Ние отглеждаме много хубави домати, но не и политици ~ Николай ХАЙТОВ
(1919 ~ 2002)
Всичко е сметка и битка за прецакване
(из изявление с Хайтов от 1998 г.)
– Г-н Хайтов, по какъв начин наподобяват днешните ни нрави? Какво ви безпокои?
– Нека да сме наясно – нравственият срив стартира още с подмяната на общочовешките, християнските и обичайни за българина полезности с класово-партийни. Облагородяващото въздействие на църквата беше обезвредено, а култът към Отечеството дружно с длъжностите към него – подменен с фетиш към Партията и Съюз на съветските социалистически републики. И какво стана, откакто Партията бе отместена от историческата сцена? Въздух! Нямаше в името на какво човек да си удря спирачките, с цел да не лъже, да не краде, на всичко от горната страна и страната беше оповестена за анахронизъм. С две думи – десетилетия подред ние размивахме границата сред положителното и злото, с цел да се стигне до такава степен, всеки да прави всичко без разкаяние на съвестта. Да лъже, да краде и убива, да изнасилва…
Бури сяхме, с цел да жънем ветрове!
В католическите страни от някогашния източен блок – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, Църквата резервира своето въздействие и в този момент тия същите страни се подреждат една след друга чак след 25-о място в света по корупция, до момента в който ние сме на пето, след Русия…
– Сега ли осмисляте тези неща, или сте си давали сметка и преди?
– За обикновено мислещите хора не бе мистерия, че подмяната на обичайния модел ще докара рано или късно до разтърсвания, само че че тези разтърсвания ще настъпят взривоподобно, това, мисля, никой не го е допускал. Не съм и подозирал, че след възобновяване на парламентарната народна власт у нас няма да бъдат направени безусловно никакви старания за възраждането на общочовешките полезности и правила на държание, потъпкани след 1944 година Тъкмо противоположното, сварената на 10 ноември 1989 година болшевишка добродетелност продължи своето възшествие, само че към този момент под маската на неолиберализма, който признава един фетиш – преуспяването, и една-единствена добродетел – личната самодейност. Можеш да крадеш, да лъжеш и мамиш, през живо месо да газиш, това не е неволя. Значение имат единствено задвижените капитали. Така у нас бе възобновено средновековното „ юмручно право “ като единствена комай регулираща живота ни мощ.
– За днешния ни хал и духовна оскъдност имат ли виновност и хората на изкуството?
– Не преувеличавайте тяхното значение! Те са надалеч от парата, която върти света. Нали знаете поговорката „ Пара свири, пара играе “? Хората на изкуството стават за антураж, за ловни дружинки, за президиуми по манифестации, от време на време и за прикритие, само че действителната власт е надалеч от тях…
– Дали народът ни заслужава ориста си?
– Ролята на ориста за дребните нации се играе от огромните, така наречен велики сили. Спомнете си кой преначерта през 1942 година картата на света, та се озовахме в „ източния лагер “. Тримата огромни – Сталин, Чърчил и Рузвелт. Кой много по-късно прекрои същата карта и попаднахме в чистилището на неолиберализма? Буш и Горбачов. Твърдя го без съмнение – от времето на цар Иван Александър насам до наши дни българският народ единствено два пъти е вземал независими и самостоятелни от великите сили решения. Едното е за независима черква, а второто – за Съединението на България.
– Но нали парламентите, които редят съдбините на страната ни, са избирани от народа?
– Кой парламент у нас, един път определен, се е съобразявал с народа?
– Какво ни пречи да променим ориста си? Нима не можем да излъчим по-кадърни държавници?
– Народът ни, наподобява, не е съумял да развие държавнически рефлекси. Половин хилядолетие под турците не сме ги упражнявали, 7 десетилетия по-късно свободен живот са мишо време за развиването на такива цивилен добродетели, а последните 4-5 десетилетия минаха в цялостна политическа сънливост. Не е имало време да се открие потомствената управническа върхушка, каквато има в Гърция, в случай че щете – в Румъния и изключително в Турция. Ние отглеждаме доста хубави домати, само че не и политици (с дребни изключения), а добре отгледаните нормално ги съсичаме, изгаряме или избесваме…
– Какво мислите за настоящия ни политически хайлайф?
