Човек се плаши от онова, което не разбира ♥ Джон Маркс ТЕМПЪЛТЪН
(1912 ~ 2008)
Човек се плаши от това, което не разбира
Неотдавна по малкия екран излъчиха наново симултантно предаване онлайн сред Сан Франциско и Ленинград. Зрителите в двата града можаха да видят излъчената стратегия. Към края на предаването настъпи един от най-драматичните моменти, когато феновете осъзнаха какво става и започнаха да си махат с ръце. Радостни сълзи се проляха и в двата града. Хора от срещуположните страни на Студената война в продължение на повече от едно потомство внезапно осъзнаха, че тези насреща са също като тях. Това ново равнище на схващане усилва опцията за мир в света.
По време на Втората международна война съюзническите бойци наричали германците „ фрицове “, по време на Корейския и Виетнамския спор, алените китайци, Северна Корея и виетнамците получиха прозвището „ жълтите “. Тези имена служеха да се лиши врага от човешки качества, да се сътвори възприятие за предимство и омерзение (което е форма на страх) във войската, която трябваше да води война с тях. Ако създателите на прозвищата бяха разбрали, че армията на отсрещната страна се бие за същото, в което имат вяра и те, убиването би се трансформирало в неимоверно сложна задача. Една остаряла мавританска сентенция ни напомня великата истина: „ Когато човек се бои от нещо, става негов зависим “.
Всички ние имаме разнообразни страхове и е значимо да разберем какви са тези страхове и да им се опълчим. Смелостта надмогва възприятието на беззащитност и ни подтиква да мислим ясно и да действаме във всяка съответна обстановка. Когато стартираме да разбираме себе си и другите по-добре, вероятността да ни завладеят боязън и ненавист е по-малка. Когато феновете в Сан Франциско схванаха, че хората от Ленинград също имат очаквания и въжделения, страхът и недоразуменията започнаха да изчезват. Когато феновете от Ленинград схванаха, че хората в Сан Франциско наподобяват също като тях, смеят се като тях и имат сходни визии за бъдещето, светът направи голяма стъпка напред към мир и приятелство.
Ние сме склонни да се боим от незнайното. Когато в древността ловците убивали хищни животни, с цел да ги ядат, постоянно съществувало възприятие на боязън и паника – не тъй като ловецът не знаел какво ще открие, а тъй като не знаел по кое време. Днес рядко се сблъскваме с хищни животни, тъй че няма причина да се боим за живота си. Въпреки това изпитваме боязън и паника от бъдещето. Смятаме, че има възможност да ни се случат ужасни неща, само че не знаем по кое време. Истината обаче е, че когато подхождаме към живота без боязън, нещата се подреждат най-добре.
„ Страховете ви могат да бъдат преодолени, в случай че се отнасяте вярно с тях. Страхът е страст. Емоциите идват напълно от вътрешната страна и имат толкоз мощ, колкото им позволим. Като човешки същества, ние се радваме на разсъдък и точно интелектът, а не страстите, би трябвало да бъде основната водеща мощ в живота ни, в случай че желаеме да изпитаме някаква степен на благополучие тук. Емоциите са цветът на живота; в действителност, без тях бихме били мрачни същества. Но ние би трябвало да направляваме тези страсти, другояче те ще ни управляват. Това най-много се отнася за страха, който, в случай че му разгадаем да господства свободно, би ни трансформирал в треперещи сенки, за който единствено гибелта е избавление. “ ~ Джон М. УИЛСЪН
Ако предпочетем да останем в страха, тогава един боязън ни води към различен, причинявайки само спомагателни страхове. Ако живеем в положение на боязън, постоянно може да има нещо, от което да се боим. Повечето страхове са ни втълпени и ние можем да се отървем от тях! Страхът може да е липса на схващане, че Бог участва като действителна мощ в живота ни. Ако осъзнаем дейното наличие на Бога в живота си, доста аспекти на страха изчезват в мъглата на нереалното. Като снежна топка, паднала в кофа с гореща вода, страхът се разтапя и силата му се трансформира в позитивна религия.
Вземете за образец излекувалите се алкохолици. По време на заболяването тези хора настойчиво отхвърлят да имат проблем с алкохола. Повечето от тях би трябвало да стигнат до дъното – някои безусловно да се разсънят в канавката – с цел да вдигнат очи и да видят, че решението е в тяхното лекуване. Страхът и безпокойството, които са повода за пиенето, би трябвало да излязат на ярко, с цел да могат засегнатите да се изправят пред тях и да ги победят.
Не е нужно обаче да стигате до дъното, с цел да вдигнете очи. Още в този момент можете да започнете да разбирате, че животът без боязън е най-хубавият вероятен живот. Започнете да разбирате, че хората „ от другата страна “ на света са също като вас и мен – те желаят единствено да са свободни, щастливи и потребни. Не е нужно да се страхувате от нови преживявания или нови опасности, с цел да имате по-големи упования за положително. Можете да вървите напред без боязън към триумф, естетика, здраве, благоденствие и реализация.
Опорни точки!
Мисълта – актът или процесът на мислене – е една от най- великите ни качества и както съвсем всички качества, може да се употребява позитивно или негативно.
Ако възникне отрицателна мисъл, незабавно я заменете с положителна.
Любовта е „ духовната сплав “, което крепи всичко.
Вгледайте се в себе си, с цел да откриете съкровището на любовта.
Първата стъпка, с цел да получиш помилван, е да простиш!
Не забравяйте, че един от най-хубавите ви учители е всекидневният опит.
Огледайте се край себе си. Открийте с наслада хубостта и щастието и ги поканете вечно в дома си.
Щом започнете да осъзнавате, че Бог с обич дава отговор за вашия живот, ще разберете също, че в действителност няма от какво да се страхувате.
Прилагане на законите!
Мислите на индивида водят до мощна реакция у мислещия. Ако мисълта ви е ориентирана към някой различен, тя лети като добре прицелена ракета към този човек. Ако мисълта е обвързвана основно с вас, тя остава наоколо и чака опция да ви влияе и да се възпроизведе.
Ето ви един важен откъс за нашите мисли. Четете го и размишлявайте за множеството равнища на схващане, които той може да подтиква, и запишете своите усещания. Тази седмица мислете по какъв начин мъдростта, съдържаща се в цитата, може да се приложи във вашия персонален живот.
„ Всичко, което сме, е резултат на това, което мислим; то се основава на нашите мисли и е изтъкано от нашите мисли. Ако човек приказва или работи със зла мисъл, страданието го следва по този начин, както колелото следва подковата на животното, което тегли каруцата. “ ~ Дхамапада, Сборник от антични будистки стихотворения
Из: „ Закони на живота. 200 безконечни духовни правила “, Джон Маркс Темпълтън, изд. „ Кибеа “, 2002 година
Снимка: Sir John Marks Templeton (1912-2008);
