Библиографът трябва да бъде в работата си елегантен ♥ Дмитрий ЛИХАЧОВ
(1906 ~ 1999)
Библиографът
Има два човешки вида. Едните са остроумни и блестящи в работата и в обществото, в държанието. Другите умеят да не се натрапват, да се отдръпват настрани, когато е нужно, да дадат път на по-достойния, в точния момент да премълчат и неусетно, без звук, да оказват помощ. Първите ги ценят, вторите ги обичат. В библиографията – една скромна активност, се почитат вторият вид хора. Умен библиограф е оня, който няма да ти заяви непотребни сведения, ще се стреми без фразьорство да ти даде фактически цялостни данни, ще събере всичко най-ценно, няма да пропусне нищо доста, изключително в случай че то е прикрито в някое рядко и мъчно налично издание, което елементарно може да се изплъзне от вниманието на експертите. Най-важното: подобен библиограф строго ще следва жанровете на библиографията, ясно обозначените задания на своя труд – за кого и защо: книгопис целесъобразна или книгопис научно-спомагателна. Библиографският справочник не търпи промеждутъчни форми и неразбираеми задания, неуместно претоварване или, в противен случай, пропускането на въпреки и един нужен труд, информация, сведение. Не около задачата, а напряко в задачата.
Добрата библиографска работа – това са стотици попадения в задачата. Тя е по своему красива – какъв брой изтънчено са открити и успешно, без пропуски, са подбрани съответните данни. Библиографът би трябвало да бъде в работата си грациозен. Някога, когато бях студент и четях в Публичната библиотека в Ленинград, там работеше един прелестен ценител на съветската книга – французинът Ларонд, който непрекъснато живееше в Русия. Той идваше на работа в библиографския отдел с колосана бяла риза (това беше в първата половина на 20-те години на ХХ в.!) и неговите розови бузи, завършващи с къса бяла брада, като че ли бяха знак на жизнеспособност и някаква тържественост на библиографския труд. Без непотребни думи, малко и делово правеше справките и ги връчваше, като че ли подаваше на дама изпусната кърпичка. Еднакво беше правилен и вежлив и със студентите, и с маститите учени. Струваше ни се, че с нас, студентите, беше дори по-учтив: ние имахме право на всевъзможни въпроси, а ученият – не постоянно. Работата за него беше като богослужение. Изящни бяха и библиографските информации, които даваше. За него те бяха самобитна подготовка на научната акуратност. Библиографията е забавна област на човешката активност: тя възпитава безспорна акуратност, осведоменост и съвестност, съвестност във всевъзможен смисъл. Без библиографията не биха могли да се развиват освен литературознанието, изкуствознанието, историята, само че и всяка друга просвета. Това е почвата, върху която пораства актуалната просвета.
Библиографските писания са извънредно значима подмяна на огромните домашни и публични библиотеки. Един добър указател у дома е по-ценен от хиляди томове. Това зная добре от личен опит. Ето моят съвет. Нека тези, които непрестанно посещават книжарниците и си купуват всякакви книги за еднократна приложимост, с цел да ги прочетат и подредят на рафта, се гордеят не със своята библиотека, а със своята картотека (звучи съвсем като афоризъм) и със събраните справочни принадлежности, включително и библиографски. Вкъщи човек би трябвало да има справочна библиотека, да има библиографски справочник и речници, у дома би трябвало да има добре формирани персонални библиографски картотеки. По подбора на книгите се вижда културата на техните притежатели. Ако върху рафтовете са подредени абонаментни томове (не става дума за най-любимите и препрочитани автори), само че няма справочно-библиографски издания, то притежателят на такава библиотека „ за показ “ е псевдо интелигент и нищо повече… Нека стане съвременно да се купуват книги, само че не изобщо, а справочни издания, и то на първо място библиографски.
Из: „ Симетрия на времето. Срещи и диалози с учен Дмитрий Лихачов “, Калина Канева, изд. „ Народна Младеж “, 1984 година
Снимка: Дмитрий Лихачов (1906-1999), bg.wikipedia.org
