Страни модели със странни решения 1 - видео
1909 Ford Model T
Един от най-известните коли в историята може е първият в тази редица и ненапълно отразява характера на основателя си Хенри Форд. Той е бил много чудноват и екстравагантен човек и първата му кола за всеобщия пазар е също такава. Форд е минималист в живота и това изяснява описът от неща, без които той е считал че може да се мине - предни спирачки, амортисьори, водна помпа и, при модела T Touring даже липсва шофьорска врата.
Чарлз Кетъринг прави гражданска война при колите с електрическия запалител през 1911 година, само че едвам през 1919 година Хенри много насилствено стартира да го, само че единствено като алтернатива. Дори оформлението на трите педала не е това с което сме привикнали - левият педал е за предавката напред, централният педал за заден ход, а десният педал е спирачката. Къде е газта тогава - на кормилната колона...
Въпреки вихъра от прогрес в автомобилната промишленост, Ford прави Model T съвсем неизменен съвсем две десетилетия, до момента в който най-после Хенри не отстъпва на молбите на сина си и комерсиалния личен състав и го заменя с обновения Model A.
1911 Reeves-Overland Octoauto
Ако с четирите колела е добре, то с осем би трябвало да е двойно по-добре? Милтън Рийвс счита, че може да изглади пътуването по примитивни пътища с коловози, като имитира изравнителните окачвания, употребявани на железопътните вагони. За задачата той модифицира Overland от 1910 година, с цел да сътвори знамение с осем колела. Дългата лимузина, обаче може да вози единствено четирима души, а и цената й от $3200 тогава (почти $100 000 днес) сигурно не помога на известността й. Рийвс се опита да построи версия с шест оси, наречена Sextauto, само че макар по-примамливото си име, тя не е по-успешна.
1914 Андерсън Детройт Електрически Модел 90
Кажете каквото желаете за каране от задната седалка, само че то е нужда в Anderson Detroit Electric, кола, която безусловно в действителност се кара от задната седалка. Във времена, когато бензиновите коли са мръсни зверове с ръчно задвижване, електрическите машинки Model 90, захранвани с акумулатори, бяха чистият избор на първокласните градски дами, които го караха до момента в който седяха на комфортния диван, задна седалка на Детройт. Да, има и предна седалка, която обаче е с облегалката напред, тъй че пасажерите да могат да си поддържат връзка непосредствено.
Звучи малко рисково, само че градското ограничаване на скоростта по това време е към 10 благи /16 км/ в час, а Detroit Electric мъчно постигаше оптимално 25 м/ч /40 км/ч/, тъй че бърборенето тет-а-тет в колата в действителност не е толкоз рисковано. Андерсън в действителност прави и модели на Detroit Electric, които слагат лидера начело, само че шофирането на задната седалка остава алтернатива и през 30-те години на предишния век.
1933 Dymaxion
Бъкминстър Фулър измисля думата „ Dymaxion “, която ползва за къща, карта и кола. Dymaxion е чудноват триколесен автомобил, който Фулър е замисля като основа за транспортно средство земя-море-въздух. Като се има поради по какъв начин се движи версията за каране на земятае не бихме желали да забележим летящият вид. Dymaxion има задно инсталиран Ford V-8, който задвижва предните колела, до момента в който единичната задна гума е ръководеща. Това дава на машината изключителна маневреност, само че и несигурно ръководство.
От трите издигнати Dymaxion единият е опустошен, един е бракуван, а един е употребен като курник, преди да бъде възобновен. Оттогава насам са издигнати настоящи копия, само че въпреки всичко всички би трябвало да си въздъхнем с облекчение, че бъдещето на автомобила не стана толкоз необичайно.
Един от най-известните коли в историята може е първият в тази редица и ненапълно отразява характера на основателя си Хенри Форд. Той е бил много чудноват и екстравагантен човек и първата му кола за всеобщия пазар е също такава. Форд е минималист в живота и това изяснява описът от неща, без които той е считал че може да се мине - предни спирачки, амортисьори, водна помпа и, при модела T Touring даже липсва шофьорска врата.
Чарлз Кетъринг прави гражданска война при колите с електрическия запалител през 1911 година, само че едвам през 1919 година Хенри много насилствено стартира да го, само че единствено като алтернатива. Дори оформлението на трите педала не е това с което сме привикнали - левият педал е за предавката напред, централният педал за заден ход, а десният педал е спирачката. Къде е газта тогава - на кормилната колона...
Въпреки вихъра от прогрес в автомобилната промишленост, Ford прави Model T съвсем неизменен съвсем две десетилетия, до момента в който най-после Хенри не отстъпва на молбите на сина си и комерсиалния личен състав и го заменя с обновения Model A.
1911 Reeves-Overland Octoauto
Ако с четирите колела е добре, то с осем би трябвало да е двойно по-добре? Милтън Рийвс счита, че може да изглади пътуването по примитивни пътища с коловози, като имитира изравнителните окачвания, употребявани на железопътните вагони. За задачата той модифицира Overland от 1910 година, с цел да сътвори знамение с осем колела. Дългата лимузина, обаче може да вози единствено четирима души, а и цената й от $3200 тогава (почти $100 000 днес) сигурно не помога на известността й. Рийвс се опита да построи версия с шест оси, наречена Sextauto, само че макар по-примамливото си име, тя не е по-успешна.
1914 Андерсън Детройт Електрически Модел 90
Кажете каквото желаете за каране от задната седалка, само че то е нужда в Anderson Detroit Electric, кола, която безусловно в действителност се кара от задната седалка. Във времена, когато бензиновите коли са мръсни зверове с ръчно задвижване, електрическите машинки Model 90, захранвани с акумулатори, бяха чистият избор на първокласните градски дами, които го караха до момента в който седяха на комфортния диван, задна седалка на Детройт. Да, има и предна седалка, която обаче е с облегалката напред, тъй че пасажерите да могат да си поддържат връзка непосредствено.
Звучи малко рисково, само че градското ограничаване на скоростта по това време е към 10 благи /16 км/ в час, а Detroit Electric мъчно постигаше оптимално 25 м/ч /40 км/ч/, тъй че бърборенето тет-а-тет в колата в действителност не е толкоз рисковано. Андерсън в действителност прави и модели на Detroit Electric, които слагат лидера начело, само че шофирането на задната седалка остава алтернатива и през 30-те години на предишния век.
1933 Dymaxion
Бъкминстър Фулър измисля думата „ Dymaxion “, която ползва за къща, карта и кола. Dymaxion е чудноват триколесен автомобил, който Фулър е замисля като основа за транспортно средство земя-море-въздух. Като се има поради по какъв начин се движи версията за каране на земятае не бихме желали да забележим летящият вид. Dymaxion има задно инсталиран Ford V-8, който задвижва предните колела, до момента в който единичната задна гума е ръководеща. Това дава на машината изключителна маневреност, само че и несигурно ръководство.
От трите издигнати Dymaxion единият е опустошен, един е бракуван, а един е употребен като курник, преди да бъде възобновен. Оттогава насам са издигнати настоящи копия, само че въпреки всичко всички би трябвало да си въздъхнем с облекчение, че бъдещето на автомобила не стана толкоз необичайно.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