяване назад върху него). То е неразрешено, тъй като е извънредно рисковано.
1972г, Мюнхен: Некадърни съдии
1972 е годината на първата загуба за американския тим по баскетбол откогато спортът е включен в Олимпиадата през 1936г. Но не това провокира подобен ужас, а методът, по който американците губят: Само три секунди преди края на мача, руснаците губят единствено с една точка. В този миг проехтява сирената за завършек на мача и американците стартират да честват успеха. Оказва се обаче, че до края фактически остават още 3 секунди, от които руснаците се възползват и означават решаващия панер. Това е едно от най-скандалните събития в историята на игрите, а американците по този начин и не излизат, с цел да получат сребърните си медали.
1976г, Монреал: Колко?
Румънката Надя Команечи е първата гимнастичка, която получава съвършена оценка 10 на Олимпиада. Случаят е невиждан и оценката даже не може да бъде извадена на електронното табло, където се демонстрира като „ 1.00 “.
1976г, Монреал: Борис измамника
Борис Онишченко, украински спортист по пентатлон, който е троент международен първенец, само че това не му пречи да измами на олимпийските игри през 76-та. Той бърника по датчиците на оборудването си и те дават сигнали, когато даже не е докоснал съперника си. Разкрит е незабавно и е изключен от игрите.
1980г, Москва: Жестът на Козакевич
Полският играч по пастирски скок Владислав Козакевич печели златен орден, само че ядосва руснаците, откакто демонстрира жестове с ръце към руската аудитория. В резултат на това едвам не му лишават медала, само че става воин за поляците.
1984г, Лос Анджелис: Чия е виновността?
По време на надпреварата на 3000м за дами, американката Мери Декър се сблъсква с южноафриканката Зола Буд, събаряйки я. Двете състезателки се упрекват взаимно, само че никой не поема виновността.
1984г, Лос Анджелис: Дубльорката
Ако не можеш да се състезаваш, изпрати близнака си. Явно това си е мислила Маделин де Хесус от Пуерто Рико, откакто получава контузия след дълъг скок; тя се пробва да изпрати своята сестра близнак, Маргарет, която да бяга вместо нея. Пуерториканският треньор обаче надушва нещо неправилно и я разкрива.
1988г, Сеул: Първа, контузия на главата; после, злато
Както виждате на фотографията, американецът Грег Лугенис удря главата си в дъската при скок. Той получава мозъчно разтърсване след този случай, само че все пак съумява да завоюва златния орден.
1988г, Сеул: Бен Джонсън
Канадският спринтьор Бен Джонсън печели конкуренцията на 100м, само че насладата му не трае дълго. Той е дисквалифициран три дни по-късно за допинг и медалът му е лишен.
1988г, Сеул: Нокаут
Когато съдиите афишират, че американеца Рей Джоунс Младши губи дуела против южнокорееца Парк Си-Хун, настава протест: За множеството хора е явно, че Джоунс е спечелилият и с цялостно право. Той размазва противника си три рунда и съумява да му нанесе 86 удара, а Парк му отвръща единствено 32. По-късно съдиите признават, че са били притискани от южнокорейците.
2000г, Сидни: Измерване
Тази гимнастичка в действителност е високо във въздуха. Гредата пък в действителност е прекомерно ниско. Австралийската гимнастичка Алана Слейтър подозира, че гредата не е на вярната височина и при измерването се оказва, че е била права. Гредата е 5см по-ниско, в сравнение с би трябвало, което съществено обърква състезателите. По тази причина на петима е позволено да повторят представянето си.
2000г, Сидни: Винаги проверявай етикетите
Когато румънката Андрея Радукан желае от треньора си нещо за простуда по време на Олимпиадата, той й дава Нурофен. Това нормално лекарство обаче й коства всичко. Оказва се, че Нурофен съдържа псевдофедрин – неразрешена съставна част по разпоредбите на олимпийските игри. След като е тествана за допинг, гимнастичката губи един от златните си медали.
2004г, Атина: Радклиф е унищожена от медиите
След 35км от маратона, британката Пола Радклиф пада и не съумява да довърши надпреварата. Пресата я атакува и упреква, че даже не се е пробвала да върви. Все още продължава дебата дали не се е отказала, тъй като е знаела, че няма да настигне японката Мизуки Ногучи, или тъй като в действителност физически не е могла.
2008г, Пекин: Веченият спор
Хе Кексин, китайска гимнастичка, печели два златни медала на Олимпиадата през 2008г… до момента в който от самото начало тегнат подозрения, че не би трябвало да се състезава. Макар съгласно паспорта й тя да е на 16 години, на няколко други места излиза, че годината й на раждане е 1994г, което значи, че по време на игрите е била на 14. Тя твърди, че в действителност е на 16 и в последна сметка резервира медалите си.
2008г, Пекин: Официално нахлуване
След като е дисквалифициран за овъртайм по време на таймаут, кубинският таекуондо войник Анхел Матос впряга уменията си против двамата съдии. Той и треньорът му получават доживотна възбрана за присъединяване на игрите.
2012г, Лондон: Игра на очакване
Южнокорейката Шин Лам води с една точка германката Брита Хейдеман в полуфиналния мач, когато часовникът дава на германката преимущество от част от секундата. Тази разлика е задоволителна, с цел да даде на Хейдеман успеха. Според разпоредбите, щом напуснеш полето, приемаш резултата, по тази причина Лам остава на място, до момента в който съдиите преглеждат жалбата й… цялостен час. Въпреки това успеха отново е отсъдена на германката.
2012г, Лондон: Твърде доста американци
Американската гимнастичка Джордин Уибър финишира четвърта в квалификациите, само че все пак не е позволена до финалите. Защо? Поради предписание, което гласи, че не може да има повече от двама състезатели от всяка страна, които да се борят за една купа. След като второто и третото място също са заети от американки, Уибър не е позволена с тях.
Прочетете част 1 – https://iskamdaznam.com/naj-skandalnite-sa-bitiya-v-istoriyata-na-olimpiadata-chast-1/
