1920 г. На България е отнет излазът на Бяло море

1920 година На България е лишен излазът на Бяло море макар отбраната на американския президент Уилсън, съгласно който Западна Тракия е неделима част от България.
Срещу него са министър председателите на Франция и Англия, които пазят ползите на Гърция.
По това време тя владее територии в Одринска Тракия и би трябвало да й се обезпечи сухоземна връзка с тях.
Англо-френските съдружници оферират противоречивата зона да се разгласи за протекторат под ръководството на Антантата, като през нея се обезпечи свободно прекосяване на българите до егейските пристанища, а на Гърция – да я употребява като сухопътна връзка с териториите в Одринска Тракия.

За шеф е назначен френският военачалник Шарпи, който разполага с 8-хилядна армия, най-вече колониална.
Какъв е етническият състав на популацията на Източна Егейска Тракия по това време?
Преобладават българите – 260 000, след тях са турците – 45 000, гърците – 17 000 и евреите – 9 000. Дори ген. Шарпи се учудва по какъв начин при подобен етнически състав на популацията изобщо може да се слага въпросът на коя страна да принадлежи тази територия, тъй като очевидно тя би трябвало да бъде българска.
Но решаващата е волята на политиците и най-много на всесилния по това време Клемансо.

Той взема решение французите да изоставен Западна Тракия и да я дават на Гърция.
Все отново, с цел да се зачете ненапълно мнението на Уилсън, на българите е препоръчано да им се даде пустееща линия (между Макри и Дедеагач) от 3000 кв. м – 3 км по брега и 1 км в дълбочина, на която да си построят пристанище, шосейна и железопътна връзка до него.
Това се разисква от държавното управление на Стамболийски, само че се оказва, че за задачата са нужни 130 млн. златни франка, а хазната е празна.

Населението на Източна Егейска Тракия взема решение да вземе отбраната на ползите си в свои ръце.
На 25.V.1920 година се основава Правителство на националната отбрана, в което влизат българи и турци.
Гърците са поканени да излъчат собствен представител в него, само че отхвърлят.
Всички кметове в региона афишират, че признават и поддържат основаното държавно управление.
Междувременно Гърция губи войната с Турция, владенията й в Одринска Тракия са отнети от армията на Кемал Ататюрк и аргументът, че би трябвало да има сухопътна връзка с тях, отпада.
Но Гърция взема решение непременно да задържи територията до устието на Марица.

В региона са настанени остатъците от разрушената от Ататюрк гръцка войска, преселници от Измир, Коня и други селища в Мала Азия, изпратени са военни елементи от Гърция.

Правителството на националната отбрана е оповестено за нелегално.
Започва насилствена промяна на кметовете и репресии против българското и турското население, забележителна част от него е принудена да се изсели.
За да дадат отпор на гръцките своеволия, през 1922 година се основава Българо-турска вътрешна революционна организация (БТВРО) с основен челник Таню Николов.

Сформирани са 13 български и 7 турски чети, всяка една от които наброява сред 60 и 140 души.
БТВРО открива връзки с българското държавно управление (Александър Стамболийски) и турското (Кемал Ататюрк), които подкрепят организацията с оръжие и муниции.
Със своите дръзки дейности четите вдъхват почит у създаващите се гръцки управляващи и те доста лимитират репесиите си против българското и турското население.

Четниците стартират да връщат прогонените кметове.

Това краткотрайно стопира изселването на българи и турци от региона, тъй като у тях се връща вярата за правото им свободно да обитават тези земи и има кой да ги пази.
Тази религия доста нараства, когато в края на 1922 година от България идва образуваният от о. з. капитан Христов отряд, формиран от участници в Първата международна война, общо 135 души.

Те съумели да вземат и една картечница.
За да не останат по-назад, при започване на 1923 година турците също изпращат отряд, предвождан от добре въоръжен офицер.
Поставят се разполагаем на Таню челник, който насочва дейностите им.

През март 1923 година се организират избори за кметове, като в тях имат право да вземат участие и новите гръцки преселници.
Въпреки че една част от българите и турците са се изселили, в 86 града и села за кметове са определени българи, в 31 – турци и единствено в 4 – гърци.

Резултатите са изпратени до държавните управления на България, Турция и Гърция, както и до Обществото на народите (ОН) и американския президент с искане за плебисцит за самоопределяне, като региона бъде оповестена за неутрална територия под ръководството на ОН.
Но на 9 юни в България е осъществен прелом.

На власт идва Александър Цанков, който, с цел да преодолее външната изолираност на България, жертва ползите на сънародниците ни в Западна Тракия, а и на страната като цяло.
Така България се лишава от естествения си изход на Бяло море.

АВТОР: Доц. Йордан СЪЕВ, доктор по история

Инфо: Лентата