– Може да се приказва за политическа върхушка, само че елитните мъже в нея не са доста. Още повече че сегашната върхушка е зачената в болшевишката вътрешност на социалистическа България и кара-кара все я избива на партизанщина…
– Какво по-точно й липсва?
– Повечето нямат задоволително национално самочувствие пък и схващане, че са българи. Срамуват се от страната, която ръководят, от народа си. Откъде да им пристигна мотивация да поработят за неговите ползи?
– Да не приказваме, че някои наши политици стават изключително подозрителни, като стане дума за национална концепция, българщина и достойнство…
– Защото не е преференциално. Известно е, че глобализацията, която покрива в този момент цялата планета, недолюбва дребните нации, държавниците им и нелепото им предпочитание и те да са заедно Петко с Големите. При това състояние не е необичайно, че думата „ нация “ звучи съмнително за кариеристи, съоръжения и гюветчии.
– В последна сметка какво потомство отглеждаме в този момент – като същина, полезности, бъдеще?
– Същото каквото през вчерашния ден и завчера. Никаква разлика. Поколение, необременено от никакви задръжки.
– Как виждате България след 20, 50 години?
– Горе-долу каквато е в този момент, в случай че не се погрижи да върне израстващите в лоното на човещината…
– А дали изобщо ще я има България?
– Ще я има! Българи стига да има.
– Открихте ли с годините що за племе сме ние?
– Даровито, работливо, само че пречукано, попарено, прекършено духом и телом от редуващите се върху него катаклични събития и произшествия.
– Определяте като собствен принцип „ Описвай единствено това, което те прави по човек “. За какво не желаете да пишете?
– Не желая да пиша нищо, което лишава или помрачава човешките очаквания. Всъщност на множеството хора по земята това е единственото им притежание.
– А кое от днешната ни реалност е любопитно, забавно за проучване?
– Интересно ми е единствено това, което буди удивление. А във метафизичен проект няма нищо по-интригуващо от взаимовръзката Свободна воля – Провидение. Свободен ли е индивидът да взема свои решения, или е една генетично навита пружина с тъкмо програмирана орис?
– И какъв е вашият отговор?
– Аз съм суеверен. Мисля, че индивидът е парченце от вселенската стратегия, а волята му е толкоз свободна, колкото са въртящите се към протона електрони. И още нещо – човекът не е свободен от себе си, от своята приемственост, от възпитанието, което го е моделирало, от вилнеещите в него хормонални потоци, от какво ли не още… Зная също така, че в случай че подхванете детето от люлката, можете да извършите от него каквото си поискате, изключително в случай че малкия екран ви е подръка.
– Защо малкия екран?
– Защото малкия екран сега е най-съвършеното учебно заведение за нарушители и за отродяване от обичайните ценности…
– За какво не сме прогледнали още?
– За доста леща оставаме слепци, като да вземем за пример, че тоя свят, цивилизован или не, се движи от ламтежа, че милосърдието в междудържавните връзки е маска, филантропията – илюзия, че всичко е сметка и битка за прецакване. Страшна илюзия е, че Европейският съюз ще ни реши въпросите. Българинът би трябвало да прогледне и да разбере, че само той може да си помогне, инак е приключен. Оставя ли се други да му вържат гащите, ще остане без гащи.
– Истината, която за вас не предстои ми подозрение?
– Свята за мен е истината, че страната е единственото тествано през хилядолетията помагало за развиване, оцеляване и ловуване на която и да било нация, че „ отвореното общество “ е доста по-опасно и разрушителна химера от комунизма, че не е допустимо да се строи добруващо общество единствено благодарение на силата и свободната самодейност. Без идеали и човечност животът ще е една суха шушулка.
И в случай че човечеството не заживее още веднъж с библейската непорочност, то ще се трансформира барутен погреб, подготвен да гръмне всяка минута. След десетина години ще имаме нови 10 атомни сили в света. И тогава Господ да ни е на помощ, в случай че не ударим спирачките.
9. IX. 1998 година
Из: „ Троянските коне в България “, Николай Хайтов, изд. „ Христо Ботев “, 2002 година
Снимка: bg.wikipedia.org
